П Р О Т О К О Л
Гр. Перник, 08 февруари 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК,
в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
Секретар: А.М.
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия Иванов, адм. дело №508 по описа
на
Административен съд - Перник за 2020 година
На именното повикване в 13:00
часа се явиха:
Жалбоподателят, И.К.Х., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. С.А. от САК, с пълномощно по
делото.
Ответникът, Командир на
Националната гвардейска част, редовно призован, не се явява, представлява се от
гл. юрисконсулт С.Н.Й., с пълномощно приложено по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. А.: Да се даде ход на
делото.
Юрисконсулт Н.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. А.: Уважаеми господин
председател, водим допуснатия ни в
предходното съдебно заседание свидетел, който ще установява фактите и
обстоятелствата, посочени в жалбата. Моля да бъде разпитан.
Юрисконсулт Н.: Не
възразявам да се пристъпи към разпит на допуснатия свидетел.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
Съдът сне самоличността на
свидетеля: Л.И.Г. – 61 г., българка, българска гражданка, неосъждана.
Свидетелят Г.: Майка съм на
жалбоподателя.
Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща да говори истината.
Свидетелят Г. /на въпроси на
адв. А./: Към 2020 година синът ми работеше в Национална гвардейска част. На
работа беше до месец 06 на 2020 година, мисля, че до 16.06.2020 година,
всъщност на 16.06. за последно отиде на работа. Той няколко дни преди тази дата
16.06. беше притеснен, защото са му показали, че има документ за уволнение и се
чудеше дали да ходи на работа. След 16-и са му показали някакъв документ.
Притеснението беше защото не знаеше дали е уволнен и не знаеше какво да прави.
Предполагам, 5-6 дни е ходил на работа, след като е видял документа за
уволнение и дефакто на 16.06.2020 година е получил документа и като се прибра
вкъщи ми го показа.
Адв. А.: Нямам повече
въпроси към свидетеля.
Юрисконсулт Н.: Нямам
въпроси към свидетеля.
Поради изчерпването на
въпросите към свидетеля, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Освободи свидетеля от
съдебна зала.
Адв. А.: Уважаеми господин
председател, във връзка с дадената ми възможност в предходното съдебно
заседание, представям и моля да премете като доказателства по делото постановление
за отказ за образуване и протокол, от който е видно че доверителят ми е
назначен на кадрова военна служба като „шофьор категория С+Е“, а управлявания
на конкретната дата автомобил е категория „Д“. Моля да се изиска справка от
ответника по делото, от която да е видно на коя дата е връчено копие от заповедта
за дисциплинарно уволнение на доверителя ми, ведно със справка от входящия
дневник на „Секретна служба“.
Юрисконсулт Н.: Представям и
моля да приемете като доказателство по делото заверено ксерокопие на исканите
от процесуалния представител на жалбоподателя документи.
Адв. А.: Да се приемат.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага по делото представените
в днешното съдебно заседание писмени доказателства от страните.
Адв. А.: Няма да соча други
доказателства. Нямам други доказателствени искания.
Юрисконсулт Н.: няма да соча
други доказателства. Нямам други доказателствени искания.
Съдът счита, че делото е
изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. А.: Уважаеми господин
председател, моля да постановите съдебно решение, с което да уважите жалбата на
доверителя ми като основателна и отмените оспорения заповедта, с която на
доверителя ми е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ като неправилна и
незаконосъобразна по следните съображения:
На първо място, военнослужещият
И.Х. е наказан за неизпълнение на Заповед №ОХ-680 от 05.11.2010 година,
изменена със Заповед №ОХ-257 от 17.03.2020 година. В това време наказващият
орган не представя доказателства, от които да е видно, че наказаният
военнослужещ е запознат с двете заповеди. Считам, че е недопустима хипотезата,
при която военнослужещ да е наказан със заповед, която не е сведена до знанието
му и това не би могло да се квалифицира като нарушение на военната дисциплина.
На следващо място, в заповедта
са цитирани различни норми от ЗОВС – чл. 241; чл. 242, т. 1; чл. 244, т. 7; чл.
245, ал. 2 и чл. 246, ал. 2, както и по чл. 137, ал. 4; чл. 140; чл. 146 и чл.
148 от ППЗОВС. Горепосочените норми съдържат различни хипотези, които взаимно
си противоречат и които противоречат на текстуалното изписване в заповедта. Според
чл. 242, ал. 1 редник Х. е наказан за нарушение на военната дисциплина,
представляващо неизпълнение на задължение на военна служба. Същевременно обаче
в заповедта е посочено и основанието по чл. 245, ал. 2, съдържаща хипотезата други
тежки нарушения на военната дисциплина. Очевидно е, че при това положение,
наказаният не би могъл да разбере за какво точно е уволнен, за друго тежко
нарушение на военната дисциплина по чл. 245, ал. 2 или за неизпълнение на
задължения на военната служба, нарушение по чл. 242, ал. 1. Според мен, тази
неяснота при издаването на заповедта води до нарушаване правото на защита, тъй
като доверителят ми не може да разбере точно за какво е наказан. На следващо
място, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 247 от ЗОВС, като
не е взето предвид поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.
