Решение по Административно дело 592/2018г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 43

гр. Перник, 29.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова и в присъствието на прокурор Николай Цветков като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 592 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Б.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Д.Д.,*** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 300.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди–платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 1117/2018г. по описа на районен съд-Перник, образувано във връзка с обжалването на Електронен фиш сер.К № 1494867 от 23.01.2017г., издаден от ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д.,***, поддържа исковите претенции и моли същите да се уважат. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представя и писмени бележки, в които излага съображения за основателност на иска.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа депозирания по делото писмен отговор и пледира исковата претенция да се отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира искът за основателен и доказан. Предлага исковата претенция да се уважи изцяло.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Електронен фиш сер. К № 1494867 от 23.01.2017г., издаден от ОД на МВР-Перник за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Б.Г.Г. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. Електронният фиш бил оспорен от ищеца пред районен съд–Перник, където било образувано АНД № 1117/2018г.. По това съдебно производство Г. бил представляван от пълномощник-адв. К. С., с когото сключил договор за правна защита и съдействие от 04.06.2018г. Видно от съдържанието на същия, договореното и изплатено в брой възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 300.00 лева. Пълномощникът се явил в открито съдебно заседание и осъществил правна защита. С Решение № 532/26.09.2018г. по АНД № 1117/2018г. съдът отменил оспорения електронен фиш. Решението не било обжалвано в законоустановеният срок и влязло в законна сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен фиш издаден от ответника. По своя характер електронните фишове се смятат за наказателно постановление. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен. Съображенията за това са следните:

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-електронен фиш. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. Тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издадения по отношение на ищеца Електронен фиш сер. К № 1494867 от 23.01.2017г., издаден от ОД на МВР-Перник е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесния електронен фиш, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1117/2018г. на районен съд-Перник в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на електронният фиш пред съда. В приложения по АНД № 1117/2018г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че уговорената сума действително е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменен по съдебен ред електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения електронен фиш. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, а електронните фишове по силата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателно постановление, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Не се споделят съображенията на ответника свързани с това, че електронният фиш бил отменен на процесуално основание и поради това не се дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

Другото възражение на ответника е, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отменения акт. И това възражение е неоснователно. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт издаден от ответника. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден електронен фиш, за обжалването на които е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издадения от администрацията акт. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-07.11.2018г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 1117/2018г. по описа на районен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат К. С.. Между адвоката и наказаното лице на 04.06.2018г. е сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Съдът констатира, че договореното възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно искът ще бъде уважен в пълен размер. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г., Решение № 863 от 22.01.2018г. на ВАС по АД № 1039/2017г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017г., съдът намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба-07.11.2018г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Б.Г.Г. направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.10.2018г.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Б.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от незаконосъобразно издаден електронен фищ серия К, № 1494867 издаден на 23.01.2017г. от ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 07.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: /п/