Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

Гр. Перник, 28.01.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 610 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Сдружение „***“, ЕИК 176670118, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1, сграда 4, офис 1, представлявано от председателя на Управителния съвет ***, чрез адвокат П.А.Х. ***, сграда 4, офис 1 против Решение № 7 от 10.10.2018 година на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, в частта по т. 1, т. 2 и т. 4 от заявление за достъп до обществена информация вх. № 126600-12348 от 19.09.2018 година и заявление за достъп до обществена информация вх. № 126600-12350 от 19.09.2018 година.

Жалбоподателят твърди, че оспорваният отказ е незаконосъобразен, тъй като същият е постановен от некомпетентен орган, противоречи на материалния закон и целта на закона. На посочените основания моли съда да отмени решението на директора на ОДМВР Перник, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Със заявления, подадени по електронен път вх. № 126600-12348/19.09.2018 година и вх. № 126600-12350/19.09.2018 година по описа на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) МВР на основание чл. 24 от ЗДОИ е поискано предоставяне на информация по електронен път, на посочен адрес на електронна поща, относно: 1. колко на брой досъдебни производства (ДП) са били образувани в ГДБОП по повод сигнал, подаден през месец септември 2018 година от служители от разследващия сайт „***“ до органите на ГДБОП при МВР, касаещ корупционна дейност; 2. какви са номерата на заведените ДП по т. 1; 3. по кои членове от Наказателния кодекс е заведено всяко ДП по т. 1; 4. по чий опис е заведено всяко ДП по т. 1 – дали ДП са заведени по описа на ГДБОП, съответно ОДМВР или РУ на ОДМВР, съответно структурно звено на ОДМВР.

Заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена във формата на писмени данни на посочен в заявлението адрес на електронна поща – ***.

С Писмо УРИ № 1266р-21140-2/27.09.2018 г. (лист 14 от делото) по описа на ГДБОП МВР, подписано за директор на ГДБОП от старши комисар ***на основание Заповед № 1266з-2252/19.09.2018 година, заявления вх. № 126600-12348/19.09.2018 година и вх. № 126600-12350/19.09.2018 година по описа на ГДБОП МВР са изпратени на директора на дирекция „Правно – нормативна дейност“ МВР, ведно със справка, относно исканата информация, съдържаща становище, че исканата в заявленията информация е извън предметния обхват на ЗДОИ, като информация, за която е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване, а именно чл. 198, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), както и е посочено, че в ГДБОП е постъпвал сигнал от сайта „***“ под №126600-12014/2018 година, но същият е изпратен на ОДМВР Перник на 14.09.2018 година за вземане на отношение по компетентност.

С Писмо рег. № 8121р-19938/02.10.2018 година на директора на дирекция „Правно – нормативна дейност“ МВР (лист 13 от делото), на основание чл. 32 от ЗДОИ и чл. 5 от Вътрешните правила за работа в МВР по ЗДОИ, писмо УРИ № 1266р-21140-2/27.09.2018 година по описа на ГДБОП МВР е препратено на директора на ОДВМР Перник, с указания относно съдържанието на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НПК за реда за търсене, получаване и разпространяване на информация относно материалите по разследването.

С Решение № 7 от 10.10.2018 година директорът на ОДМВР Перник е отказал достъп до посочената в заявлението информация на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НПК с мотив за предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информация, свързана с образувани наказателни производства, който изключва общия ред за предоставяне на информация относно образувани и водени досъдебни производства по реда на ЗДОИ, съответно и компетентността на директора на ОДМВР да предоставя информация, относно образувани и водени досъдебни производства в подчинените му структурни звена.

По допустимостта на жалбата:

Решението е изпратено на жалбоподателя на посочения в заявленията електронен адрес – ***, на 12.10.2018 година, съгласно приложената на лист 24 разпечатка от електронната поща на ОДМВР Перник и е получено от жалбоподателя на 12.10.2018 година на посочения електронен адрес, съгласно приложените на лист 26, лист 27 и лист 28 разпечатки от електронната поща на жалбоподателя. Жалбата е депозирана по пощата чрез директора на ОДМВР Перник с дата на пощенското клеймо 26.10.2018 г. (лист 4 от делото). Жалбата е депозирана от името на Сдружение „***“ посредством процесуалното представителство на адвокат П.Х. *** (пълномощно лист 9 от делото). Предвид това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 40 от ЗДОИ, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

По основателността:

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

При извършената служебно проверка за наличие на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК, настоящия съдебен състав приема следното:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че директорът на ОДМВР Перник не е компетентен да се произнесе по така подаденото заявление. Твърдението, че исканата информация „не засяга дейността“ на ОДМВР Перник“, а че същата „е създадена и се съхранява“ в ГДБОП, не се основава в закона и конкретно не кореспондира с установената в НПК местна компетентност на органите на досъдебното производство (арг. от чл. 195, ал. 2, т. 2 от НПК), която без съмнение се отнася и до случаите на евентуално извършвани проверки по подадени сигнали преди образуване, съответно извършване на разследване по досъдебно производство. В този смисъл местната компетентност на службите на МВР по подадени сигнали не се определя от подателя на сигнала. В тази връзка, видно е и от доказателствата по делото (писмо на директора на ГДБОП на лист 14 от делото), постъпил сигнал от сайта „***“ е заведен под № 126600-12014/2018 година, но същият е препратен по компетентност на ОДМВР Перник, с оглед данните, изнесени в същия. Предвид това решението е издадено от компетентен орган. С оглед правния статут и характера на дейността му директорът на ОДМВР Перник е орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, за който съществува законово вменено задължение да предоставя обществена информация.

След извършената по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146, т. 2 – т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е постановено в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.

Решението е постановено в писмена форма, изисквана по аргумент от чл. 34, във връзка с чл. 38 от ЗДОИ, съгласно които разпоредби компетентният административен орган се произнася по искане за достъп до обществена информация с акт в писмена форма – решение, който следва да съдържа определени реквизити, като в решението за отказ се сочат правното и фактическо основание за постановяването му. Оспореното решение съдържа изложени фактическите основания и съответните им, в случая отрицателни материалноправни предпоставки, обосноваващи пречка за предоставяне на достъп до посочената в заявлението информация.

Решението е постановено в производство, съобразено с административнопроизводствените правила.

След придвижването на заявлението по съответно установения вътрешноведомствен ред за предоставяне на достъп до обществена информация, органът на който същото е докладвано, установил, че не разполага с исканата информация, е препратил заявлението на съответния орган. Заявителят е уведомен за препращането на заявлението, съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ. Съобразени са сроковете по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ – заявленията, регистрирани на 19.09.2018 година са препратени на ОДМВР Перник на 02.10.2018 година, както и по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ решението е постановено на 10.10.2018 година. В тази връзка конкретно соченото в жалбата процесуално нарушение по чл. 39 от ЗДОИ следва да се приема за неоснователно. Без съмнение разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ изисква решението за отказ за предоставяне на обществена информация да се връчва на заявителя срещу подпис или да се изпраща по пощата с обратна разписка. Такова изискване не съществува по отношение решенията, с които се предоставя достъп до исканата информация, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път (арг. от чл. 34, ал. 3 от ЗДОИ). Така предвидената възможност за предоставяне на достъп до обществена информация в облекчена процедура (по електронен път), което е логично законово разрешение в ерата на информационните, електронните и съобщителни технологии, не е рефлектирала върху разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ. Този законодателен пропуск, преценен и съпоставен с изрично изразеното от заявителя желание за кореспонденция по електронен път и при факт на упражнено право на жалба срещу постановения административен акт, не следва да се тълкува нито в посока на утежняване на процедурата по ЗДОИ при отказ по раздел III на ЗДОИ, нито съответно относно производството по съдебно обжалване. В противен случай жалбата би следвало да се приеме за преждевременно подадена. При факт на подадена жалба срещу издаден в съответните срокове административен акт, макар и преди съобщаването на административния акт по указания законов начин е безспорно, че жалбоподателят е узнал за издателя, съдържанието и мотивите на постановения акт (каквато е една от целите на връчването/съобщаването). С оглед данните по настоящото дело не се установява използваният способ на съобщаване да е рефлектирал негативно върху правото на съдебна защита на адресата на акта. В този смисъл е константна съдебната практика, че една жалба може да се възприеме като преждевременно подадена, т. е. такава без предмет, единствено ако към момента на нейното депозиране все още не е изтекъл срока за произнасяне на административния орган, респективно органът не се е произнесъл със съответния акт, какъвто настоящият случай не е.

При постановяване на обжалвания отказ административният орган се е произнесъл в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

Правилно е решението на административният орган да откаже предоставянето на търсената информация и на посочените основания.

Видно е от съдържанието на заявлението, че в т. 1, т. 2 и т. 4 се съдържа искане за предоставяне на информация, относно действията на компетентните органи, сезирани със сигнал за „унищожаване на документи, свързани с корупционна проява“ и конкретно образувани ли са досъдебни производства, с какъв номер и по „чий опис“.

Постановеният отказ, обективиран в обжалваното решение, е основан в чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НПК.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, и това е „всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.“

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ „всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.“

Цитираната нормативна рамка обосновава следните правни изводи:

Правилна е преценката на административния орган, че исканата от заявителя информация е обществена по своя характер по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, с което е производството по реда на ЗДОИ е прието като допустимо за разглеждане. Но преценката за допустимост на производството не е единствено дължимата преди произнасяне по реда на ЗДОИ. При прието за разглеждане заявление, с което се търси обществена информация, административният орган дължи и следваща проверка – относно наличие на предпоставки за приложение на чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ. Във второто предложение на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ законодателят изрично изключва приложението на ЗДОИ в случай че „такава“ информация (т.е. обществена (арг. от предл. 1), е предвидено да се търси, предоставя и разпространява по специален ред на друг закон. Административният орган е извършил такава проверка, след която е направил извод, че информацията, като предмет на забрана по чл. 198, ал. 1 от НПК не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, поради което и на основание чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ е отказал да я предостави.

По отношение информацията по т. 1 от заявлението: Настоящият съдебен състав ще отбележи, което не рефлектира съществено върху изводите за законосъобразност на административния акт, че по отношение исканата с процесното заявление информация в частта по т. 1 – относно образувани досъдебни производства по подадения сигнал, описан в заявлението, административният орган следвало да приеме, че заявителят разполага с исканата информация, т. е. искането в тази негова част. Тази информация, видно от съдържанието на заявлението, е доведена до знанието на гражданите, вкл. до знанието на заявителя, от директора на ГДБОП в телевизионно интервю, а именно, че досъдебно производство по подадения сигнал е образувано. Тази информация, която съдът не възприема, като част от материалите по образувано ДП, подлежи на търсене, предоставяне и разпространяване по реда на ЗДОИ, а не на НПК, но само в случай, че заявителят не разполага с нея, какъвто обаче процесният случай не е.

По отношение информацията по т. 2 и т. 4 от заявлението: Правилно е решението на административния орган, че е налице основание за отказ от предоставяне на търсената в т. 2 и т. 4 от заявлението информация, отнасяща се до номер на образувани досъдебни производства и под „чий опис“ са заведени същите. Търсената информация, обществена по своя характер, подлежи на предоставяне по специален, изрично регламентиран законов ред, и това е редът по чл. 198, ал. 1 от НПК – единствено с разрешение на прокурора. В случай на образувано досъдебно производство, всички материали по същото, вкл. данни относно номер на ДП и орган, при който е заведено производството са обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, но във връзка с чл. 4, ал. 1, изр. второ на ЗДОИ. Тук във връзка с доводите на жалбоподателя, че не се търси достъп до конкретни документи по разследването, ще се отбележи, че вкл. самите данни (номер на ДП и орган, при който същото се води), освен идентифициращи ДП, следва да се възприемат и като част от материалите по разследването по ДП. Това е така, тъй като ДП се образува с постановление на прокурора или акт по чл. 212, ал. 2 от НПК. Така посочените данни се „създават“ след издаването на съответния акт, следователно са част от материали по производството, по отношение на което е в сила забраната по чл. 198, ал. 1 от НПК, съответно е налице специален ред за предоставянето й. Съдебната практика трайно приема, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ е изключено приложението ЗДОИ при търсене на информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване. Редът за предоставяне на информация събрана в хода на наказателно производство и достъпът до документи и материали, които са част от същото, независимо от етапа, в който то се намира, е регламентиран в НПК. В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 5419 от 17.04.2014 година, постановено по адм. дело № 14213/2013 година, Решение № 2496 от 20.02.2014 година, постановено по адм. дело № 11832/2013 година, Решение № 352 от 13.01.2015 година, постановено по адм. дело № 7252/2014 година и Решение № 6756 от 9.06.2015 година, постановено по адм. дело № 9826/2013 година. В тази връзка неотносимо към процесния спор е становището на жалбоподателя, че в случая е налице надделяващ обществен интерес. Такава преценка се дължи в производство във връзка с чл. 198, ал. 1 от НПК, при искане на разрешение от съответния прокурор, с каквато компетентност настоящият ответник не разполага. Дали такава информация изпълва съдържанието на определението по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ за обществен характер на същата, подлежи на преценка от задължения по ЗДОИ орган, до който се отправя искане за достъп във връзка с реда по чл. 198, ал. 1 от НПК, в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.

Във връзка с горното без основание е и твърдението, че процесното решение е постановено в противоречие с целите на ЗДОИ. Предоставената на гражданите законова възможност за достъп до обществена информация, посредством който да могат да съставят мнение относно дейността на задължените по закона субекти, не е неограничена. Такова именно, законово ограничение, изискващо изрично разрешение на орган със специална компетентност, е предвидено в разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК, към каквито законодателни разрешения препраща чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ.

Предвид гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

При този изход на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, следва да се остави без уважение.

Ответникът не претендира разноски и настоящият съдебен състав не дължи присъждането им.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, настоящият съдебен състав при Административен съд – Перник:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „***“, ЕИК 176670118, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** №1, представлявано от *** – председател на Управителния съвет, против решение №7 от 10.10.2018 г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – Перник, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1, т. 2 и т. 4 от заявление за достъп до обществена информация, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

Съдия: