Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 476

гр. Перник, 07.01.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         Административен съд-Перник, в открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                 Съдия: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова  на като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 606 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.Х.И., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 18-1158-001010 от 30.10.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“  от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

 В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната й и да се присъдят направени по делото разноски. 

Ответникът по жалбата-С. Г. Л., началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник  редовно призован за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Въз основа на това прави искане жалба да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № Заповед № 18-1158-001010 е издадена на 30.10.2018г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на ответника на 07.11.2018г.. Следователно същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е насочена  срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя. Като процесуално допустима се дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

На 30.10.2018г. младши автоконтрольор И. П. И. в  присъствието на свидетеля М. В. Л., съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 0643900 на Н.Х.И., с ЕГН **********,  за това, че на 30.10.2018г., в 07.32ч., в района на ПВ-Батановци посока към гр. Перник управлява личния си автомобил Фолксваген, с рег. № ****** под въздействие на алкохол. Извършена е проба с техническо средство алкотест „Дрегер“ модел 7510, № ARBB-0017, който отчел положителен резултат от 0.67 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0037577.  Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0643900 на Н.Х.И., за това, че е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН на настоящият жалбоподател са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила.

Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Издаденият талон за медицинско изследване № 0037577 от 30.10.2018г. е приет от Н.Х.И., но същият не е дал кръвна проба за изследване.

От ежедневна форма за отчет се установява, че младши автоконтрольорите  И. П. И. и М. В. Л. са извършили проверка на МПС, с рег. № ******, с водач Н.И. и за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са му съставили АУАН.

От протокол, с рег. № 3286р-24625 от 31.05.2018г. е видно, че средството за измерване-анализатор на алкохол в дъха тип-Дрегер 7510, с № ARBB-0017 е преминало периодична проверка на 25.05.2018г. и подлежи на последваща такава след шест месеца.

От Удостоверение УРИ № 313р-13447 от 27.11.2018г., издадено от ОД на МВР-Перник се установява, че Слави Лазов, ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената заповед–30.10.2018г. е изпълнявал  длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР-Перник.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и               чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповедни на прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.2. е началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка              № 18-1158-001010 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 30.10.2018г., началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Перник е постановил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

 Така описаната фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка, като съдържащите се в нея писмени доказателства са последователни, взаимосвързани и като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена  по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директора на ОД на МВР-Перник е оправомощил началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.2. От своя страна издателят на заповедта се е позовал именно на тази заповед за оправомощаване. От прието по делото удостоверение е видно, че издателят на акта заема длъжност, изрично посочена в заповедта. Следователно оспорения акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност и в кръга на предоставените му правомощия. С оглед на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа, на който е наложена санкцията по чл. 171, т.2а, б. „б“ не се явява съществено процесуално нарушение. Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС“, но това по разбиране на настоящият състав не е нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, б. “б“ не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото от съдържанието на съставения на лицето АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят е имал възможност да разбере, че е допуснал нарушение на ЗДвП, от което следва, че и наложената ПАМ е на основание ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ, с която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози–за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол. В хода на съдебното дирене жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в тази връзка. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол, установена след проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а именно 0.67 промила. От представения и приет  протокол за периодична проверка се приема, че използваното в проверката  техническо средство алкотест-Дрегер 7510, с № ARBB-0017 е било годно средство да отчете употребата на алкохол. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Жалбоподателят е разполагал с възможността да обори констатациите на органа като даде кръвна проба във връзка с издания му талон за медицинско изследване, но такава проба няма данни да е дал. В  хода на съдебното производство същият  не оспори АУАН по съответния ред, нито опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Настоящия състав намира, че е доказана изцяло фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 643900 от 30.10.2018г. и правилно е подведена под съответната правна норма.  В случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и e с висока степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът, техен адресат, не желае да изпълни доброволно.

Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е в размер от  шест месеца до една година. В случая административният орган е определил срок на временното „прекратяване на регистрацията на МПС за шест месеца“ и в действителност, това е минимално заложения от закона срок. Поради това и  жалбоподателят не може да прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението. В този смисъл са  Решение № 15692 от 17.12.2018г. на ВАС по АД № 1314/2018г., Решение № 6365 от 15.05.2018г. на ВАС по АД. № 14059/2017г., Решение № 7785 от 11.06.2018г. на ВАС по АД № 9484/2017г. и др.. В случая административният орган е определил срок на временното прекратяване на регистрацията на МПС от шест месеца, който е минималния срок за този вид принуда. С оглед проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на ППС.

Правилно административният орган е приложил мярката. Фактите, за прилагане на принуда са изяснени правилно и актът, е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 171, ал. 2а, б.“б“ от  ЗДвП. Така наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.  С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001010 от 31.10.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник  ще се отхвърли като неоснователна.

 По разноските:

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са поискани, поради което и не се дължи присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,   Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Х.И., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 18-1158-001010 от 30.10.2018г. на С. Г. Л., началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: /п/