Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 451

 

Гр. Перник, 07.01.2019 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 506 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Х.С.Ч. с ЕГН **********,***,             бл. 5, вх. А, ет. 2, ап. 4 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП от 06.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***към ОД на МВР Перник, РУ ***, с която на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. Жалбоподателят твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, като излага подробни доводи в тази насока. Заявява, че наложените глоби не са платени, тьй като НП № ***от 25.06.2018 година и ЕФ серия ***от 15.05.2018 година не са влезли в сила, като са обжалвани. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 17.12.2018 година жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат К.Т. ***, който моли съда да уважи жалбата и отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата – от младши автоконтрольор ***към ОД на МВР Перник, РУ *** редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като следва да се уважи в предвидения минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, че настоящия жалбоподател Х.С.Ч. с ЕГН **********,***,                   ул. „***“, бл. 5, вх. А, ет. 2, ап. 4 е правоспособен водач.

На 06.09.2018 година младши автоконтрольор ***към ОД на МВР Перник, РУ *** в присъствието на свидетеля Борис Антонов Антонов съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 172 на жалбоподател Х.С.Ч. с ЕГН **********,*** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 06.09.2018 година, около 17.20 часа в община ***, на път втори клас                 № 63, км. 43+300, местността „Секирица“, с посока на движението към                 гр. София при управлението на собственото си МПС – лек автомобил „БМВ 530 И“ с рег. № ***, за това, че управлява след като има наложени наказания „Глоба“ с НП № ***от 25.06.2018 година и ЕФ серия ***от 15.05.2018 година, неплатени в срока за доброволно плащане, с което е нарушил разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН са иззети свидетелството за управление на МПС № 276708434 и СРМПС № 308490154 на настоящия жалбоподател.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж                т. 1.8.

По делото е представено Удостоверение УРИ № 313р-12709 от 12.11.2018 година, издадено от ОДМВР Перник, от което се установява, че ***към 06.09.2018 година /дата на издаване на ЗПАМ/ е заемал длъжността „Младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ при РУ *** към ОДМВР Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП от 06.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***към ОД на МВР Перник, РУ ***, на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба.

По делото е представена Справка – картон на водач, от която се установява, че по отношение на настоящия жалбоподател издаденото НП № ***от 25.06.2018 година не е влязло в сила, което е обжалвано пред Районен съд Пирдоп, по която жалба е образувано а.н.дело № 182/2018 година, насрочено за 19.09.2018 година.

По отношение на издадения ЕФ серия ***от 15.05.2018 година по делото е представено копие от образувано а.н.дело № 18 004 по описа за 2018 година на Районен съд София, насрочено за 14.01.2019 година. В тази връзка не следва да се кредитира представения ЕФ серия ***от 15.05.2018 година от ОДМВР София, тьй като последния не удостоверява по категоричен начин влизането му в сила, като по отношение на положения подпис липсва длъжност на лицето което го е подписало, както и липсва надлежно заверяване.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил съответните длъжностни лица, между които и младши автоконтрольорите – виж т. 1.8. да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, поради което оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство е издадена от материално компетентен орган.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки установени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е императивна, като се налага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, по смисъла на която наложеното наказание „Глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В случая е извършено временно отнемане на СУМПС на водача /настоящ жалбоподател/ съгласно посочената по – горе правна норма на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП при управление на МПС в нарушение на нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като мярката се прилага под прекратително условие – до заплащане на дължимата глоба. Съгласно разпоредбите на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП в едномесечен срок от влизането в сила на НП или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание „Глоба“, като за този едномесечен период НП заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок, водачът на превозното средство няма право да шофира, легитимирайки се с НП вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролен талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила НП е обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно средство не притежава документ, потвърждаващ валидността на СУМПС, какъвто не е настоящия случай.

В случая, за да постанови оспорената заповед, административният орган се е позовал на неизплащане в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложени „Глоба“ с влязло в сила НП № ***от 25.06.2018 година и влязъл в сила ЕФ серия ***от 15.05.2018 година. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства – Справка – картон на водач, призовка за страна по а.н.дело № 182/2018 година по описа на Районен съд Пирдоп и справка по а.н.дело № № 18 004/2018 година по описа на Районен съд София, НП № ***от 25.06.2018 година, съответно ЕФ серия ***от 15.05.2018 година не са влезли в сила, тьй като са обжалвани, поради което не са налице кумулативните предпоставки на посочения фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, респ. не е налице годно основание за отнемане на СУМПС. При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган не е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. В случая жалбоподателя установи факти, въз основа на които обори констатациите относно неплащането на наложените „Глоба“ по НП № ***от 25.06.2018 година, съответно ЕФ серия ***от 15.05.2018 година.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка                     № ***по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП от 06.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***към ОД на МВР Перник, РУ ***, с която на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се уважи частично искането за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, като Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 му заплати сумата в общ размер на 310 лева, от които 10 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от 300 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника по жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП от 06.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***към ОД на МВР Перник, РУ ***, с която на Х.С.Ч. с ЕГН **********,***,             бл. 5, вх. А, ет. 2, ап. 4 временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Х.С.Ч. с ЕГН **********,***,                 ул. „***“, бл. 5, вх. А, ет. 2, ап. 4 съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

 

Съдия: