Р Е Ш Е Н И Е

№460

Гр. Перник, 08.01.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 549 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.С.М. с ЕГН ********** чрез адв. М.А. от САК със адрес ***, срещу съдебно решение № 499 от 26.09.2018 година, постановено по АНД № 01217 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, с което е изменено Наказателно постановление № 17-1158-006639 от 02.03.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, в частта, в която на М.С.М., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за осъществено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца.

Административнонаказателната отговорност на касатора е била привлечена за това, че на 29.12.2017 г., в 17:50 часа, в гр. Перник по ул. ***, с посока от кв. *** към кв. ***, управлява личния си лек автомобил „***“ с рег. № СА **** НТ като на кръстовището на ул. Първа, при подаден ясен за възприемане сигнал за спиране със стоп-палка (образец МВР), на осветен участък от пътя, водачът не е спрял, като МПС е установено впоследствие на паркинга на магазин „Кауфланд“.

Със същото решение, районният съд е изменил наказателното постановление, в частта, в която на М.С.М., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца, като е намалил наложените наказания, съответно, на глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (един) месец. В тази част касаторът оспорва решението на първата съдебна инстанция, като моли същото да бъде изцяло отменено.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Твърди, че в АУАН и НП е налице непълно и противоречиво формулиране на административно-наказателното обвинение, дефинирано в разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, поради което и не става ясно в какво точно се състои нарушението на М.. С оглед на това моли касационния съд да отмени решението на първоинстанционния съд, както и обжалваното НП.

В проведеното съдебно заседание касаторът М.С.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано становище вх. №3081/30.11.2018 г. от процесуалния представител на касатора – адв. М.А., който заявява, че поддържа изцяло касационната жалба и моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП по съображения изложени в жалбата срещу него и в жалбата срещу първоинстанционното решение по делото.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Излага становище, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено и оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Със съдебно решение № 499 от 26.09.2018 година по АНД № 01217/2018 г. по описа на Районен съд Перник е изменено Наказателно постановление № 11-1158-006639 от 02.03.2018 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, в частта, в която на М.С.М. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за осъществено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца, като същите са намалени на глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (един) месец.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмени такива, приобщени в производството по реда на чл.283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че настоящият касатор, на 29.12.2017 година, в 17:50 часа, в гр. Перник по ул. ***, с посока от ПВ „***“ към кв. *** управлява личния си л.а. *** с рег. № СА****НТ, като на кръстовището на ул. Първа, при подаден ясен за възприемане сигнал за спиране със стоп-палка (образец МВР), на осветен участък от пътя, водачът не е спрял, като МПС е установено впоследствие на паркинга на магазин „Кауфланд“.

За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП, мл. автоконрольор П. С. съставил на водача М.М. АУАН серия Д, № 0253541, като в него е отразено възражение от страна на М., че не е видял служителите на КАТ и затова не е спрял. Въз основа на последния е издадено НП № 17-1158-006639 от 02.03.2018 г., с което на касатора М., на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Пред настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Касационната инстанция напълно споделя обективираното в първоинстанционното решение становище на районния съд по отношение на свидетелските показания на автоконтрольор П. С., като намира същите за правдиви, обективни и безпротиворечиви, основани на лично възприятие, тъй като същият е очевидец и пряко е възприел неправомерното поведение на касатора в настоящото производство. Що се отнася до твърдението на процесуалния представител на касатора, изложено в касационната жалба, че е налице неточно формулиране на административно-наказателното обвинение, съдът намира твърденията за неоснователни, тъй като събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво навеждат на извода, че М. е притежавал качеството на водач на МПС по смисъла на §6, т. 25 от ДРЗДвП и на подадения от контролните органи сигнал със стоп палка не е спрял и не е изпълнил полицейско разпореждане, респективно, не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Правилно първоинстанционният съд е намалил наложеното наказание с оглед липсата на предходни нарушение от страна на М., както и безспорно установеното добросъвестно процесуално поведение от страна на касатора. Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира атакуваното решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, като е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Перник, касационен състав, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 499 от 26.09.2018 година, постановено по АНД № 01217 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/