В заповедта никъде не се съдържат подобни мотиви. На следващо място, по преписката
няма данни командирът на Националната гвардейска част да е изпълнил
задълженията си по чл. 246, ал. 4 от ЗОВС. При постановяване на Вашето съдебно
решение, моля да имате предвид, че заповедта е издадена на 11.06.2021 година, като
екземпляр от същата е връчена на редник Х. едва на 16.06.2020 година, в
нарушение на чл. 250 и чл. 149 от ЗОВС, а редник Х. е бил на работа до 16.06.2020
година, когато му е връчена заповедта. Това обстоятелство се установи и от
разпитания в днешното съдебно заседание свидетел.
В заповедта липсват мотиви,
от които да става ясно защо нарушението е прието за тежко, като липсва преценка
за неговата тежест от обективна и субективна страна. Установеното количество
алкохол от дисциплинарно-наказващият орган в издишания въздух е 0,9 процента /което
не съставлява престъпление/. От преписката не става ясно какво е основанието за
назначаване на служебна проверка, съгласно изискванията на чл. 141 от ППЗОВС. В нарушение на чл. 143, ал. 1, т.
5 и т. 1 и т. 2 от ППЗОВС липсват изрично посочване на причините и условията,
довели до извършване на нарушението. Няма данни конкретизиращи нарушителя и
конкретика на нарушението. Не се съдържат данни, от които да е видно, че са изпълнени
в пълен обем изискванията на чл. 144 от ППЗОВС. Не е направена преценка и не са
изпълнени изискванията на чл. 145 от ППЗОВС, преди издаване на обжалваната
заповед. На следващо място, писмената заповед по чл. 148 ППЗОВС не отговаря на
законовите изисквания, тъй като в сащата не са посочени доказателствата, въз
основа на които е установено нарушението. Считам, че доверителят ми не е
следвало да управлява съответния автомобил, с който е установено извършеното
нарушение, тъй като няма категория „Д“, той притежава категория „С“ и „Е“. Предвид
гореизложеното, считам че са допуснати съществени процесуални нарушения. Ето
защо моля да отмените оспорената заповед като неправилна, необоснована и
незаконосъобрадзна.
Моля да ми бъдат присъдени и
направените разноски в производството, съгласно списък, който представям.
Юрисконсулт Н.: Уважаеми
господин съдия, моля да постановите съдебно решение, с което да оставите
жалбата без уважение като неоснователна и потвърдите обжалваната заповед на
Командира на националната гвардейска част като правилна и законосъобразна. Твърденията
на процесуалния представител на жалбоподателя са безпочвени и неоснователни,
неподкрепени с доказателства. Заповедта на командира на Националната гвардейска
част е много добре мотивирана, изпълнени са всички законови изисквания за
спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Твърдението за
ограничения 14-дневен срок, считам че отпадна. Съгласно изискванията на чл. 149,
ал. 4 от ППЗОВС,заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, подлежи на
изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия. Видно от т. ІІ:1 има
определен срок за сдаване на длъжността три работни дни, това значи че заповедта
е връчена на военнослужещия. За да сдаде
длъжността, първо той трябва да се запознае и да се установи дали основание за
сдаване на длъжността. Той се е запознал със заповедта, след което е сдал
длъжността, след което му е връчено копие на 16.06.2020 година. Отчислението му
е от 17.06.2020 година, което значи, че до 16.06.2020 година той е фигурирал в
списъчния състав на военното формирование. През цялото време на военна служба на
редник Х., винаги отношението на командващия е било обективно и коректно. Видно
от приложената административна преписка на Х. му е прекратяван договора за
употреба на алкохол, беше възстановен на работа на по-късен етап и не може да
става дума за субективно отношение. Абсолютно ирелевантен е фактът на това
прокурорско постановление, ако беше извършено престъпление щеше да има
по-голямо количество алкохол – 1, 2 промила алкохол, тук говорим за 0, 9 промила.
В тази насока министерската заповед е ясна и категорична, при установено
количество на алкохол над 0,5 военнослужещия следва да бъде уволнен. А
особената опасност на извършеното от него нарушение се състои в това, че в
рамките на три години това е 2-и случай с употреба на алкохол, още повече, че
вторият случай е „при или по повод служебните задължения“. Той е пътувал за
президентството. Снети са му обяснения, извършена е административна проверка от
специална комисия по случая, изпратен е
медицински екип за освидетелстване за преглед във ВМА /каквато е процедурата/,
като е отказан от Х.. Преди да му бъде наложено наказанието, Х. е имал и
събеседване с командира, така че процедурата, предвидена в закона е изпълнена. Представени
са доказателства. С оглед на това, считам че заповедта е издадена от
компетентен орган, спазена е процедурата по налагане на наказанието и считам,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Моля да ми бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Адв. А.: По повод твърдението
на процесуалния представител на ответната страна, подчертавам, че предходното
прекратяване на трудовите правоотношения не е за употреба на алкохол, категорично
това не отговаря на истината. Трудовите правоотношения са прекратени по взаимно
съгласие.
Съдът обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 13:09 часа.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: