Р
Е Ш Е Н И Е
№ 14.
гр. Перник, 30.01.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 507 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Х.С.Ч. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ *** от 06.09.2018 г., издадена от Б. Н. Г. РУ – Т. към ОДМВР – П.. С
оспорвания акт, на основание чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на
пътно превозно средство“ до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата се сочи, че при издаването на
процесната заповед е нарушен материалния закон, а същевременно са допуснати и
множество процесуални нарушения.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. Т., поддържа жалбата и застъпва
становището, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаването
на заповедта, тъй като актовете, с които на доверителя й са наложени глоби –
Наказателно постановление № *** от 25.06.2018 г. и Електронен фиш серия К, № ***
от 15.05.2018 г., дори и понастоящем не са влезли в сила и определените с тях
глоби не са дължими. Отделно се сочи, че в акта са изложени неясни, непълни и
алогични мотиви, което е равнозначно на липсата на такива и с оглед на това
същият е незаконосъобразен и неотговарящ на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК,
което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и изискването
за форма.
Ответникът по жалбата – Б. Н. Г. –
длъжностно лице, издало жалбата, представляван от пълномощника си З. В. - ОДМВР
– П., оспорва доводите на жалбоподателя, твърди, че заповедта е издадена въз
основа на информация в електронната система на МВР, в която фигурирали
неплатени от негова страна глоби и пледира за оставянето на процесния акт в
сила.
Административен съд Перник, като извърши
цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
На 06.09.2018
г., жалбоподателят Х.С.Ч. управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. №
*** по път ІІ-63, в община Т. местност С. и се движел в посока към гр. С.. На
км. 43+300 от същия път, на разклона за с. Е., той бил спрян за проверка от
мл.автоконтрольор Б. Н. Г.. Последният направил справка в автоматизираната
система и въз основа на данните в нея приел, че спрямо Ч. има влезли в сила
Наказателно постановление № *** от 25.06.2018 г. и Електронен фиш серия К, № ***
от 15.05.2018 г., с които са му наложени административни
наказания глоба, които той не е заплатил в срока за доброволно плащане. Това
било оценено като нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.171,
т.2, б.“к“ от ЗДвП мл. автоконтрольор Борис Николов Григоров – упълномощен със
Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник, издал Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000089 /л.5/. С
последната той наложил на жалбоподателя Х.С.Ч. принудителна административна
мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ до заплащане на
дължимата глоба.
По делото е приложена административната
преписка по издаването на процесната заповед. В съдържащата се в нея /на л.8 –
10/ Справка картон на водача с рег. № ***-1703/23.10.2018 г. на ОДМВР – П.е
вписано издаденото срещу него НП № ***от 25.06.2018 г., за което в графа
„платен“ е отбелязано „не“, а в графа „статус“ – „обжалване на първа съдебна
инстанция“, както и Електронен фиш серия К, №*** от 15.05.2018 г., за което в
графа „платен“ е отбелязано „да“, а в графа „статус“ – „влязъл в сила“.
Същевременно, от страна на жалбоподателя
са представени и приети като доказателства по делото: Жалба от Х.С.Ч. до РС – П.
срещу Наказателно постановление № *** от 25.06.2018 г. /л.24/; Призовка за
страна /до Х.С.Ч. / за явяване като жалбоподател на 18.10.2018 г. в 10:00 часа
по АНД № ***/2018 г. по описа на РС – П. /л.26/, ведно с известие за
доставянето й; Протокол от с.з., проведено на 18.10.2018 г., по АНД № ***/2018
г. по описа на РС – П. /л.36 – 38 вкл./; Протокол от с.з., проведено на
22.11.2018 г., по АНД № **/2018 г. по описа на РС – П. /л.39 – 41 вкл./, както
и: Жалба от Х.С.Ч. *** срещу Електронен фиш серия К, №*** от 15.05.2018 г.
/л.27 и л.43 – 46 вкл./; челна корица от АНД №***/2018 г. по описа на ***
/л.42/; Електронен фиш серия К, № *** от 15.05.2018 г. /л.47/; Разпореждане от
съдия-докладчика по АНД № ***/2018 г. по описа на *** за насрочване на делото
за 14.01.2019 г. /л.48/; Списък на призованите лица по АНД № ***/2018 г. по
описа на*** /л.49/. От тях се установява, че действително срещу жалбоподателя Х.С.Ч.
има издадени Наказателно постановление № ***от 25.06.2018 г. и Електронен фиш
серия К, № *** от 15.05.2018 г., с които са му наложени административни
наказания глоба съответно в размер на 20,00 лв. и 300,00 лв. Заповедта за
прилагане на ПАМ срещу Ч. е издадена на 06.09.2018 г., но както посоченото
наказателно постановление, така и електронният фиш не са били влезли в сила към
тази дата, респ. сумите по тях не са били дължими. Първият акт е предмет на
обжалване по образуваното пред Районен съд – П. АНД № ***/2018 г., което е
разглеждано в съдебни заседания на 18.10.2018 г. и на 22.11.2018 г. Вторият -
Електронен фиш серия К, № 2066593 от 15.05.2018 г., е предмет на обжалване по
АНД № ***/2018 г. по описа на***, което е насрочено за 14.01.2019 г.
От правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е индивидуален административен акт, който засяга права на жалбоподателя. Жалбата
срещу него е подадена е в законоустановения срок и поради това е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съображенията са
следните:
Съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт с оглед чл.142 от АПК към
момента на издаването му.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая заповедта е
издадена от Борис Григоров, в качеството му на мл.автоконтрольор, комуто
директорът на ОДМВР – П. е делегирал правомощия да издава заповеди за прилагане
на ПАМ със своя Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. /л.30 от делото/.
В заповедта за
прилагане на ПАМ е посочено, че се издава въз основа на АУАН серия Д, №
413547/06.09.2018 г. и в нея са отразени приетите за установени факти. В този
смисъл, тя формално съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
При издаването
на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Това е така, защото макар и издадена
въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му,
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.9, ал.2 и чл.36 от
АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти, респ. да издаде акта след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите /чл.35 от АПК/. Това не е сторено и административният орган е
наложил принудителната административна мярка, за това че оспорващият има глоби,
наложени с Наказателно
постановление №***от 25.06.2018 г. и Електронен фиш серия К, № ***от 15.05.2018
г., които не е заплатил в срока за доброволно плащане,
което очевидно не отговаря на обективната действителност. От представените и
приети по делото писмени доказателства категорично се установява, че и двата
акта, към момента на издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, не са
влезли в сила, поради което и определените с тях парични суми не са били
дължими. И наказателното постановление и електронния фиш са обжалвани по
съдебен ред, но производствата не са приключили с влязъл в сила краен съдебен
акт.
От горното
следва, че материалноправната предпоставка по чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП за
прилагане на принудителна административна мярка „временно спиране
от движение на пътно превозно средство“ по отношение на жалбоподателя Х.С.Ч.
изначално е липсвала. Това налага извода, че оспорената от него Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № *** от 06.09.2018 г. е
незаконосъобразна, поради което и като такава следва да бъде отменена.
Предвид извода за изхода на делото на
оспорващия следва да бъдат присъдени направените разноски, които са в размер на
410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева - платена държавна
такса, и 400 (четиристотин) лева - платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 03.12.2018 г.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Перник,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0361-000089 от 06.09.2018 г., издадена от Борис
Николов Григоров - мл.автоконтрольор в РУ – Трън към ОДМВР - Перник, с която на
основание чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП, на Х.С.Ч. с ЕГН ********** и адрес: ***
Батанджиев, бл.5, вх.А, ет.2, ап.4, е наложена принудителна административна
мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ до заплащане на
дължимата глоба.
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник
да заплати на Х.С.Ч. с ЕГН ********** и адрес: *** Батанджиев, бл.5, вх.А,
ет.2, ап.4, направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и
десет) лева, от които 10 (десет) лева - платена държавна такса, и 400
(четиристотин) лева - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/п/