Р Е Ш E Н И Е

№ 9

Гр. ***, 25.01.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар *** и с участието на прокурор ***от Окръжна прокуратура ***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 598/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.В.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Д. *** срещу Областна дирекция на МВР ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Самоков“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 400 лева по платено адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0249-000132 от 06.03.2018 година, издадено от на началник отдел към ОД на МВР ***, РУ ***. Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 26 от 25.07.2018 година, постановено по а.н.дело № 37/2018 година по описа на Районен съд ***, влязло в сила на 27.08.2018 година. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400.00 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 37/2018 година по описа на Районен съд ***. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 14.11.2018 година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година процесуалния представител на ищеца адвокат *** от АК София, преупълномощен от адвокат А.Д. ***, моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година ответникът Областна дирекция на МВР ***, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт ***, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен по изложените съображения в подадения писмен отговор по исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура *** дава заключение, с което счита предявения иск за основателен за сумата от 300 лева, представляваща минималното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – ***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в а.н.дело № 37/2018 година по описа на Районен съд ***, се установява, че с НП № 18-0249-000132 от 06.03.2018 година началник отдел към ОД на МВР ***, РУ *** е наложил на П.В.С. с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/ на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ имуществена санкция в размер на 250 лева за извършено административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.

Наложеното административно наказание с издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с постановено Решение № 26 от 25.07.2018 година по а.н.дело № 37/2018 година по описа на Районен съд ***. Решението на Районен съд *** не е обжалвано и е влязло в сила на 27.08.2018 година. Пред Районен съд *** настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат А.Д. ***, съгласно пълномощно от 17.04.2018 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция *** на МВР е юридическо лице, поради което иска за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е ищецът е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

На второ място в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и съдействие от 17.04.2018 година, по който настоящия ищец е възложил на адвокат А.Д. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд *** по обжалване на издаденото НП от началник отдел към ОД на МВР ***, РУ ***, което НП е отменено. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил в проведеното откритото съдебно заседание на 22.05.2018 година пред Районен съд *** и е осъществил правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на издаденото НП от настоящия ищец, последния е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 400 лева. Адвокатът е изготвил жалба, явил се е в проведеното открито съдебно заседание и е пледирал за отмяна на издаденото НП.

С оглед на изложеното са налице безспорни доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в резултат на издаденото НП, което е обжалвано пред районния съд. Безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и отменено като незаконосъобразно НП.

В тази връзка настоящия съдебен състав не споделят възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна защита и съдействие, които по своя характер е облигационно отношение между страна и адвокат по образувано съдебно производство, а не във връзка с отмененото НП.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат е издаденото наказателно постановление. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния административен съд на Република българя по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание.

С отговора на исковата молба, а и в хода на съдебното дирене ответника прави искане претендираното обезщетението да се определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ.

По отношение на това искане настоящия съдебен състав намира следното:

Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на съдебното решение на Районен съд *** се явява причинена имуществена вреда, поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната. В производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират за направените съдебни разноски, както и да правят възражения за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно дело № 2/2016 година на Върховния административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената норма от закона.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е „обоснован и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение № 5 174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3 948/2016 година на Върховния административен съд, III отделение/.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по – малко от 300 лева. При това положение и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 37/2018 година по описа на Районен съд *** следва да е в размер на 300 лева, тъй като наложеното административно наказание с издаденото наказателно постановление не представлява фактическа и правна сложност. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване на претендираната вреда, направена от настоящия ищец пред районния съд до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева се явява прекомерно. Ето защо следва да бъде намалено на 300 лева и приведено в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения като искането на ищеца за разликата над 300 лева до 400 лева следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че предявеният иск е частично основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща причинена имуществена вреда, като за разликата до пълния претендиран размер от 400 лева бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2018 година до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска, поради което ответника следва да му заплати сумата от 385 лева, от които 10 лева платена държавна такса и сумата от 375 лева адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия съдебен състав на Административен съд – ***

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция *** на МВР, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на П.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2018 година до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск за сумата над 300 /триста/ лева до пълния предявен размер от 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция *** на МВР, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на П.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лева представляваща съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: