Р Е Ш E Н И Е
№ 7
Гр. Перник, 22.01.2019
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар *** и с участието на прокурор ***от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело
№ 616/2018
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на В.В.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Я.С. *** № 2, офис 10 срещу Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени
вреди в размер на 300 лева по платено адвокатско възнаграждение по отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление № ***от 12.02.2018 година на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник. Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 581 от 03.10.2018
година, постановено по а.н.дело № ***/2018 година по описа на Районен съд
Перник, влязло в сила на 24.10.2018 година. Настоящият ищец твърди, че пред
първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № ***/2018 година по описа на Районен съд Перник. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 16.11.2018
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на
21.01.2019 година процесуалния представител на ищеца адвокат Я.С. *** моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски
в настоящото съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
21.01.2019 година ответникът Областна дирекция на МВР
Перник, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт *** моли
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен по изложените съображения в
подадения писмен отговор по исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд – Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № ***/2018 година по описа на Районен съд
Перник, се установява, че с НП № ***от
12.02.2018 година началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е наложил на В.В.В. с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/ на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ „Глоба“ в размер на 400
лева за извършено административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от същия кодекс.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 581 от 03.10.2018 година, постановено по а.н.дело № ***/2018 година по
описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е обжалвано и е
влязло в сила на 24.10.2018 година. Пред Районен
съд Перник настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Красимир
Сотиров от АК Перник, съгласно пълномощно от 02.10.2018 година и договор за
правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са
уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер
на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда,
че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със
съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е
въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително
приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията
на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая
наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ
или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, тъй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде
отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания,
каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от
този закон.
Правно неиздържано и неоснователно е
изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като
държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се
стигнало до присъждане на несправедливо високи хонорари, несъответстващи на
реално извършената услуга. Възникването и
признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не
зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези
производства е първо да установи дали искането се основава на действително
настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издаден незаконосъобразно
наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска
защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи
неговия действителен размер.
Ето защо настоящия съдебен
състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско
възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република
България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310.97 лева, от
които 10.97 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 05.11.2018 година следва да се
уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.В.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 година до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на В.В.В. с ЕГН **********
***, сумата от 310.97 /триста и десет лева и
97 стотинки/, представляваща направени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: