№ 477
гр. Перник, 07.01.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря В. Христова на като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 605 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.И.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, с. Владая, ул. „************, подадена чрез пълномощника му адв. В.Н.,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001002
от 29.10.2018г., издадена от Д. И. Ч., младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Перник. Със
заповедта на основание чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – "прекратяване
на регистрация на ППС", за срок от 6
месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи,
че в случая неправилно е бил определен субекта на приложената ПАМ, доколкото управляваното от него
моторно превозно средство е обект на финансов лизинг,
който не е приключил и съответно не е негова собственост. Иска се отмяна на обжалваната заповед, като
незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата– Д. И. Ч., младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник редовно призован
за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че
заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и при
правилно прилагане на материално правните разпоредби. Въз основа на това прави
искане жалба да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник след като
съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено
следното:
По допустимостта:
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1158-001002
от 29.10.2018г. на младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на
принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на 29.10.2018г..
Жалба срещу заповедта е изпратена по пощата. Видно от поставено върху пощенския
плик клеймо същата е с дата 09.11.2018г. При това се приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя. Жалбата е процесуално допустима
и ще се разгледа по същество.
По фактите:
На 29.10.2018г. младши автоконтрольор Р.
А. и в присъствието на свидетеля Д. Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 643968 на Д.И.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, с. Владая, ул. „************,
за това, че на 29.10.2018г., в 09.51ч., на АМ-Люлин с посока на движение
от ПВ-Даскалово към гр. София управлява лек автомобил БМВ 120Д, с рег. № *******,
собственост на „*******“ЕООД без да е правоспособен водач и СУМПС му е отнето
по административен ред. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 643968 на Д.И.М., за това, че е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН на настоящият жалбоподател са иззети свидетелството за регистрация
на МПС и регистрационните табели на автомобила.
Акт за установяване на
административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е
подписал без възражения.
От справка данни за
регистрация се установява, че лек автомобил БМВ 120Д, с рег. № СВ4645М е собственост на „*******“ЕООД.
В
свидетелство за регистрация част ІІ, № 009357490 за собственик на лек автомобил БМВ 120Д, с рег. № СВ4645М е вписан „*******“ЕООД.
От Удостоверение УРИ №
313р-13446 от 27.11.2018г., издадено от ОД на МВР-Перник се установява, че Д. И. Ч., ответник по жалбата към датата на съставяне на
оспорената заповед–29.10.2018г. е назначен и изпълнявал длъжност „Младши
автоконтрольор IІ степен“, в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник.
По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора
на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да
издават заповедни на прилагане на принудителни административни мерки по реда на
Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени
длъжностни лица, между които в т. 1.8. са младши автоконтрольорите.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001002 по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП от 29.10.2018г., младши автоконтрольор-Д. И. Ч., в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Перник е постановил
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за извършено нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебно
производство е представен и приет договор за финансов лизинг № ******* от
23.08.2018г., ведно с приложения към същия и общи условия.
Така описаната фактическа обстановка се
възприе от представената административна преписка, като съдържащите се в административна
преписка доказателства и ангажираните в хода на процеса такива са
последователни, взаимосвързани и като неоспорени от страните се ценят в цялост като
годни доказателства.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Предмет на настоящото съдебно производство
е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда
на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със Заповед №
313з-1464 от 08.08.2017г. директора на ОД на МВР-Перник е оправомощил младши
автоконтрольорите от сектор пътна полиция към ОД на МВР-Перник да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста
от ЗДвП, съгласно т.1.8. От своя страна издателят на заповедта се е позовал
именно на тази заповед за оправомощаване. От прието по делото удостоверение е
видно, че издателят на акта заема длъжност, изрично посочена в заповедта.
Следователно оспорения акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с
материална, териториална и времева компетентност и в рамките на
предоставените му правомощия. С оглед на това се приема, че заповедта по чл.
171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа
акт за установяване на административно нарушение, като са описани и
установените с акта обстоятелства. Заповедта е мотивирана, включително чрез
препращане в съдържанието й към съставения
АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането
на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2
от АПК.
В производството
по издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и неправилно е приложен материалния
закон. Доводите в тази връзка са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените
с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22
от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-1158-001002/ 29.10.2018 г. е издадена на основание чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство" на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В
случая на Д.И.М. е приложена ПАМ на
основание чл. 171, т. 2, б. „а“
от ЗДвП.
От представения и приет като
доказателство по делото Договор за финансов лизинг
№ № ******* от 23.08.2018г., ведно с приложения към
същия,
сключен между "*******“ЕООД, в качеството на лизингодател
и Д.И.М., в качеството на лизингополучател, е
видно, че лизингодателят се е задължил да придобие и
да достави на лизингополучателя лек автомобил "БМВ
120 D" с посочен в договора номер на шаси, за сумата
от 8000.00 лева, платима
на 24 месечни лизингови
вноски, съгласно погасителен план. По своята правна същност договорът за
финансов лизинг е търговски договор, с който лизингодателят се задължава да придобие
вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя,
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение – чл. 342, ал. 2 от
Търговския закон. С договора за финансов лизинг
не се прехвърля собственост, а само се предоставя правото на ползване върху
съответната вещ. При този договор лизингодателят
запазва правото си на собственост до момента, когато го прехвърли на лизингополучателя, а лизингополучателят придобива само
държането на вещта. Обектът на лизинга
не е собственост на лизингополучателя, а лизингодателят запазва правото си на
собственост върху този обект, видно и от чл. 2.5 от Общите условия към Договор
за финансов лизинг. Съгласно тези клаузи лизингополучателят
ще придобие правото на собственост върху лизинговия актив след изтичането на
срока на договора и заплащането на всички дължими суми по договора, съгласно погасителния план по договора.
Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед-29.10.2018г., лизингополучателят и настоящ жалбоподател не
е бил собственик на предоставеното му за ползване с договора за лизинг МПС.
Тези данни са били известни и на административния орган, защото същият в
съставения АУАН и в ЗППАМ изрично е посочил, че процесния автомобил е
собственост на посоченото по-горе търговско дружество. Това обстоятелство не е
спорно, тъй като самият орган е иззел със съставения АУАН и свидетелството за
регистрация на процесния автомобил, в което са вписани тези обстоятелства.
Принудителните административни мерки, в
това число и тези налагани по ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване
на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Тези мерки подлежат на
стриктно тълкуване, както по отношение на основанията, така и по отношение на
субеките, техни адресати. Като субект на ПАМ в
хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, законът определя единствено
собственика на ППС, който управлява собственото си моторно превозно средство или собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице обстоятелства, свързани с неправоспособност, с не притежаване
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Следователно лицето, ползващо автомобила
по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат
на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП. В случая от представените по делото доказателства, в
това число Договор за финансов лизинг
и Общи условия към него, както и справка за собственици на превозно средство,
по несъмнен начин се установява, че към датата на констатиране на нарушението,
за което е съставен АУАН серия Д № 643968/29.10.2018г., управлявания от жалбоподателя
лек автомобил "БМВ120Д" с рег. № *******, не е бил собственост на Д.М.–
лизингополучател по Договор за финансов лизинг № ******* от 23.08.2018г., а е бил
собственост на "*******"ЕООД–лизингодател
по посочения договор. Жалбоподателят, ползващ превозното средство по силата на
право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки от фактическия
състав на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ "прекратяване
на регистрация на ППС" по отношение на
жалбоподателя Д.И.М.. Административният орган неправилно и необосновано е
приел, че това физическо лице е субектът, спрямо който съществува законово
регламентирано основание за налагане на ограничителната мярка, в хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1158-001002 от 29.10.2018г., издадена от Д. Ч., мл.
автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР–Перник, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП е постановена при неправилно приложение на
материалния закон и същата ще бъде
отменена.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има
право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се следват направените по делото
разноски. Същите са в размер на 310.00лв. и представляват заплатена държавна
такса в размер на 10.00лв и 300.00лв., заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие №
831406 от 08.11.2018г.. С оглед на изложеното и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР–Перник ще бъде осъдена да ги заплати на
жалбоподателя в този размер.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.М. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1158-001002 от 29.10.2018г., издадена от Д. И. Ч.,
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Д.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, с. Владая,
ул. „************, съдебни разноски в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/