Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 447

гр. Перник, 04.01.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         Административен съд-Перник, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                

      Съдия: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова  на като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 540 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ф.М.Д.,*** против Заповед № 18-1158-000855 от 15.09.2018г. на младши автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“  от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно 182 дни.

В жалбата се излагат аргументи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна, защото е издадена в нарушение на материалния и процесуален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени оспорения акт и да се присъдят направени по делото разноски. 

Ответникът по жалбата-Д. Е. К., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник  редовно призован за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Въз основа на това прави искане жалба да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № Заповед № 18-1158-000855 от 15.09.2018г. на младши автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на 15.09.2018г.. Жалба срещу заповедта е постъпила при ответника на 27.09.2018г.. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и ще се  разгледа по същество.

По фактите:

На 15.09.2018г. младши автоконтрольор Д. Е. К. в  присъствието на свидетеля Николай Станоев Захариев съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА,  бл. №  167583 на Ф.М.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,  за това, че на 15.09.2018г. , в 03.17ч., в гр. Перник по ул. “Радомир“ в посока към ул. “Самоков” управлява личния си автомобил Мерцедес 200ЦЕ, с рег. № ****** под въздействие на алкохол. Извършена е проба с техническо средство алкотест „Дрегер“ модел 7510, № ARBB-0050, който отчел положителен резултат от 0.96 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0019086.  Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 167583 на Ф.М.Д., за това, че е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН на настоящият жалбоподател са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила.

Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Издаденият талон за медицинско изследване № 0019086 от 15.09.2018г. е приет от Ф.Д.. Същият е дал кръвна проба за изследване.

От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че кръвната проба на Ф.Д. е с резултат 0.84 промила.

От справка данни за регистрация се установява, че лек автомобил Мерцедес 200ЦЕ, с рег. № ****** е собственост на жалбоподателя.

От Удостоверение УРИ № 313р-12043 от 23.10.2018г., издадено от ОД на МВР-Перник се установява, че Д. Е. К., ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената заповед–15.09.20018г. е назначен на длъжност „Младши автоконтрольор I степен“, в сектор „Пътна  полиция“ при ОД на МВР-Перник.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и               чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповедни на прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.8. са младши автоконтрольорите.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка              № 18-1158-000855 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 15.09.2018г., младши автоконтрольор Д. Е. К. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Перник е постановил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

 Така описаната фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка, като съдържащите се в нея писмени доказателства са последователни, взаимосвързани и като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена  по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директора на ОД на МВР-Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от сектор пътна полиция към ОД на МВР-Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. От своя страна издателят на заповедта се е позовал именно на тази заповед за оправомощаване. От прието по делото удостоверение е видно, че издателят на акта заема длъжност, изрично посочена в заповедта. Следователно оспорения акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност. С оглед на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа, на който е наложена санкцията по чл. 171, т.2а, б. „б“ не се явява съществено процесуално нарушение. Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС“, но това по разбиране на настоящият състав не е нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, б. “б“ не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото от съдържанието на съставения на лицето АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят е имал възможност да разбере, че е допуснал нарушение на ЗДвП, от което следва, че и наложената ПАМ е на основание ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ, с която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози–за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол. В хода на съдебното дирене жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в тази връзка. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол, установена след проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а именно 0.96 промила. И от резултата от химико-токсикологичното изследване се установява алкохол в кръвта с концентрация 0.84. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не оспори АУАН по съответния ред, нито опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Доказана е фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение № 167583 от 15.09.2018г. и правилно е подведена под съответната правна норма.  В случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът, техен адресат, не желае да изпълни доброволно.

Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е в размер от  шест месеца до една година. В случая административният орган е определил срок на временното „прекратяване на регистрацията на МПС за шест месеца, а именно 182 дни“.  Основното възражение на жалбоподателя е, че посочения срок 182 дни е извън законоустановения срок и същият не бил надлежно мотивиран.  Това възражение в случая се приема за неоснователно. Законодателят в Законът за движение по пътищата, в частта Принудителни административни мерки и по конкретно в чл. 171, т. 2а, е установил, че сроковете, за които са прилага дадена ПАМ са месечни.  Видно от заповедта, в нея е определен минималния срок от 6 месеца. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ГПК срок, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако съответният месец няма съответно число, срокът изтича в последният му ден. Следователно срокът на действие на конкретната ПАМ изтича на 15.03.2019г. и  не следва издателят на акта да брои дните на шестте месеца, което е сторил в случая. Това, че срокът на ПАМ е посочен в месеци и в дни, не се приема за съществено нарушение, тъй като не води до невъзможност за определянето на срока. Напротив, в случая  шестте месеца са точно 182 дни и не е налице  незаконосъобразност на заповедта на това основание. В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от шест месеца и в действителност, това е минимално заложения от закона срок. Поради това и  жалбоподателят не може да прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението. В този смисъл са  Решение № 15692 от 17.12.2018г. на ВАС по АД № 1314/2018г., Решение № 6365 от 15.05.2018г. на ВАС по АД. № 14059/2017г., Решение № 7785 от 11.06.2018г. на ВАС по АД № 9484/2017г. и др.. В случая административният орган е определил срок на временното прекратяване на регистрацията на МПС от шест месеца, който е минималния срок за този вид принуда. С оглед проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на ППС. Мярката е наложена за минималния законов срок.

Правилно административният орган е приложил мярката. Фактите, за прилагане на принуда са изяснени правилно и актът, е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 171, ал. 2а, б.“б“ от  ЗДвП. Така наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.  С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000855 от 15.09.2018г. на мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник  ще се отхвърли като неоснователна.

 По разноските:

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са поискани, поради което и не се дължи присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,   Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Ф.М.Д. против Заповед № 18-1158-000855 от 15.09.2018г. издадена от Д. Е. К., младши автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Съдия: /п/