№ 11
Гр. Перник, 29.01.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: ***
при
съдебния секретар ***, като разгледа докладваното от съдия *** административно
дело № 644 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 268 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на ЕТ „Н.И.“ ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция гр. ***, ул. „***“ № 15, представляван от едноличния собственик Н.С.И.
против Решение № ПИ-473 от 06.11.2018 година на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Протокол за опис изх.
№ С180022-028-0002162 от
16.10.2018 година и Протокол за опис изх. № С180022-028-0002160 от 16.10.2018
година на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София. Жалбоподателят
твърди, че не собственик на описаните от публичния изпълнител движими вещи и
недвижим имот, поради което моли съда да отмени оспорения административен акт
като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година
жалбоподателя редовно призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година ответникът
по жалбата – директора на ТД на НАП София редно призован не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт ***, която оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, след
проведено административно обжалване – задължителна процесуална предпоставка за
обжалване по съдебен ред, което обосновава извода за процесуалната й
допустимост.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
По делото не се спори, че ЕТ „Н.И.“
е длъжник по изпълнително дело № 248/2015 година по описа на ТД на НАП София,
офис Перник.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 201
от ДОПК за да се предотврати затруднено събиране на задълженията, установени по
СД по ДДС за периода от месец март 2008 година до месец февруари 2013 година,
съответно по данъчни декларации и декларации образец 6, публичният изпълнител е
наложил обезпечителни мерки, а именно запор върху движими вещи, собственост на
длъжника, видно от фактура № 5 от 08.02.2013 година и приемо – предавателен
протокол от същата дата.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 200 и
чл. 205 от ДОПК за да се предотврати затруднено събиране на задълженията,
установени по СД по ДДС за периода от месец март 2008 година до месец февруари
2013 година, съответно по данъчни декларации и декларации образец 6, публичният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки, а именно възбрана върху 1/2 идеална
част от УПИ, магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. ***, собственост на
длъжника, видно от удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания,
издадено от службата по вписванията гр. ***.
От доказателствата по делото
се установява, че със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221
от ДОПК настоящия жалбоподател е поканен в 7-дневен срок от датата на
получаването му доброволно да плати задължението си ведно с лихвите.
Съобщението е получено на 23.02.2015 година, видно от известието за доставяне.
С Протокол за опис
изх. № С180022-028-0002162 от 16.10.2018 година на старши публичен изпълнител
при ТД на НАП София е извършен опис на движимите вещи /конкретно описани/,
както и е назначен за пазач Н.С.И. – собственик на ЕТ.
С Протокол за опис
изх. № С180022-028-0002160 от 16.10.2018 година на старши публичен изпълнител
при ТД на НАП София е извършен опис на недвижимия имот /конкретно описан/,
както и е назначен за пазач Н.С.И. – собственик на ЕТ.
С Решение № ПИ-473 от
06.11.2018 година /предмет на съдебен контрол/ директора
на ТД на НАП София е отхвърлил жалбата на настоящия
жалбоподател срещу действията на публичния изпълнител, изразяващи се в извършен
Протокол за опис изх. № С180022-028-0002162 от 16.10.2018 година и Протокол за
опис изх. № С180022-028-0002160 от 16.10.2018 година, като неоснователна.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл.
267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство
по обжалване на действие на публичния изпълнител при ТД на НАП София.
Оспореният акт е в писмена
форма и съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с § 1
от ДР на ДОПК, включително изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му.
Не се констатират и пороци,
съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспореното решение,
доколкото при издаването му са съобразени правилата за разглеждане на жалбата
по чл.
267 от ДОПК.
По същество оспореното решение
е съобразено с изискванията и целта на закона.
Съгласно чл.
233, ал. 3, ал. 4
и ал. 5 от ДОПК, описът на недвижимия имот и движимите вещи се
извършва само ако публичният изпълнител се увери, че имотът е собственост на
длъжника в деня на налагане на възбраната и на движимата вещ при налагането на
запора. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по
вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид
владението към деня на налагане на възбраната. В описа се посочват
местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки,
дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.
В конкретния случай, по
отношение на движимата вещ са налице писмени доказателства, от които е видно,
че са собственост на жалбоподателя и се намират в негово владение, а по
отношение на недвижимия имот е налице справка от службата по вписванията гр. ***.
Извън предмета на спора е
въпросът за определената оценка, като следва да се има предвид, че оценката на
имотите съгласно обжалвания опис е временна по смисъла на чл.
233, ал. 5 от ДОПК. По смисъла на чл.
236 от ДОПК, в случай на недоволство от оценката в
седемдневен срок длъжникът разполага с процесуалната възможност да инициира
изготвянето на контролна такава и нейното самостоятелно оспорване. Ето защо
навежданите доводи срещу оценката са ирелевантни за настоящето дело.
Не намира основание и
оплакването за противоречие на процесното действие на публичния изпълнител по
опис на недвижим имот с разпоредбата на чл.
195, ал. 7 от ДОПК, доколкото следва да се държи сметка за
разликата между обезпечение и действие по принудително изпълнение. Според
цитираната норма обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.
Производството по обезпечение е самостоятелно и цели да гарантира предстоящото
събиране на публичното вземане. В настоящия случай обезпечаването е осъществено
още през 2013 година с посочените по – горе две постановления, защитата срещу
които е преклудирана.
Предмет на оспорването по чл.
266 от ДОПК, респ. на
настоящото съдебно производство са действия на публичния изпълнител по
принудително изпълнение, обективирани в описи на движими вещи и недвижим имот,
което осигурява събираемостта на установените публични вземания, т.е.
реализиране на крайната цел на производствата по ДОПК – да се осигури
постъпването в бюджета на парична суми, която съответното лице дължи.
Ето защо настоящия съдебен състав намира подадената жалба
против Решение № ПИ-473 от 06.11.2018 година на директора на ТД на НАП София за
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като жалбоподателя плати
сумата от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 268, ал.
1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Н.И.“ ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция гр. ***, ул. „***“ № 15, представляван от едноличния собственик Н.С.И.
против Решение № ПИ-473 от 06.11.2018 година на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Протокол за опис
изх. №
С180022-028-0002162 от 16.10.2018 година и Протокол за опис изх. № С180022-028-0002160 от 16.10.2018
година на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.И.“ ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. ***,
ул. „***“ № 15, представляван от едноличния собственик Н.С.И. да заплати на ТД
на НАП София сумата в размер на 100/ сто/ лева, представляваща направени
съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
Съдия: