Решение по Административно дело 539/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 448

гр. Перник, 07.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова на като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 539 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ф.М.Д.,*** против Заповед № 18-1158-000854 от 15.09.2018г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за 12 месеца, а именно за 365 дни.

В жалбата се излагат аргументи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна, защото е издадена в нарушение на материалния и процесуален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Допуснато е нарушение на формата на акта, заповедта е немотивирана. Иска се от съда да отмени оспорения акт и да се присъдят направени по делото разноски.

Ответникът по жалбата-Д. Е. К., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник редовно призован за представител изпраща главен юрисконсулт Звезделина Василева. Оспорва жалбата. Излага доводи, че посочените в заповедта правни основания кореспондират с фактическите основания. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Въз основа на това прави искане жалба да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000854 от 15.09.2018г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на 15.09.2018г.. Жалба срещу заповедта е постъпила при ответника на 27.09.2018г.. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 15.09.2018г. младши автоконтрольор Д. Е. К. в присъствието на свидетеля Николай Станоев Захариев съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, бл. № 167583 на Ф.М.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, за това, че на 15.09.2018г. , в 03.17ч., в гр. Перник по ул. “Радомир“ в посока към ул. “Самоков” управлява личния си автомобил Мерцедес 200ЦЕ, с рег. № ****** под въздействие на алкохол. Извършена е проба с техническо средство алкотест „Дрегер“ модел 7510, № ARBB-0050, който отчел положителен резултат от 0.96 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0019086. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 167583 на Ф.М.Д., за това, че е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН на настоящият жалбоподател са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила.

Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Издаденият талон за медицинско изследване № 0019086 от 15.09.2018г. е приет от Ф.Д.. Същият е дал кръвна проба за изследване.

От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че кръвната проба на Ф.Д. е с резултат 0.84 промила.

От справка данни за регистрация се установява, че лек автомобил Мерцедес 200ЦЕ, с рег. № ****** е собственост на жалбоподателя.

От Удостоверение УРИ № 313р-12043 от 23.10.2018г., издадено от ОД на МВР-Перник се установява, че Д. Е. К., ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената заповед–15.09.20018г. е назначен на длъжност „Младши автоконтрольор I степен“, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповеди на прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.8. са младши автоконтрольорите.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000854 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 15.09.2018г., младши автоконтрольор Д. Е. К. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Перник е постановил временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача за 12месеца, а именно 365 дни за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка, като съдържащите се в нея писмени доказателства са последователни, взаимосвързани и като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директора на ОД на МВР-Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от сектор пътна полиция към ОД на МВР-Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. От своя страна издателят на заповедта се е позовал именно на тази заповед за оправомощаване. От прието по делото удостоверение е видно, че издателят на акта заема длъжност, изрично посочена в заповедта. Следователно оспорения акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност. С оглед на това се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Следователно е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа, на който е наложена санкцията по чл. 171, т. 1, б. „б“ не се явява съществено процесуално нарушение. Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС“, но това по разбиране на настоящият състав не е нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото от съдържанието на съставения на лицето АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят е имал възможност да разбере, че е допуснал нарушение на ЗДвП, от което следва, че и наложената ПАМ е на основание ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС   с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; В случай, че е налице изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Следователно за да се приложи тази мярка следва да е налице установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол. В хода на съдебното дирене жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в тази връзка. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол, установена след проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а именно 0.96 промила. И от резултата от химико-токсикологичното изследване се установява алкохол в кръвта с концентрация 0.84. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не оспори АУАН по съответния ред, нито опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Доказана е фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение № 167583 от 15.09.2018г. и правилно е подведена под съответната правна норма. В случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което правилно същата е издадена. На посочената дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над 0.5 на хиляда.

Налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането– „до решаване на въпроса за отговорността“, но не за повече от осемнадесет месеца. Административният орган не е съобразил това законово ограничение и е определил срока на мярката така: "за дванадесет месеца“ игнорирайки до решаване на въпроса за отговорността. Решаване на въпроса за отговорността е важно условие и прилагането на принудителната мярка е под условие. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. Следователно посоченият в заповедта срок на действие на заповедта без обвързване с решаването на въпроса за отговорността е незаконосъобразен. Доколкото обаче са налице материално правните предпоставки за прилагане на мярката и същата е съобразена и с целта на закона, заповедта ще бъде изменена в частта, с която е определен срокът на действие на принудителната административна мярка, като срокът бъде определен и чрез ограничението "до решаване на въпроса за отговорността“, за 12 месеца. В тази връзка е напр. решение № 987 от 19.01.2011г. на ВАС по АД № 4154/2010г., решение № 319 от 12.01.2015г. на ВАС по АД № 6533/2014г.. Съдът констатира, че срокът на ПАМ е посочен в месеци, и в дни, но това не се приема за съществено нарушение, тъй като не води до невъзможност за определянето на срока.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ заповед № 18-1158-000854 от 15.09.2018г. на Д. Е. К., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, с която на Ф.М.Д.,*** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за 12 месеца", като определя срок на принудителната административна мярка-„до решаване на въпроса за отговорността“ за 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: /п/