Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. Перник, 22.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание, на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря В. Христова, като изслуша докладваното от съдия Георгиева АД № 699 по описа на съда за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 46, ал.1 ЗЧРБ.

Делото е образувано по жалба на Д.Х., от Афганистан против Заповед № УРИ 313з–1908 от 19.11.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Перник. Със заповедта жалбоподателя е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци в София, към дирекция „Миграция“–МВР.

В жалбата се прави искане заповедта да се обяви за нищожна. Аргументите са, че е издадена в противоречие с  чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и по отношение на жалбоподателя не е налице нито една от предпоставките за настаняването му, разписани в посочената разпоредба. Сочи се, че бил непридружен непълнолетен и по отношение на него не могло да се приложи мярка с такъв характер. Успоредно с това се позовава и на чл. 20, т. 2 от Наредба № Iз-1201 от 01.06.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци в СДВНЧ и в техните звена и за организацията и дейността им, като излага аргументи, че подадената молба за закрила обуславя прекратяване на задържането. С оглед на несъобразяване с посочените разпоредби административния орган е допуснал и съществено нарушение на административно производствените правила, което води до незаконосъобразност на заповедта. Иска се отмяна на оспорената заповед като нищожен индивидуален административен акт или отмяната му като незаконосъобразен, ведно със законните последици.

Ответникът по делото–Директорът на ОД на МВР-Перник, редовно призован за представител изпраща гл. юк. З. В.. Оспорва жалбата. Излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна.

Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима–подадена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол от засегнато от оспорвания административен акт лице.

Заповед № УРИ 313з–1908 от 19.11.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Перник е връчена на жалбоподателя на 19.11.2018г.. В нея е направено отбелязване, че е запознат със заповедта на език, който владее. Законоустановения срок за обжалване законосъобразността и е изтекъл на 03.12.2018г. Жалбата против заповедта, пълномощното, декларацията за семейно състояние и за годишен доход носят дата-05.12.2018г.. Върху пощенския плик е поставено клеймо с 06.12.2018г.. С определението от 02.01.2019г., постановено по делото е указано да се представят доказателства за срочността на жалбата. Определението е надлежно връчено на тримата пълномощника по делото, като до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства за спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Въз основа на наличните доказателства се приема, че жалбата срещу оспорената заповед е просрочена като подадена най-рано на 05.12.2018г., тъй като на 04.12.2018г. заповедта е влязла в сила. При това положение жалбата, в частта, с която е поискана отмяна на заповед № УРИ 313з–1908 от 19.11.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Перник като незаконосъобразна е процесуално недопустима, тъй като е просрочена, поради което и производството в тази му част ще се прекрати.

В жалбата се релевират и оплаквания за нищожност, поради което на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, жалбата е процесуално допустима единствено по отношение проверката за нищожност на оспорената заповед, предвид което съдът ще изложи мотиви в тази насока.

Административен съд-Перник след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2018г. служители на ТС“БОП“-Перник в землището на с. Мракетинци, общ. Трън установили автомобил превозващ петнадесет чужденци. Всичките били без документи за самоличност. Представили се за граждани на Ирак и Афганистан. На място бил изпратен преводач. След проведена беседа установените лица посочили имена и възраст. Между тях били три непълнолетни лица. Две непридружени и едно с придружител. За двете непълнолетни непридружени лица са уведомени Дирекция „Социално подпомагане“. Жалбоподателят не се е легитимирал като непълнолетен.

Въз основа на това и видно от предложение рег. № УРИ 3313р-13127 от 19.11.2018г., жалбоподателят заедно с още 14 лица е заловен в близост до граничен пункт-Трън, като при извършената проверка не представил никакви документи за самоличност и не могъл да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Въз основа на направеното предложение на началник група "Миграция"-Перник са издадени заповеди по отношение на жалбоподателя за налагане на ПАМ-„Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, обективирано в Заповед № УРИ-313з-1900 от 19.11.2018г. на Директора на ОД на МВР-Перник и за принудителното му настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция"-Заповед № УРИ 313з–1908 от 19.11.2018г. на Директора на ОД на МВР-Перник, която именно е предмет на оспорване в настоящото производство. Заповедта за налагане на ПАМ "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" е издадена на основание  чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал.10 от ЗЧРБ, до отпадане на пречките за изпълнение на наложените ПАМ, но за не повече от 6 месеца.

Видно от приемо-предавателен протокол рег. № 31300013180 от 19.11.2018г. жалбоподателят е предаден и настанен в специален дом за временно настаняване.

Със заповед № 1204/12.12.2018г. жалбоподателят е приет и настанен в РПЦ-Харманли, като преди това е бил предаден от СДВНЧ-Бусманци на ТЦ-Пъстрогор.

Видно от докладна записка с вх. № 1658/19.12.2018г., изготвена от служител при РПЦ-Харманли, лицето самоволно е напуснало центъра и от 17.12.2018г. е в неизвестност.

Жалбоподателят е подал молба за международна закрила с вх. № 105400-1779 от 29.11.2018г.. Същият на 12.12.2018г. е регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС с имена Джавадхан Торхел, роден на ***г., гражданин на Афганистан, с ЛНЧ**********. Представени са документи, от които е видно, че същият не се е явил пред интервюиращ орган на насрочената дата.

Горната фактическа обстановка се установи от представените документи, представляващи административната преписка. Същите като неоспорени от страните се ценят в цялост като годни доказателства и въз основа на тях от правна страна съдът намира следното:

В нормативната уредба липсва легално определение за нищожност на административен акт. В АПК са определени само критериите, на които следва да отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Изискванията са следните-да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или съответно до унищожаемост на акта. Ето защо преценката за нищожност, е конкретна за всеки случай и зависи от тежестта на установения порок.

Заповедта на Директора на ОД на МВР-Перник е издадена от компетентен орган–Директора на ОД на МВР-Перник, с оглед правомощията му по  чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Същата е в предписаната от закона форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания и при липса на противоречие на императивни законови норми. Обжалваната заповед е в писмена форма и има необходимото съдържание разписано в чл. 146, т. 2 от АПК.

Нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожност на един административен акт. По правило нарушенията на административнопроизводствените правила водят до незаконосъобразност на акта. Застъпените в жалбата аргументи се преценяват като такива свързани със законосъобразността на заповедта, а не с нейната нищожност.

За да е нищожен един административен акт е необходимо той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Наведените доводи за нищожност на основание материална незаконосъобразност биха били основателни, само ако процесната заповед е издадена при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, ако е изцяло лишена от законово основание, т. е. ако акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Конкретния случай не е такъв.

Обжалваната заповед е издадена на основание  чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ във връзка с изпълнението на наложена ПАМ "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" и по мотиви, изложени в предложение рег.№ УРИ 313р-13127 от 19.11.2018г., които са неразделна част от заповедта, както и по съображения, изложени в самата заповед, а именно, че чужденецът няма установен адрес в страната, не притежава документи за самоличност и е без документи, както и че не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред и че съществува опасност същия да се укрие и да възпрепятства изпълнението на заповедта.

Съгласно разпоредбата на  чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, с цел организиране връщането му в страната или експулсирането му. В случая със заповед № УРИ-313з-1900 от 19.11.2018г. е постановена мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, тъй като чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Административният орган е посочил и необходимостта от настаняването в СДВНЧ, като е мотивирал акта си от фактическа страна с това, че съществува реална опасност лицето да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за връщане, имайки предвид нелегалното преминаване на държавната граница. Тези мотиви дават достатъчно представа за основанието, което административният орган е приел за налично. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят-чужденец, е преминал незаконно през държавната граница и влязъл в Република България не по установения за това ред и е без документи за самоличност, поради което съществува основателна вероятност да се укрие и по този начин да възпрепятства изпълнението на наложена му ПАМ за връщане. Възприетата от административния орган налична опасност от укриване е достатъчно основание за разпореждането за принудително настаняване в СДВНЧ и се взема с цел създаване на организация за връщането.

Дали жалбоподателят е бил непридружено непълнолетно лице, така както твърди в жалбата си не води до нейната нищожност. В ЗЧРБ е предвидена възможност за принудително настаняване в дом за временно настаняване на чужденци на непълнолетни придружени лица за срок от три месеца, а обстоятелството дали жалбоподателя е бил придружен е въпрос на законосъобразност на заповедта. В конкретния случай следва да се отбележи, че обжалваната заповед е издадена при наличието на заявените от самия жалбоподател идентификационни данни – роден на ***г., което го определя като лице, навършило пълнолетие. По отношение на пълнолетните чужденци не се прилага забраната на чл. 44, ал. 9, изр. 3 от ЗЧРБ /ред. ДВ бр. 97 от 2017г./ за принудително настаняване. В хода на съдебното дирене не се ангажираха никакви доказателства, свързани с възрастта на жалбоподателя, а именно на него бе възложена доказателствената тежест. Едва след издаването на заповедта, настаняването на чужденеца в СДВНЧ, и проведените беседи, същият е посочил друга рождена година-2002г. От приетите по делото доказателстава се приема, че след като е заявил желание за предоставяне на международна закрила, последващите действия на органите и с предаването на лицето и настаняването му в РПЦ е било преустановено действието на обжалваната заповед за настаняване в СДВНЧ-Бусманци.

Също така ще се отбележи и алинея 10 на чл. 44 от ЗЧРБ регламентираща, че настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6. Следователно законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ, са наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ и кумулативното наличие на поне едно следните обстоятелства–чужденецът да възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност от укриване. В случая е безспорно, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 39а, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ във вр. с чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. И в заповедта, и в предложението за налагане на ПАМ-неразделна част от оспорваната заповед, е посочена необходимостта от настаняването в СДВНЧ-за осигуряване на изпълнението на ПАМ, обективирана в заповед № УРИ-313з-1900 от 19.11.2018г. на директора на ОД на МВР-Перник. От мотивите на акта и административната преписка е видно наличието и на другите алтернативни предпоставки за налагане на ПАМ, а именно: наличие на опасност от укриване или възпрепятстване изпълнението на заповедта. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят–чужденец е без документи и че същият няма установен адрес в страната, както и че съществува опасност последния да се укрие и по този начин да възпрепятства изпълнението на наложена му ПАМ - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, тъй като не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред.

Според § 1, т.4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Това основание се потвърждава от установените в административното производство фактически обстоятелства, като се подкрепя и от събраните по делото доказателства, от които е видно, че лицето е в неизвестност. Същото е мотивирало административния орган да наложи по отношение на жалбоподателя принудителната административна мярка принудително настаняване в СДВНЧ.

Принудителното настаняване в СДВНЧ обезпечава изпълнението на Заповед № УРИ-313з-1900 от 19.11.2018г. на директора на ОД на МВР-Перник за налагане на ПАМ "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", поради което доводите за нищожност са изцяло неоснователни. Заповедта е издадена изцяло в съответствие със законоустановената възможност за това на  чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и при наличие на визираните в разпоредбата предпоставки.

Изложените доводи по отношение на молбата за международна закрила биха имали отношение към законосъобразността на наложената ПАМ за връщане, а не към процесната и същите не обуславят нищожност.

Въз основа на изложеното се приема, че оспорената заповед на директора на ОД на МВР-Перник съдържа фактически основания за издаването й, които са конкретни, ясни и недвусмислено изложени. Те еднозначното и недвусмислено определят правата и задълженията на адресатите и не възниква съмнение в действителната воля на органа - издател. Съдържа и правни основания, пряко кореспондиращи с фактическите такива. Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като в същата са посочени правните и фактически основания послужили за издаването й. В чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ е предвидена възможност за принудително настаняване в специален дом на малолетни или непълнолетни лица, със срок до три месеца. Обстоятелствата дали лицето е придружено или не, спазени ли са разпоредбите на Закона за закрила на детето и ЗЧРБ, са свързани с материалната законосъобразност на оспорваната заповед и не водят до нищожност на оспорвания административен акт. В тази връзка е Решение № 10789 от 4.09.2017г. на ВАС по адм. д. № 4151/2017г..

От горното се налага извод, че жалбата в частта, с която се иска прогласяване нищожност на оспорения акт е неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Такива не са поискани и не се дължи произнасяне.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Х., от Афганистан против Заповед № УРИ 313з–1908 от 19.11.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Перник, в частта, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна и ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 688 по описа за 2018г., в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х., от Афганистан против Заповед № УРИ 313з–1908 от 19.11.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Перник, в частта с която се иска прогласяване на нейната нищожност.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/