Р
Е Ш Е Н И Е
№462
Гр.
Перник, 08.01.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД №
623 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М.
К. срещу съдебно решение № 37 от 25.10.2018 година,
постановено по АНД № 23 по
описа за 2018 година на Районен съд Трън, с което е отменено Наказателно постановление № F362302 от 06.12.2017 година на заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, област ***,
ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
представлявано
от С. С. М. на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху
добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 3, ал. 12
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Касаторът твърди,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че
в конкретния случай са налице две обстоятелства: наличието на наземна цистерна
с вместимост над 1000 литра, от която е извършвано зареждането на течни горива
за собствени нужди и липсата на
монтирана и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕФСП),
с която да се отчита количеството получено и изразходено гориво. Изразява
становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован се представлява от главен
юрисконсулт М. К., която поддържа касационната жалба и моли съда да
отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно
и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба „***“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. По делото е
представен отговор на касационната жалба от процесуалния представител на
ответника - адвокат А.Д. от АК Перник, с който моли съда да остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно, подробно развива
аргументи в тази насока.
Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което заявява, че касационната
жалба е основателна и следва да бъде уважена, а решението на първоинстанционния
съд като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
Административен
съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, след съвещание, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от
АПК.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд Трън, с което е отменено Наказателно постановление № F362302 от 06.12.2017 година на заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. ***, обл. ***, ул. „***“, бл.***, вх.***, ет.***,
ап. ***, представлявано от С.С.М. с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху
добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 3, ал. 12
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F362302/10.11.2017 година. При
проверка на контролните органи на 12.10.2017 година в търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – дърводелски цех, находящ се в гр. ***,
Махала „***“, стопанисван от „***“ ЕООД е установено, че на територията на
обекта има разположена една стационарна наземна цистерна за съхранение на течни
горива с вместимост от 3 000 (три хиляди) литра. По време на проверката в
цистерната е установено наличието на 1 400 литра течно гориво, по данни на
техническия секретар на фирмата. Към цистерната има колонка за зареждане с
гориво, оборудвана с пистолет за зареждане, но не и с електронен брояч,
отчитащ разхода на зареденото от
колонката гориво. Стационарната наземна цистерна няма монтирана и въведена в
експлоатация и регистрирана в НАП нивомерна система към дата 13.10.2017 година,
нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. .
Резултатите от
проверката контролните органи са отразили в протокол за извършена проверка
№0313393/12.10.2017 година, въз основа на който е съставен АУАН № F362302/10.11.2017 година, послужил за издаване на
оспорваното наказателно постановление.
Районният съд е установил описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е
издадено от компетентен орган, но след преценка
на доказателствения материал, е приел за установено от фактическа
страна, незаконосъобразно и необосновано поведение на административнонаказващия
орган, който с действията си е санкционирал дружеството – жалбоподател за
извършено нарушение по чл. 118, ал. 8, във връзка с ал. 4 от ЗДДС, като е
посочил в решението си, че ал. 12 не се прилага от лице, което извършва
зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от
резервоари с вместимост над 1000 литра включително, като общото заредено
количество гориво за календарна година не трябва да превишава 2000 литра.
Районният съд развива мотиви, че разпоредбата на ал. 12 не се прилага от лице
регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за
собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или
друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контролна земеделската и
горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари. В
тази връзка на лист 59 от АНД № 23/2018 година по описа на Районен съд Трън е
приложена регистрационна карта на „***“ ЕООД, ЕИК: *********** от 24.02.2012
г., от която е видно, че към 12.10.2017 година (датата на извършената проверка)
касаторът е бил регистриран като земеделски производител, съгласно цитираната
регистрационна карта, издадена от Министерството на земеделието и храните, ОД
„Земеделие“. Така установената фактическа обстановка и направените въз основа
на нея правни изводи настоящата касационна инстанция споделя напълно и намира за
ненужда да ги повтаря.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Трън за законосъобразно, правилно и обосновано.
Изложените
касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на
събраните по делото доказателства, вмененото административно нарушение не е доказано
по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ответника
по касационната жалба, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
Въз основа на
изложеното настоящият касационен състав приема, че касационната жалба е
неоснователна, а решението, с което е отменено наказателното постановление е
правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 25.10.2018 година, постановено
по АНД № 23 по описа за 2018 година на Районен съд Трън,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/