Р Е Ш Е Н И Е

№ 445

гр. Перник, 10.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова аминистративно дело № 471 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по жалба на Б.Л.М. ***, срещу Заповед № ***/07.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – П., с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че същата е необоснована. Иска се нейната отмяна като незаконосъобразна.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. Г.Б. ***. Последният поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения акт. Представя писмени бележки, в които излага доводите си за незаконосъобразност. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответникът - директорът на ОДМВР – П. се представлява от главен юрисконсулт З.В.. Тя оспорва жалбата и моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Счита, че оспорваната заповед е законосъобразна. Излага съображения в тази посока, както и доводи относно наличието на основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР. Същата изхожда от адресата на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това тя е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

По фактите:

На 02.04.2018 г. в РУ – Б. била депозирана Жалба рег. № /***, с която Б. В.Б. от гр. Б. изложил твърдения за упражнен над него физически и психически тормоз от служители на РУ – Б. на ***.2018 г., на която дата бил задържан около 07:00 часа. Към нея той приложил медицински документи.

Жалбата била препратена към директора на ОДМВР – П. и въз основа на нея той издал Заповед № *** от 17.04.2018 г., с която разпоредил проверка на изнесените данни и установяване на допуснати нарушения на служебната дисциплина в конкретния случай, допуснати от мл.експерт Б.Л.М. –към РУ – Б. и инспектор Г. Л. К. –към РУ – Б. /които били посочени поименно посочени в жалбата/, както и от други служители на РУ – Б.. С нея бил определен и състава на комисията и срока, в който да се изготви и докладва писмената справка. Впоследствие, по искане на комисията срокът за произнасяне е удължен с 30 дни.

В хода на административното производство комисията събрала сведения от жалбоподателя, от посочените в жалбата лица и от всички служители, които са били на работа в РУ-Б. на***.03.2018 г. и са имали някакво отношение по случая със задържането на Б.. Въз основа на тях проверяващите приели, че на 29.03.2018 г., в 06.50 ч. лицето Б. В.Б. с ЕГН ********** било посетено на домашния му адрес: гр. Б.*** от полицейските служители В. Й. С. и С. И. Б.***. Това било направено въз основа на издадено разпореждане от дежурен ОДЧ Е. К.*** по искане на жалбоподателя Б.М., във връзка с данни за извършено престъпление по чл.195 от НК. На Б.*** било обяснено, че трябва да се яви в районното управление и той тръгнал доброволно със С. и Б., които го предали на мл.разузнавач Б.М.. Довеждането му в сградата било отразено в книгата за пропускателния режим на граждани в сградата на РУ – Б., като било отбелязано, че е престоял там от 06:50 ч. до 14:30 ч., но не била издадена заповед за задържането му.

Като установила всички гореизложени обстоятелства, комисията изготвила Справка УРИ № ***/14.06.2018 г., в която обективирала констатациите си и направила предложение за налагане на дисциплинарни наказания на петима служители, в т.ч. и на жалбоподателя Б.Л.М.. По отношение на последния предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, за това че „на 29.03.2018 г., след като е беседвал с лицето Б. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Б. и е установил, че документите по неговото задържане не са оформени по надлежния е следвало да докладва за случая на своя пряк ръководител или да изготви необходимите документи“. Комисията счела, че с посочените действия М. е нарушил чл.74, ал.1 от ЗМВР и чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи.

На 21.06.2018 г. дисциплинарноразследващият орган изпратил до жалбоподателя Покана рег. №***/21.06.2018 г. за запознаване със справката и всички материали по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни обяснения или възражения. Поканата му била връчена на 25.06.2018 г., а на следващия ден - 26.06.2018 г., в 13:40 ч., той се запознал с констатациите на комисията и изготвената Справка УРИ № ***/14.06.2018 г., удостоверявайки това чрез саморъчно направено отбелязване и полагане на подпис върху нея.

На 07.08.2018 г. ст.комисар Д. П. - директор на ОДМВР – П., издал процесната Заповед №*** от същата дата, с която приел, че жалбоподателя Б.Л.М. –при ОДМВР Перник, е извършил нарушение на служебната дисциплина като на ***.03.2018 г., в гр. Б., е провел беседа с доведеното по негова инициатива във връзка с получени данни за извършено престъпление в сградата на РУ – Б. от служителите мл.инспектор С. И. Б. и мл.инспектор В. Й. С. от РУ – Б. лице Б. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., чието право на свободно придвижване след установяването пред дома му и довеждането му в сградата на РУ – Б. е било ограничено за времето от 06:50 часа до 14:30 часа на **.03.2018 г., и след като е установил, че не е изготвена документация за задържането на Б., не е докладвал за това на прекия си ръководител /началника на група „Криминална полиция“ в РУ – Б./, не е изготвил писмена заповед за задържането му и не е оформил по надлежния ред необходимата документация съобразно разпоредбите на чл.74, ал.1 от ЗМВР и чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи.

Това деяние било квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР: „неизпълнение на служебните задължения“, за което на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. I и ал.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР му било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.08.2018 г.

