Р Е Ш Е Н И Е

№475

гр. Перник, 17.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря В. Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 621 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.Н.П., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 313з-1707/19.10.2018г. на директора на ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложено на С.Н.П. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се същата да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. В.Б.,***. Поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата-директор на ОД на МВР-Перник за представител изпраща ю.к. З. В. Оспорва жалбата. Излага аргументи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че правилно е приложен материалния закон, тъй като жалбоподателят не е осъществил цялостен контрол. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и като такава ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 10.05.2018г е закупено от Германия, страна член на ЕС, обвързана от общностното право превозно средство–лек автомобил марка “***”, с номер на рама VF3WC9HZC********.

Със заявление № 181158008452 от 18.05.2018г. собственикът на МПС-то е поискал същото да се регистрира. Към заявлението са приложени договор за покупко-продажба, продуктова такса, издадена от АУТОРЕК, застраховка, документ за самоличност и свидетелство за регистрация DG ******, част /teil/ І и част ІІ /teil/, издадени от компетентния орган на държавата членка на ЕС. Върху част ІІ на свидетелството е поставен печат Fahreung zur Verschrottungq Verwertungsnachweis wurde vorgelet.

Извършен е технически преглед на моторното превозно средство. Съставен е протокол за техническа изправност, в който комисията е приела, че МПС е изправно и поставила знак за технически преглед.

Въз основа на представените пред органа документи и въз основа на протокола за техническа изправност автомобилът е регистриран. Издадено е свидетелство за регистрация част І и част ІІ с № ********* на името на собственика и са поставени регистрационни табели с № РК ***ВР.

След регистрацията на автомобила същият е продаден на трето лице.

С писмо рег. № 3286р-17688 от 18.04.2018г. директорите на областните дирекции са уведомени от ГД“НП“ за зачестили случаи на представени за регистрация автомобили с прекратена регистрация внос от Германия. Обърнато е внимание, че върху немските свидетелства за регистрация има поставени печати Vernwetungsnachweislagvor, което означава акт за унищожаване; разкомплектоване на превозното средство; разкомплектоването извършено и тези свидетелства са въведени за невалидни в немския регистър и повече МПС-то не може да се регистрира в Германия. Посочено е още, че няма информация тези превозни средства наистина ли са разкомплектовани или са продадени с цел износ в други държави. Разпоредено е такива автомобили да не се допускат до регистрация в Република България.

Писмото е сведено до знанието на служителите от група РОППСС към сектор ПП при ОД на МВР-Перник, видно от нарочен списък за запознаване. Жалбоподателят саморъчно е написал, че е запознат с писмото на 25.04.2018г.

В сектор пътна полиция Перник е извършена проверка по писмо с рег. № 3286р-17688 от 18.04.2018г.. Проверяващите са провели кореспонденция с немските служби по регистрация и са установили, че неправилно е бил регистриран в националния регистър автомобил марка “***”, с номер на рама VF3WC9HZC********. Изводите на комисията са обективирани в справка рег. № 3286р-27664 от 13.06.2018г.

Със заповед № 313з-1044 от 20.06.2018г. директорът на ОД на МВР-Перник е разпоредил проверка по данните в справка рег. № 3286р-27664 от 13.06.2018г. относно допуснато нарушение при първоначалната регистрация на лек автомобил марка “***”, с регистрационни табели РК **** ВР. Назначена е комисия и е разпоредено да се изготви справка.

Междувременно със заповед № 313з-1057 от 21.06.2018г. началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник е прекратил регистрацията на лек автомобил марка „***“, с идентификационен номер на рама VF3WC9HZC******** и с регистрационен номер РК **** ВР. Заповедта е обжалвана. С решение постановено по АД № 370/2018г. по описа на Административен съд-Перник жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е влязло в сила.

В изпълнение на заповед № 313з-1044 от 20.06.2018г. на директора на ОД на МВР-Перник, проверяващите са извършили проверка и са изготвили справка с рег. № 313р-9792 от 24.08.2018г.. В нея е предложено на всички служители в група РОППСС, които са обработвали документите за регистрация на въпросния автомобил да им бъдат наложени дисциплинарни наказания. По отношение на жалбоподателя е прието, че е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, вменени му с типова длъжностна характеристика и за неупражняване на контрол над подчинени е предложено да му се наложи дисциплинарно наказание „порицание“. Върху справката на 24.08.2018г. е положена резолюция от някого: „за запознаване на служителите и изготвяне на заповед“.

Жалбоподателят се е запознал със справката на 30.08.2018г. и на 31.08.2018г. е депозирал писмени възражения. Във възраженията е посочено, че надписите в „указателното на ГДНП“ и щемпелите поставени върху немското свидетелство не са идентични, както и че никои от служителите не владее немски език.

Директорът на ОД на МВР–Перник е издал заповед № 313з-1707/19.10.2018г, с която е приел, че С.Н.П.,***, на пункта за регистрация на пътни превозни средства е допуснал регистрация на МПС с невалидно немско свидетелство за регистрация, част ІІ, тъй като върху него на немски е поставен печат-бракувано. Това е квалифицирано като нарушение служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, за което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за неупражнен контрол над подчинени му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Заповедта е връчена на служителя на 23.10.2018г.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият изпълнява длъжността: началник на група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В случая това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от директора на ОД на МВР-Перник, който е компетентния орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.

Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител (чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) може да разпореди извършването на проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед (във вр. с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР), като в този случай производството започва с първото действие за установяване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва, че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая заповедта е издадена на 19.10.2018г. и е в двумесечния срок, тъй като по силата на чл. 196, ал. 1 във вр с ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато установени от компетентния ДНО са нарушението и самоличността на нарушителя, а това в случая е моментът на постъпване на справка с рег. № 313р-9792/24.08.2018г. при директора на ОД на МВР–Перник. Обжалваната заповед е издадена при съблюдаване на законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите. Издадена е също така въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от тази проверка. Наказания служител е запознат с констатациите от проверката.

Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От доказателствата по делото се установява, че наказания служител е дал сведения с рег. № 1158р-4510 от 10.07.2018г., както и е подал възражения против констатациите в справка с рег. № № 313р-9792. С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмени обяснения от наказаното лице.

Допуснато е съществено административно-процесуално нарушение при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание "порицание" по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" е на трето място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В заповедта няма такива мотиви. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016г., постановено по адм. дело № 8032/2015г. на ВАС. Доколкото и същото е наложено за максимален срок, липсата на мотиви досежно наложената санкция в нейния максимален размер е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен в условията начл. 146, т. 3 от АПК. В тази вр. е Решение № 8324 от 20.06.2018г. на ВАС по АД № 2052/2017г..

Приложените от органа материално правни разпоредби и доказателствата, приложени към административната преписка не обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с  чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Според настоящия състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина не е установена и доказана.

От доказателствата по делото не се установява виновно поведение на държавния служител, доколкото същият е наказан за това, че на 18.05.2018г. е допуснал неизпълнение на негови служебни задължения, въведени с типова длъжностна характеристика –„да организира, лично участва и контролира изпълнение на задачи на групата, свързани с дейността по документите за регистрацията и техническото изпълнение на ППС“ и да „осъществява контрол върху работата на подчинените и следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законността“. В заповедта липсват фактически основания, от които да е видно, дължимото от жалбоподателя действие, какво той е трябвало да направи, доколкото се твърди, че същият е нарушил негови служебни задължения. Липсват каквито и да е индикации и установявания относно организиране и лично участие при извършване на административна услуга-регистрация на МПС. И след като той не е изпълнил неговите служебни задължения, които не са индивидуализирани по никакъв начин, как и по какъв начин, в каква връзка и защо не е упражнил контрол над подчинени остава напълно неясно. Дословното преписване в заповедтта на текстове от Технологичен за дейности по регистрация и идентификация на ППС в ОД на МВР-Перник не спомага по никакъв начин за установяване на относимите действия дължими от жалбоподателя. В заповедта също така не са описани и установени конкретни пропуски, които са допуснати от подчинените му, не са описани и дължимите от него, но неизвършени действия. Жалбоподателят, в качеството си на началник на съответната структура има правомощия по контрол, които предполагат отчет и проверка на извършеното, а не пряко и непосредствено наблюдение на работата на всеки един служител, във всеки момент на изпълнение на служебните функции. Но, също така жалбоподателят, в качеството си на началник на съответната структура има преки задължения и са му вменени функции по самата регистрация на МПС-та. И след като има преки функции по самата регистрация-„свидетелството за регистрация се подписва от инспектор след проверка на данните“ резонен е въпроса защо е наказан за неупражнен контрол над подчинени, след като именно той е дължал необходимите действия. Всичко това насложено с липсата на конкретни факти, сочещи какви действия жалбоподателя е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил в противоречие със служебните си задължения, налагат еднозначен извод, че служителят не е допуснал нарушения по смисъла на  чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочени в заповедта. Поради изложеното се приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посочените в заповедта основания. Издадената заповед е материално незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт ще бъде отменен изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 400 (четиристотин) лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.П. Заповед № 313з-1707/19.10.2018г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на С.Н.П., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 СЪДИЯ:/п/