Р Е Ш E Н И Е
№ 8
Гр. Перник, 24.01.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 627/2018 година по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на Е.В.В. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0328-000218 по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от 25.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор *** при
РУ Радомир, към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на
ППС за срок от 180 дни.
В жалбата се
излагат съображения, че оспорения акт е незаконосъобразен. Сочи допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на акта, както и противоречие с материалния закон. Посочва, че лекият автомобил
***е собственост на „***“ ЕООД, на което дружество жалбоподателят е управител. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година жалбоподателят
редовно призован не се явява, представлява от адвокат Е.Й. ***, който поддържа
депозираната жалба срещу издадената ЗППАМ като нищожна, моли съда да отмени
заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като
незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен договор за правна помощ.
В проведеното
съдебно заседание на 21.01.2019 година ответникът по жалбата – младши
автоконтрольор *** при РУ Радомир, към ОД на МВР Перник, редовно призован, не
се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която излага доводи за
законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2018 година, в 01:45 часа
младши автоконтрольор *** при РУ Радомир в присъствието на свидетеля ***е
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1010 на ***
с ЕГН **********,***, за това, че в *** на кръстовището с ул. „***“ управлява
лек автомобил *** с рег. ***,
собственост на „***“ ЕООД, без да притежава СУМПС /отнето/ и след употреба на
алкохол, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Въз основа на съставения АУАН са иззети СРМПС
№ *** и 2 /два/ броя регистрационни табели с рег. номер ***.
Съставеният АУАН е подписан от
нарушителя с отбелязване „имам възражения“, но такива липсват в АУАН.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000218 по реда на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 25.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***
при РУ Радомир, към ОД на МВР Перник е прекратена регистрацията на ППС
за срок от 6 /шест/ месеца, като са отнети регистрационните табели и СРМПС № ***.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 25.09.2018 година Е.В.В. като
законен представител на „***“ /управител/ допуска управлението на лек автомобил
*** с рег. *** от лице непритежаващо съответното СУМПС /отнето/ и след употреба
на алкохол. В заповедта няма препращане към съставен акт за установяване на
административно нарушение, нито има позоваване на такъв акт. Срещу Е.В.В. няма
и съставен акт за установяване на административно нарушение.
При
извършената служебна проверка в изпълнение нормата на чл. 23, ал. 6 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, въз
основа на вписани в търговския регистър обстоятелства, съдът приема, че към 25.09.2018
година представляващ „***“ ЕООД, ЕИК 204009205 е неговият управител Е.В.В..
В материалите
по делото е приложен Акт за установяване на административно нарушение № 1010 от
25.09.2018 година, съставен от младши автоконтрольор *** при РУ Радомир, към ОД
на МВР Перник. От него е видно, че на 25.09.2018 година, в 01:45 часа *** с
ЕГН **********,*** в *** на кръстовището с ул. „***“ управлява лек автомобил ***
с рег. ***, собственост на „***“ ЕООД, без да притежава СУМПС /отнето/ и след
употреба на алкохол.
По делото са
приети като доказателства Заповед № 8121з-48/16.01.2015 година на министъра на вътрешните
работи и Заповед №
313з-1464/08.08.2017 година на директор на ОД на МВР Перник. С първата са
определени структурите осъществяващи контрол по ЗДвП между които са и
Областните дирекции на МВР, а с втората са определени конкретни длъжностни
лица, между които са и младши автоконтрольорите при районните управления при ОД
на МВР Перник, които да издават принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена
по реда на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП.
По своята правна същност принудителните
административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива
за тях е приложим Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ,
съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага, извод, че:
тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат
се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат
се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна
норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния
случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е
предвидена в ЗДвП и се налага на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде
процесната заповед издателят й се е позовал Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година
на директорът на ОДМВР Перник, с която е оправомощил младши автоконтрольорите
от СПП в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник да издават
заповеди по реда на Глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат
принудителни административни мерки. Именно последната заповед оправомощава младши
автоконтрольор *** при РУ Радомир, към ОД на МВР Перник да издаде процесната
заповед за принудителна мярка регламентирана в Глава шеста на ЗДвП. С оглед на изложеното,
настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е издадена
от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите
материални разпоредби на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000218 от 25.09.2018
година, на младши автоконтрольор *** при РУ Радомир, към ОД на МВР Перник е
издадена в писмена форма, като има необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е
мотивирана, като мотивите могат да се извлекат и от документите, приложени по
административната преписка, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане
на принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лице непритежаващо
съответното СУМПС. На оспорващият Е.В.В. е вменено, че на 25.09.2018 година предоставя
управлението на лек автомобил ***, с рег. *** на лице без да е правоспособен
водач. Срещу оспорващия Е.В.В. няма издаден акт за установено административно
нарушение. От акт за установяване на административно нарушение се приема, че на
посочената в заповедта дата лек автомобил ***, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД,
е управляван от *** с ЕГН **********. Нито в оспорваната заповед, нито в други
документи на административния орган, се сочи и може да се обоснове извод, че Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000218 по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от 25.09.2018 година е
издадена в хипотезата на чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП, а именно –
срещу собственик, чието моторно превозно средство е предоставено за управление от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. По делото не е спорно, че към дата – 25.09.2018
година, собственик на лек автомобил ***, с рег. *** е „***“ ЕООД, което дружество
е различен правен субект от адресата на оспорения акт Е.В.В..
С оглед на
изложеното, настоящия съдебен състав приема, че не са налице фактически
основания, които да могат да се подведат под съответната правна норма, която да
е била нарушена от оспорващия и съответно за това административно нарушение да
бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Липсата на
установено административно нарушение по ЗДвП, с извършител Е.В.В., лишава
ответника от правомощието му да издаде заповед, с такова съдържание. Липсата на
препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към
съставения АУАН от 25.09.2018 година срещу ***, не може да се преодолее по пътя
на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се
подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била
да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице
непритежаващо съответното свидетелство за управление, то тази воля е следвало да
бъде изразена еднозначно. Следователно изложените мотиви в заповедта не
съответстват на действителността и не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Липсата на фактически основания, не може да се преодолее чрез
посочването на правната норма, на която се издава акта. Този извод следва от
нормата на закона, която предвижда принудителната административна мярка да може
да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една
от описаните в нормата хипотези, води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, но в
заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е.
следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е
неговия извършител, за което се налага конкретната мярка. Обосновката,
мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да
посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са установени за
прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. В случая липсата на
административно нарушение извършено от Е.В.В. и липсата на фактически основания
водят до извод и за нарушение на материалния закон, защото принудителни
административни мерки се постановяват само за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Административно нарушение, което да е извършено от Е.В.В.
не е установено и заповедта не е издадена въз основа на такова. Налице са
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са
довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, поради което
оспорената заповед ще се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Въз основа на
изложеното жалбата на Е.В.В. Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 18-0328-000218 по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
ЗДвП от 25.09.2018 година, издадена от младши автоконтрольор *** при РУ
Радомир, към ОД на МВР Перник е основателна, поради
което заповедта следва да бъде отменена.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски по приложен договор за правна защита и съдействие е направено от
пълномощника на жалбоподателя е своевременно. Ответната
страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 837615 от 15.01.2019 година.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0328-000218 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от 25.09.2018
година, издадена от младши автоконтрольор *** при РУ Радомир, към ОД на МВР
Перник, с
която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 180 дни, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на Е.В.В. с ЕГН ********** ***
направените
съдебни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: