Р Е Ш Е Н И Е

№ 452

Гр. Перник, 10.01.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 581 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 106а и следващите от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване ***№ 2, чрез адвокат П.В. от АК Враца против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2582 от 19.10.2018 година, издадена от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, с която е спряно от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя. С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че същата е неправилна, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстваща на действителната фактическа обстановка.

В проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2018 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат П.В. от АК Враца, който заявява, че поддържа жалбата и излага доводи по същество. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2018 година ответникът по жалбата началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник редовно призован не се явява и не се представлява. В приложеното придружително писмо моли съда да потвърди процесната заповед, като законосъобразна и постановена при безспорно установено нарушение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, с която е постановено спиране от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ***, както и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № *** на лек автомобил „***“, собственост на жалбоподателя Д.М.Д..

С оглед спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата на 18.10.2018 година, в гр. Перник, път I-6 /Е 871/, пътен възел кв. „***“, в посока гр. София е извършена съвместна специализирана полицейска операция /проверка/ от полицейски служители на ОДМВР Перник и областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, при която е установено, че *** Д.М. като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на жалбоподателя Д.М.Д./, извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета на пътника ***, който е заплатил сумата от 3 /три/ лева, за която сума не е издаден превозен документи от водача и без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С тези си действия водача на МПС е нарушил чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП, тъй като автомобила не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници. След извършената проверка е съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 247216 от 18.10.2018 година, в който актосъставителя *** /главен инспектор в ОО „АА“ / в присъствието на свидетелите *** /инспектор в ОО „АА“ Перник/ и *** /младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Перник/ е установил, че водача *** Д.М. управлява лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на жалбоподателя Д.М.Д./, като извършава нерегламентиран превоз на пътници срещу цената на билета, съответно е получил сумата от 3 /три/ лева от лицето ***. С отразените и посочените по – горе факти е прието, че водача е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП.

Със съставения АУАН са приобщени събраните в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения, дадени от пътуващия в автомобила пътник ***.

Съставеният АУАН е връчен на нарушителя при отказ, като последния е отказал да даде възражения.

При извършената проверка са снети писмени обяснения от пътника ***. От сведение на *** се установява, че на 18.10.2018 година, около 11:00 часа се намирал на спирка „***“ в гр. Перник, когато един мъж със сив ван му предложил да го закара до гр. София на цената на билета. Лицето *** се качило в автомобила и веднага платило сумата от 3 /три/ лева на шофьора, като последния трябвало да го закара до гр. София, „***“. С него се качили още хора, но не видял да са заплащали. Лицето *** в дадените обяснения индивидуализира МПС с неговия регистрационен номер и заявява, че не познава шофьора. След като се качил в автомобила и тръгнали за гр. София, били спрени на пътен възел в кв. „***“ от пътна полиция и служители на областния отдел. Дадените писмени обяснения от пътника *** са снети от инспектор ***– служител в О „ПИП“ при ОДМВР Перник в присъствието на главен инспектор *** и инспектор ***– служители в ОО „АА“, който факт е удостоверен с техните подписи. Така дадените обяснения настоящия съдебен състав ги кредитира, тъй като са последователни, непротиворечиви и се допълват от приетите по делото писмени доказателства. Безспорно от приетите по делото писмени обяснения се установява, че на посочената в АУАН № 247216 дата 18.10.2018 година, водачът на лек автомобил „***“, с рег. № *** /собственост на жалбоподателя Д.М.Д./ е осъществил нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета по маршрут от гр. Перник към гр. София.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите ***/живее със сина на жалбоподателя – водач на МПС/ и ***/дъщеря на свидетеля ***/ водени от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява, че ***заедно със своя съпруг и негов приятел дошли на гости на майка й – свидетеля ***в гр. Перник, като на следващия ден сутринта след като пили кафе решили да пътуват за гр. София. Свидетелят ***се обадила на *** /сина на жалбоподателя и с който живее/ да ги закара до гр. София, който около 11:00 часа ги качил от спирка „***“ в гр. Перник. Свидетелите заявяват, че след като се качили в колата при тях дошло непознато момче и ги помолило да го закарат до гр. София. Свидетелят ***седяла отпред, а свидетеля ***на задната седалка. Свидетелите заявяват, че след като се качило непознатото момче предложило да си плати пътя до гр. София, но водача *** отказал. В колата пътували общо пет човека. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не следва да ги кредитира, тьй като от една страна е безспорен факта на роднински отношения между двамата свидетели /майка и дъщеря/, а от друга фактически отношения на съжителство между свидетеля ***и водача *** /син на жалбоподател/, с който съвместно живее, поради което са необективни и пристрастни от изхода на делото. На следващо място е житейски нелогично с оглед дадените показания на свидетелите да решат да качат и закарат до гр. София напълно непознато за тях лице, което е искало да плати превоза на цената на билета. В тази част дадените свидетелски показания напълно се опровергават от снети обяснения от лицето ***, както от съставения АУАН, който е връчен при отказа и липса на дадени възражения от водача.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с него е извършен обществен превоз на пътник срещу заплащане. Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на процесния автомобил, с който е извършен обществен превоз на пътници, както и заплащане на разходите за домуване.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД–01–212 от 15.05.2015 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е упълномощил главните инспектора на Областен отдел “Автомобилна администрация“ да прилагат мерките по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. От Заповед № 781 от 20.07.2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че подписалият оспорената заповед ***е назначен на длъжност „Началник отдел“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. С оглед на това оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на индивидуалния административен акт в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставения Акт за установено административно нарушение № 247216 от 18.10.2018 година, чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установиха и допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт.

В оспорената заповед са налице материално – правните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози, от което следва, че обжалваната заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с Наредба № 34/1999 година на министерство на транспорта по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Видно от представена по делото справка за процесното ППС липсва информация да е включено в този регистър. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – спиране от движение за срок 6 /шест/ месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Въз основа на изложеното, за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение – извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Безспорно извършването на таксиметров превоз попада сред понятието „обществен превоз“.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство водача *** Д.М. е извършил превоз на пътници срещу заплащане, както и че МПС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С оглед на това извършения обществен превоз попада под разпоредбите на закона.

По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложеното в него факти и обстоятелства. В хода на съдебното производство жалбоподателя не оспори констатациите на съставения Акт за установяване на административно нарушение, поради което се приема, че същият има материална доказателствена сила. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани и оборени в съдебното производство може да се направи категоричен и обоснован извод, че е нарушена виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП – водача е извършвал обществен превоз на пътници, без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В хода на съдебното производство не се оспорват и дадените обяснения от лицата пътували в автомобила, които са послужили за издаване на АУАН и са вписани в същия като доказателства. Същите са дадени по надлежния ред, приобщени са към административната преписка и са годно доказателство в процеса. Въз основа на изложеното и с оглед разпределената по делото доказателствена тежест, както и от събраните по делото доказателства се приема, че органът по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказа, че водача на лекия автомобил е извършвал обществен превоз на пътника ***, с посочен по преписката единен граждански номер и адрес, срещу заплащане без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В хода на съдебното производство настоящият жалбоподател не ангажира доказателства, от които да се приеме, че не е извършвал превоз срещу заплащане. С оглед на това са налице материално – правните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ и законосъобразно органът е приложил нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която се прилага като принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца и определяне място за домуване на превозното средство, с което се извършва обществен превоз на пътници, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Съгласно разпоредбите на чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4, изр. второ от ЗАвтП се сваля предната табела с регистрационния номер и се отнема заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, определя се място за домуване на превозното средство и разходите, които са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.

Наложената принудителна административна мярка е постановена в съответствие с целта на закона, тъй като забраната за извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници е абсолютна. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 130 от 04.01.2018 година, постановено по адм. дело № 4903/2017 година по описа на VII отделение и Решение № 14 622 от 27.11.2018 година, постановено по адм. дело № 9 488/2018 година по описа на VII отделение по напълно идентични казуси на Административен съд – Перник.

Въз основа на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и не противоречи на целта на закона. С оглед на това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване ***№ 2, чрез адвокат П.В. от АК Враца против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2582 от 19.10.2018 година, издадена от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, с която е спряно от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: