О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 28

 

гр. Перник, 24.01.2019 г.

 

 

Административен съд-Перник, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: Силвия Димитрова

 

 

като разгледа адм.д 42/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.*** представлявано от управителя А. М. К., срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №***/02.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С. с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект – боулинг зала, находящ се в гр. П., стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД“ и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ЗДДС.

По изложени в жалбата съображения се моли за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №***/02.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., обективирано в същата заповед. Разноски не се претендират.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., чрез ст.ю.к. А. Т., депозира писмено становище, с което оспорва жалбата. Също не претендира разноски и не представя списък по чл.80 от ГПК.

Административен съд - Перник като се запозна с искането, с което е сезиран и доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена от субект, носител на правен интерес от оспорване на подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК – заповедта, в която е инкорпорирано разпореждането за предварително изпълнение е връчена на жалбоподателя на 16.01.2019 г. (видно от разписката към нея), а жалбата срещу нея е изпратена по пощата на 17.01.109 г. /видно от отбелязването върху документа/ – т.е. в рамките на преклузивния тридневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представените като част от административната преписка писмени доказателства се установява, че на 17.12.2018 г., в 19:00 часа, е извършена проверка на търговски обект – боулинг зала, находящ се в гр. Перник, ул. Георги Мамарчев № 1, стопанисван и експлоатиран от дружеството жалбоподател.

При проверката е установено, че търговецът „***“ ЕООД – гр. П., в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/. При извършена контролна покупка на 1 брой боулинг на стойност от 20,00 лв., заплатена в брой от М.Г. – ИП, е прието плащане от А. Д.за сметка на „***“ ЕООД – гр. П., за което не е издаден фискален бон от монтираните в обекта две фискални устройства. След легитимация на органите по приходите, от последните е разпечатан КЛЕН за 17.12.2018 г., дневен финансов отчет № ***/17.12.2018 г. с регистриран оборот в размер на 26,00 лв. и дневен финансов отчет № ***/17.12.2018 г. с регистриран оборот от 34,30 лв., от които се установило, че продажбата на стойност от 20,00 лв. не е регистрирана чрез издаване на фискален касов бон. След като е изброена касовата наличност в касите на обекта за двете фискални устройства – съответно: 197,30 лв. и 76,90 лв., и е разчетена касовата наличност съгласно дневен „Х“ отчет от двете устройства – съответно: 26,00 лв. и 34,30 лв., са установени положителни разлики в касовата наличност, съответно: 171,30 лв. вповече и 42,60 лв. вповече.

Като квалифицирал поведението на дружеството като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, със Заповед № ***/02.01.2019 г. ответникът наложил на дружеството принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“ – „боулинг зала“, находящ се в гр. П., стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД“ и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ЗДДС.

С разпореждане, обективирано в заповедта, ответникът допуснал предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Разпореждането е издадено от компетентен административен орган в условията на делегиране, извършено със заповед № ЗЦУ – ОПР - 16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, допустимо в съответствие с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Същото е издадено в нарушение на изискванията за форма на административния акт, доколкото липсват мотиви, обективиращи съображенията на органа за постановяване на разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК поради следното:

В случай, че специален закон не допуска предварително изпълнение на индивидуален административен акт, органът, който го издава е носител на компетентност да допусне предварителното му изпълнение при изрично мотивиране на разпореждането с някоя от изчерпателно изброените предпоставки, уредени в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В  процесния случай допуснатото предварително изпълнение е мотивирано със защита на особено важни обществени интереси, без да са посочени конкретни фактически основания, осъществяващи хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК. Изцяло бланкетно и без обвързване с фактите по случая органът е посочил, че „предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения“, както и че съществува опасност изпълнението на акта да бъда осуетено или сериозно затруднено, а също така и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Тези мотиви на административния орган, предвид тяхната абстрактност и бланкетност, не удовлетворяват изискването за мотивираност на административния акт (разпореждането за допускане на предварително изпълнение) и осуетяват съдебния контрол за законосъобразност на същия, доколкото за съда остава неизяснен въпросът кои конкретни факти налагат извод за необходимост от допускане на незабавно правно действие на заповедта за налагане на ПАМ. Посоченият от ответника интерес на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена, поради което съдът приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл. 60, ал. 1 АПК. Непосочени от органа и недоказани от представените по делото писмени доказателства останаха фактите, мотивирали ответника при формиране на втората част от неговите съображения за наличие на условия за допускане на предварително изпълнение на заповедта – наличието на опасност изпълнението на акта да бъда осуетено или сериозно затруднено, както и възможността от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Горното обуславя на самостоятелно основание незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Наред с това, разпореждането противоречи и на материалния закон.

Предвиденото в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК условие (защита на важен обществен интерес) е предпоставено от целта защитата на обуславящия предварителното изпълнение интерес да се намира в причинна връзка с момента на изпълнение на административния акт по начин, че по-късното му осъществяване да накърнява охранявания интерес.

Липсата на доказателства, сочещи на наличие на някое от основанията по чл.60, ал.1 от АПК, при носена от ответника доказателствена тежест за провеждане на главно и пълно доказване, обвързва съда да приеме за ненастъпили онези правни последици, чийто юридически факт е недоказан. Липсват доказателства, че от закъснялото изпълнение на ПАМ могат да настъпят значително или трудно поправими вреди. Наред с това следва да се отбележи, че констатираното нарушение се състои в нерегистриране и неотчитане на всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство и „неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Същото нарушение не може да бъде свързано с мотивите на разпореждането за предварително изпълнение, които са напълно откъснати от конкретиката на случая – „с тези си действия търговецът е нанесъл увреда на държавния интерес…“, „… винаги води до негативни последици за фиска …“.

В случая, не само липсват доказателства за наличието на алтернативно установените в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, но се установява противното - че допускането на предварително изпълнение на заповедта би накърнило други особено важни интереси с оглед наведените в жалбата доводи относно наличието на друг търговски обект в същата сграда – кафене, който се стопанисва от субект, различен от жалбоподателя, както и че сградата, в която се помещава боулинг залата е предмет на принудително изпълнение по изп.д. № *** по описа на ЧСИ С.. Б., с район на действие ПОС, и провеждаща се в момента публична продан по същото дело, с оглед на което следва да се осигури достъп на потенциалните наддавачи за оглед.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № ***/02.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект – боулинг зала, находящ се в гр. П.***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД“ и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ЗДДС.

При съобразяване със застрашения от разпореждането интерес, посочен по-горе, и с оглед обстоятелството, че настоящият съдебен акт подлежи на инстанционен съдебен контрол, съдът намира, че при условията на чл. 60, ал. 5, изр. 2 АПК допуснатото предварително изпълнение на Заповед №***/02.01.2019 г. следва да бъде спряно до окончателното решаване на спора за законосъобразността на разпореждането за предварителното й изпълнение.

Никоя от страните не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Едновременно с това, никоя от страните не е представила и списък на разноските по чл.80 от ГПК, което ги лишава от възможността и правото да искат изменение или допълнение в частта на разноските.

По изложените от съображения съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед №***/02.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., с която на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя А. М. К., е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект – боулинг зала, находящ се в гр. П.***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД“ и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ЗДДС.

СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Заповед №***/02.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С. с която на „***“ ЕООД“ – гр. П. е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект – боулинг зала, находящ се в гр. П.***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД“ и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ЗДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

СЪДИЯ:  /п/