Съдът възприе така описаната фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на същата се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага от ръководителя на структурата по чл.37. В случая това е директорът на ОДМВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност /който е младши разузнавач /издирване/ в група „Криминална полиция“ към РУ-Б. при ОДМВР – П./. В случая заповедта е издадена от директора на ОДМВР – П., който е компетентния орган и с оглед на това не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорваната заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което не се налага нейната отмяна в условията на чл.146, т.2 от АПК.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни.

Дис

циплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с обобщената Справка рег. № ***/14.06.2018 г., изготвена от комисията, на която е възложена дисциплинарната проверка, са постъпили при директора на ОДМВР – П. на 14.06.2018 г., а процесната заповед е издадена на 07.08.2018 г., за нарушение, извършено на **.03.2018 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, т.е. спазени са законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.

Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея, а наказаният служител е запознат с констатациите.

Друг е въпроса обаче дали и доколко дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил

законововмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Действително, на 03.05.2018 г., жалбоподателят е дал „Сведение“ във връзка с проведена на 28.03.2018 г. беседа с лицето Б. Б.. Посоченият документ няма адресат, а сведенията, които М. е дал не са свързани с данните за упражнено насилие, описани в жалбата на Б., респ. включени в предметния обхват на заповедта за проверка, а описват действията му на процесната дата. Сами по себе си тези сведения не представляват даване на писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, чиято цел е държавният служител да даде обяснения във връзка със събраните материали в хода на административнодисциплинарното производство, както и да поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган. Следователно, сведенията на наказания служител в случая нямат характер на писмени обяснения, дадени във връзка с дисциплинарното производство. Това на практика води до липсата на такива, в който случай е било задължително неговото изслушване от компетентния орган. Последният не само, че не го е изслушал, но и липсват доказателства да го е поканил да направи това в определен ден. Поканата за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения с рег. № *** от 21.06.2018 г., изготвена от член на дисциплинарно разследващия орган, въпреки, че е връчена на служителя, не доказва изпълнение на процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Това е така, защото това процесуално действие е извършено от некомпетентен орган. Липсват доказателства, от които да е видно, че директорът на ОДМВР – П., в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган, е поканил за изслушване държавния служител за определена дата, както и да е поискал писмените му обяснения. Всъщност изготвянето на справка, в която се констатират нарушения на служебната дисциплина е последното действие на комисията, която извършва проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. С нея се запознава държавният служител, срещу когото е насочена проверката, и едва тогава, при установени данни за извършено дисциплинарно нарушение, материалите се изпращат на дисциплинарнонаказващия орган. Императивното изискване, регламентирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива съгласно ал.4 на чл.206 от ЗМВР. От събраните в дисциплинарното, а и в настоящото производство, доказателства се установява, че тези изисквания не са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл.206, ал.1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е основание за отмяна на заповедта. Същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел гарантиране на всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Предоставянето на възможност да изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са в прерогативите единствено на наказващия орган. Служителят може да упражни или не това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити правата и интересите си, за наказващият орган обаче е правно задължение да осигури възможност за реализирането на това право. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР са пределно ясни и точни и не предполагат друго тълкуване. Успоредно с това те са детайлизирани и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи - чл.18, чл.21, чл.23, чл.30, издадена по законовата делегация на чл.215а от ЗМВР и следва да бъдат спазвани. С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице, което се преценява като съществено административнопроцесуално нарушение. Правото на защита на служителя е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност както за обяснения, така и за изслушване по конкретно вмененото му нарушение. В тази връзка е и практиката на ВАС - Решение № 10225 от 03.10.2016 г. на ВАС по АД № 8693/2015 г.; Решение № 8015 от 30.06.2016 г. на ВАС по АД № 3228/2015 г.; Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по АД № 2085/2017 г., 5-членен с-в; Решение № 14235 от 20.11.2018 г. на ВАС по АД № 1232/2018 г. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл.146, т.3 от АПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи и друго нарушение при издаването на процесната заповед, свързано с определянето на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание "порицание“, което представлява съществено процесуално нарушение по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Последният законов тест регламентира обстоятелствата, които трябва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. Това е така, защото дисциплинарните наказания са изброени в чл.197 от ЗМВР, но също така са степенувани и по тежест /което е видно от следващите законови текстове/. Като вид наказание „порицание“ е поставено на трето място и изборът на дисциплинарнонаказващият орган да наложи именно него следва да бъде мотивиран. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд /

Решение № 1136 от 03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8032/2015 г. на ВАС/.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна, както и че с оглед на този извод съдът не следва да се произнася относно наличието или не на отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

По разноските:

Предвид гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде уважено като основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 10,00 лв. /десет лева/, за което е представил разписка. Отделно, в съдебното производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ - видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 09.08.2018 г. Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - платена държавна такса за образуване на производство, и 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ № ***/07.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – П., с която на Б.Л.М.*** към РУ – Б. при Областна дирекция на МВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – П. да заплати на Б.Л.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 510,00 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - платена държавна такса за образуване на производство, и 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/