Р Е
Ш Е Н
И Е
№464
гр. Перник, 14.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А. М.
и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 625 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. 2-ро от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на главния архитект на община Перник Д.К.К. с ЕГН **********,
чрез адв. М.М. със съдебен адрес:***, офис № 13А, против Решение № 564 от
01.11.2018 година, постановено по АНД № 01087 по описа за 2018 година на
Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПК-8-ЮЗР-8/25.05.2018
г., издадено от началника на РДНСК - ЮЗР, с което за извършено нарушение по
чл.154, ал.5 от ЗУТ на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на
1000 (хиляда) лева.
Касаторът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени като постанови друго, с
което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно
заседание касаторът Д.К., редовно призован, не се явява. Същият се представлява
от процесуалния си представител адв. М.М., която заявява, че поддържа
касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.
Ответникът по
касационната жалба РДНСК - ЮЗР, редовно призован, не изпраща представител. В
писмена молба вх. №3308/17.12.2018 г., процесуалният представител на ответника
– ст. юрисконсулт К. И. заявява, че оспорва изцяло подадената жалба и моли съда
да остави в сила въззивното решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след
съвещание, намери за установено следното:
Подадената касационна
жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
производство пред предходната инстанция и е подадена при спазване на
законоустановените процесуални срокове по упражняване правото на жалба.
Разгледана по същество, съдът намери същата за основателна.
Съображенията са
следните:
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Районен съд Перник е приел, че констатациите в АУАН
съответстват на действителното положение
и арх. К. е извършил вмененото му нарушение по чл.154, ал.5 от ЗУТ. С оглед на
това е направен и извод, че издаденото срещу него наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова – потвърдено с обжалваното решение.
Касационният жалбоподател обаче счита последното за неправилно и
незаконосъобразно и излага твърдения за немотивираност на същото. В този
аспект, касационната инстанция счита заявеното оплакване на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения от Районен съд Перник при постановяване на неговото съдебно решение, за основателно.
В жалбата, по която е
образувано делото пред ПРС, са изложени възражения срещу законосъобразността на
издаденото НП, на които първоинстанционния съд не е дал отговор.
На първо място: същият
не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както
и че не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Действително, за да
постанови обжалвания съдебен акт решаващият съд на ПРС е приел, че констатациите в
АУАН съответстват на действителното положение и арх. К. е извършил вмененото му нарушение по чл.154, ал.5 от ЗУТ,
поради което е приел, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно. Едновременно с това, в мотивите си, съдът е изложил подробни
съображения относно съставомерността на деянието като е цитирал сочената за нарушена
разпоредба на чл.154, ал.5 от ЗУТ. Последната допуска възможността за изменения
в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2,
т.5, 6, 7 и 8 по искане на възложителя, както и следващо от това издаване на
заповед за допълване на разрешение за строеж. В този аспект, правилно районният
съд е констатирал, че нито в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение, нито в наказателното постановление е отразено в коя
от хипотезите на чл.154, ал.2, т.5, 6, 7 или 8 от ЗУТ е издадена заповедта на
главния архитект, но не е изложил съображения защо е оценил това като липса на
основание за издаване на заповедта за допълване на разрешението за строеж, а не
като липса на подробно фактическо описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е било извършено, което всякога съставлява съществено процесуално
нарушение, с оглед разпоредбата на чл.42,т.4 от ЗАНН.
На второ място: в
оспореното съдебно решение липсва и произнасяне относно възражението на
жалбоподателя, че в разпоредбата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ се съдържат
няколко хипотези и като не е посочил в коя от тях се твърди, че е извършил
нарушението, административнонаказващият орган е нарушил правото на защита на
наказаното лице като го е поставил в невъзможност да разбере в какво се е
изразило твърдяното неправомерно поведение и при какви обстоятелства е
извършено.
На трето място: в
мотивите на постановеното съдебно решение не се съдържа анализ на възражението
относно компетентността на административнонаказващият орган, както и за наличие
на основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН с оглед на това, че издадената от
жалбоподателя Заповед № 34/22.08.2017 г. е отменена и не е породила правни
последици.
Поради гореизложеното
се налага извод, че атакуваният съдебен акт е постановен при липса на мотиви,
съобразно критериите на чл.339, ал.2 от НПК, чиито разпоредби намират
субсидиарно приложение.
Липсата на подобно обсъждане представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, защото се е отразило върху
правилността, обосноваността и законността на постановеното решение. Настоящият
съд не може да замести ПРС в произнасяне по възраженията на наказаното лице,
тъй като по този начин би го лишил от разглеждането им от една съдебна
инстанция.
Предвид на изложеното
и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК във вр.с чл.63 от ЗАНН обжалваното
съдебно решение следва да се отмени и делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане
съдът следва да даде отговор на доводите на въззивника, обсъдени по-горе, както
и да събере доказателства, от които да е видно на коя дата органът, издал
заповедта за допълване на разрешението за строеж, е уведомил РДНСК за
издаването на документа и е изпратил копие от него в изпълнение на изискванията
на чл.149, ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.156 от ЗУТ. Тези доказателства са
необходими за извършване на преценка относно спазването на сроковете по чл.34
от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя К..
Така мотивиран и
съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
564/01.11.2018 г. на Районен съд Перник, постановено по АНД №
1087/2018 г. по описа на същия.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/