Р
Е Ш Е Н И Е
№ 442
гр. Перник, 02.01.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 326 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Л.Б.П.
/рег. № 2574/16.05.2018 г. на Районен съд Р./, впоследствие уточнявана с Молба
вх. № 1722/26.06.2018 г. и Молба вх. № 1941/20.07.2018 г. до Административен
съд – Перник. След отстраняване на нередовностите искът е предявен срещу ОДМВР
– П. за осъждането на последната да заплати сумата от 6 000 лв. /шест хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 29.11.2016 г. до 07.07.2017
г., в резултат на незаконосъобразно постановеното Наказателно
постановление № *** от 29.11.2016 г., изразяващи
се в:
- загуба на
работата, лишаване от възможността да се ползва МПС за битови, семейни, ежедневни
и всякакви други цели, ограничаване правото на свободно придвижване поради
липса на СУМПС – за шестмесечния период, в който на основание чл.175 от ЗДвП,
на ищеца е било отнето СУМПС и
-
нарушение на съня, проява на нервност и напрежение в отношенията с
околните, изтърпяване на неприлични изрази по повод на употребата на алкохол,
язвително отношение при разговори с тема на разговор употреба на алкохол и
управление на МПС.
Същият претендира и законната лихва за
забава върху сумата от шест хиляди лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 16.05.2018 г.
Ищецът мотивира искането си с твърдения,
че на 30.10.2016 г. му е бил съставен АУАН за нарушение по ЗДвП и н него му е
отнето и СУМПС. В резултат на това „била разклатена увереността му като
гражданин в дейността на такива държавни органи като полицията и тяхното
ръководство“. Той „не очаквал, че с действията си те ще нарушат неговите
граждански права, душевен комфорт, семейна среда и положение в обществото и
станал обект на подмятания и подигравки от страна на познати и приятели“.
Поради липсата на свидетелство за управление на МПС се наложило да напусне
работа, след което на няколко пъти искал да започне нова, но му искали СУМПС и
тъй като той не можел да представи такова, не можал да осъществи намеренията
си.
С исковата молба ищецът представя
писмени доказателства. В съдебно заседание - редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. Р. с пълномощно по делото. Последният поддържа исковата
молба, ведно с направените допълнителни уточнения и доказателствени искания.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът е получил препис от исковата
молба и доказателствата към нея. В законоустановения срок е депозирал писмено
становище, което има характер на отговор на исковата молба. Моли, искът да бъде
оставен без разглеждане като недопустим или ако бъде приет за разглеждане – да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от гл.юрисконсулт З. В., която поддържа становището в отговора.
Прокуратурата на Република България,
редовно призована, се представлява от прокурор Николай Цветков от ОП – Перник.
Последният счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл. 153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че
срещу ищеца е имало образувано административнонаказателно производство за
извършено на 30.10.2016 г. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което с
Наказателно постановление № *** 29.11.2016 г., на основание чл.174, ал.1 от
ЗДвП, му е било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева и
е било постановено лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Свидетелството за управление на МПС на П. е отнето временно на основание
чл.171, т.1, б.б от ЗДвП със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № *** от 30.10.2016 г. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на ищеца на
14.12.2016 г. Същевременно, наказателното постановление е обжалвано и отменено
от съда с Решение № ***/07.07.2017 г., постановено АНД №***/2017 г. по описа на
Районен съд – Р..
Към датата на образуване на административнонаказателното
производство – 30.10.2016 г., ищецът бил в трудови правоотношения с*** ЕООД –
гр. С.. Между него и дружеството имало Трудов договор № ***/15.04.2016 г.,
сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ /срочен трудов договор до
завършване на определена работа/, въз основа на който П. заемал длъжността
„организатор дейности“. Срокът на договора бил обвързан със следното условие:
„до завършване на на СМР – фаза груб строеж на ограда и допълващо застрояване
на имот с адрес: републикански път III-627, км.37, с.
Д. Д., обл. П.“. Този договор бил прекратен със Заповед за прекратяване на
трудов договор № ***/29.11.2016 г., влязла в сила на 30.11.2016 г. Основанието
за издаването й било по чл.325, т.4 от КТ – завършване на определената работа.
Горните факти се установяват от приетите
като доказателства АНД № ***/2017 г. по описа на Районен съд – Р. и гр.д. № ***/2018
г. по описа на Районен съд – Р., съдържащи: АУАН с бланков № ***/30.10.2016 г.,
Наказателно постановление № *** от 29.11.2016 г., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № *** от 30.10.2016 г., Решение № ***/07.07.2017
г. по АНД № ***/2017 г. на Районен съд – Р., Трудов договор № ***/15.04.2016
г., Заповед за прекратяване на трудов договор №***/29.11.2016 г.
В съдебно заседание е разпитан и един
свидетел: И. А.П., който познава ищеца отдавна. Той знае за случая, при който
на последния е отнето свидетелството за управление на МПС. Според показанията
му, по това време Л.П. работел в гр. С. и пътувал дотам с колата си, но
лишаването от правоуправление му създало неприятности, тъй като трябвало да
търси други начини за придвижване. Освен това, приятелите на Л.П. се шегували с
него като казвали: „Ето, пияницата пристига“, а той приемал това като подмятане
и им се сърдел.
От
правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в „загуба на работата, лишаване от възможността да се ползва МПС
за битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели, ограничаване правото на
свободно придвижване поради липса на СУМПС – за шестмесечния период, в който на
основание чл.175 от ЗДвП, на ищеца е било отнето СУМПС, нарушение на съня,
проява на нервност и напрежение в отношенията с околните, изтърпяване на
неприлични изрази по повод на употребата на алкохол, язвително отношение при
разговори с тема на разговор употреба на алкохол и управление на МПС“,
причинени от незаконосъобразен акт: Наказателно постановление № *** от
29.11.2016 г.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този
аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В конкретния
случай исковата претенция се основава на твърдения, че поради издаването на
наказателно постановление, което впоследствие е отменено като незаконосъобразно,
за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият
състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или
бездействие;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който
и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди,
в който смисъл е Решение № 13344 от 25.10.2012 г. по адм. дело №
1539/2012 г., ІІІ о. на ВАС и др.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ с
оглед на посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№
2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране
на тази отговорност.
От
друга страна, въпреки изрично
указаната на основание чл.146, ал.2 от ГПК в доклада на съда доказателствена
тежест, носена от ищеца, последният не проведе успешно главно и пълно доказване
и на другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличие на
причинени вреди и техния характер, както
и причинна връзка между незаконосъобразния акт и тези вреди. Твърденията на
страните не са доказателства в съдебното производство, а подлежат на доказване
с относими и допустими доказателства /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. Прилагайки
правилото, че недоказаният факт е неосъществен факт, разпределящо
неблагоприятните правни последици от носената в процеса доказателствена тежест,
настоящият съдебен състав приема, че липсват причинени на ищеца неимуществени вреди
от процесния административен акт, както и липсва причинна връзка между
последния и твърдените вреди, което е
допълнително и самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.
Това е така, защото:
Ищецът твърди, че в резултат на
издаденият срещу него незаконосъобразен акт е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на работата, лишаване от възможността да се
ползва МПС за битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели, ограничаване
правото на свободно придвижване поради липса на СУМПС – за шестмесечния период,
в който на основание чл.175 от ЗДвП, на ищеца е било отнето СУМПС, нарушение на
съня, проява на нервност и напрежение в отношенията с околните, изтърпяване на
неприлични изрази по повод на употребата на алкохол, язвително отношение при разговори
с тема на разговор употреба на алкохол и управление на МПС. Такива обаче не се
установиха от събраните по делото доказателства. В тази насока следва да се
отчете, че при образуването на административнонаказателното производство и на
основание чл.157, ал.6 от ЗДвП при съставянето на АУАН с бланков №
354052/30.10.2016 г. на ищеца е отнето свидетелството за управление на МПС. В
този случай обаче актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му, като в следващата алинея
е посочено, че контролния талон се връща след връчването на наказателното
постановление и заплащане на наложената с него глоба. При обжалване на НП пред
съда, контролния талон се връща след приключване на производството с
окончателен акт, а до този момент наказателното постановление замества
контролния талон. От това следва, че в процесния период ищецът не е бил лишен
от възможността да управлява МПС, поради което твърденията му, че не е могъл да
ползва МПС за битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели, както и
че е било ограничено правото му на свободно придвижване, се явяват голословни.
Такова се явява и твърдението му, че е бил принуден да напусне работа
вследствие на отнемането на СУМПС, тъй като между ищеца и *** ЕООД – гр. С. е
имало сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ Трудов договор №***/15.04.2016
г. - срочен трудов договор до завършване на определена работа. Въз основа на
същия П. е заемал длъжността „организатор дейности“ и задълженията му са
свързани с извършването на СМР – фаза груб строеж на ограда и допълващо
застрояване на имот с адрес: републикански път III-627,
км.37, с. Д. Д., обл. П.“. Наличието на свидетелство за управление за МПС не е
било нито необходимо, нито задължително условие за изпълнението на тези трудови
функции. Този договор е бил прекратен със Заповед за прекратяване на трудов
договор № ***29.11.2016 г., влязла в сила на 30.11.2016 г., поради завършване на определената работа, което е
изрично упоменато в нея, и няма никаква връзка с правото му да управлява МПС.
По делото не се събраха и доказателства
относно другите твърдени от ищеца неимуществени вреди. Не се установи същият да
е имал нарушение на съня, проява на нервност и напрежение в отношенията с
околните, изтърпяване на неприлични изрази по повод на употребата на алкохол,
язвително отношение при разговори с тема на разговор употреба на алкохол и
управление на МПС. Единственото в показанията на свидетеля Ивайло П. са
наведени твърдения, че приятелите на ищеца се шегували с него, поради което той
им се сърдел, но от една страна: от тях не се доказва, че шегите са по повод на
отменения като незаконосъобразен акт /т.е. липсва причинна връзка/ и от друга
страна: съдът намира показанията му за пристрастни и необективни, защото
противоречат като цяло на събраните по делото писмени доказателства и
направените въз основа на последните логически и правни изводи.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава.
При горния извод относно изхода на
делото ищеца няма право на разноски. Такива обаче следва да се присъдят на
ответника, тъй като са налице основанията на чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ, вр. чл.144 от АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед на това
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Перник сумата от 630,00 лв.
/шестотин и тридесет лева/, определена по правилата на чл.8, ал.1, т.3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според които за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв.
плюс 5 % за горницата над 5000 лв.
Така мотивиран и
на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.Б.П.
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи – П. за осъждането на последната
да му заплати сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.11.2016 г. до 07.07.2017 г., в
резултат на незаконосъобразно постановено наказателно постановление, изразяващи
се в: загуба на работата, лишаване от възможността да се ползва МПС за
битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели, ограничаване правото на
свободно придвижване поради липса на СУМПС – за шестмесечния период, в който на
основание чл.175 от ЗДвП, на ищеца е било отнето СУМПС и нарушение на съня, проява на нервност и
напрежение в отношенията с околните, изтърпяване на неприлични изрази по повод
на употребата на алкохол, язвително отношение при разговори с тема на разговор
употреба на алкохол и управление на МПС, както и да законната лихва за забава
върху сумата от шест хиляди лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 16.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.Б.П. с ЕГН **********
и адрес: ***, за заплати на ОДМВР – П. сумата от 630,00 лв. /шестотин и
тридесет лева/, представляваща направени от ответника разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: