О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26

Гр. Перник, 23.01.2019 година.

Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

като разгледа административно дело № 636/2018 година по описа на Административен съд – Перник, докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на И.С.Ц. с ЕГН ********** ***, ***, община Перник, за осъждане на кмета на община Перник, с адрес за призоваване: гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ № 1 да извърши трасиране на улица, кв. 130, 131, прилежаща на собствения му УПИ, с пл. № Х-1320, кв. 113 по плана на с. ***, община Перник, одобрен със Заповед № ***година и по този начин да осигури изход към нея.

Претенцията е заявена по реда на чл. 256 от АПК. Обоснована е с твърденията, че ищецът е собственик на УПИ, с пл. № Х-1320, кв. 113 по плана на с. ***, община Перник, за който съгласно действащия застроител и регулационен план е предвидено лица на улица, предвидена между кварталите 130 и 131. Сочи, че същата не е реализирана на място и пространството предвидено за нея се ползва от лица, които нямат основание за това. По този начин е изключена възможността му за изход на собствения му имот към улица.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, счита исковата молба за недопустима по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 256 от АПК предвижда две хипотези при които е допустима защита срещу бездействието на административен орган, който по силата на закон или подзаконов нормативен акт за прилагането му дължи извършване на конкретни фактически действия. Разликата между ал. 1 и ал. 2 на чл. 256 от АПК е, че в първия случай неизпълнението на задължението, произтичащо пряко от нормативен акт може да се оспори безсрочно, а във втория – за оспорването е предвиден 14-дневен преклузивен срок, считано от подаване на искането за извършване на дължимото действие. Предмет на исковата защита по чл. 256 от АПК е да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуващо в полза на ищеца неудовлетворено притезание и да бъде осъден административния орган да извърши съответстващото на него фактическо действие. Производството е допустимо, когато твърдението на ищеца е за възникнало въз основа на нормативен акт такова административно правоотношение, по силата на което неговото субективно право може да бъде удовлетворено с извършването от административния орган на конкретно предвидено в закон фактическо действие. Защитата по реда на чл. 256 от АПК е недопустима, в случаите, в които за удовлетворяване субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт или извършването на фактическото действие е опосредено от провеждането на административна процедура и е в изпълнение на издадения в хода и административен акт.

В настоящия случай искането на ищеца е ответникът да бъде осъден да предприеме действие по изграждането на място на предвидената с ЗРП на с. ***, община Перник, одобрен със Заповед № ***година улица между квартали 130 и 131 и по този начин да осигури достъп/изход на собствения му дворищно-регулационен парцел № Х-1320, кв. 113 към улица.

Съгласно чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ улиците, като елемент на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията по общия ред, предвиден в ЗУТ. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3а и т. 4а от ЗУТ общинските улици в населените места представляват строежи от трета или четвърта категория, в зависимост дали са част от първостепенната или от второстепенната пътна мрежа. Затова по силата на чл. 72, ал. 2 от ЗУТ изграждането им се извършва след спазване на процедурите, предвидени в част ІІ, глава VІІІ и част ІІІ на ЗУТ. Те са подробно регламентирана дейност, свързана с издаването на поредица от административни актове и извършването на фактически действия, като краен резултат от които е изграждането на строеж – в случая реализиране на място на улица, предвидена в устройствения план. Затова, доколкото субективното право на ищеца не може да бъде удовлетворено от извършване на конкретно фактическо действие, дължимо от административния орган по силата на нормативен акт, то подадената от него искова молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.С.Ц. с ЕГН ********** ***, ***, община Перник, за осъждане на кмета на община Перник, с адрес за призоваване: *** да извърши трасиране на улица, кв. 130, 131, прилежаща на собствения му УПИ, с пл. № Х-1320, кв. 113 по плана на с. ***, община Перник, одобрен със Заповед № ***година и по този начин да осигури изход към нея, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 636/2018 година по описа на Административен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: