Р Е
Ш Е Н
И Е
№466
гр. Перник, 09.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 629 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, чрез процесуалния му представител главен
юрисконсулт С. А., срещу Решение № 508 от 19.10.2018 година, постановено по АНД
№ 00685 по описа на Районен съд – Перник за 2018 година. С обжалваното решение
е отменено Наказателно постановление (НП) № 182 от 15.03.2018 година, издадено
от директора на РДГ – Кюстендил, с което на С.В.Т. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за
извършено нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с
чл.61, чл.47, ал.1,т.6, чл.53, ал.2,т.5, във връзка с ал.1 от НСГ /Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите/.
Касаторът
твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни
основания за обжалване по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд
и да реши спора по същество, като потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба С.В.Т., редовно призован не се
явява, представлява се от адв. Г.Б., който оспорва изцяло подадената
касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Представя и писмени бележки по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави
становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
С Наказателно постановление № 182 от 15.03.2018 година, издадено от директора на РДГ –
Кюстендил, на С.В.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300
(триста) лева, за това че в периода от 03.07.2017 г. (дата, от която може да
започва сечта по ПС) до 06.12.2017 г. (дата на установяване на нарушението), в
землището на с. Люлин, община Перник, в отдел 23, подотдел "Е",
горска територия собственост на физически лица - Имот с /кадастрален/КВС/ №
119010, като лице по чл.108, ал.3 от ЗГ, на което е издадено /позволително за сеч №
0371327/30.06.2017 г., не е упражнил контрол, като не е спазил технологичния
план и е допуснал да бъде прокаран извозен път през имота, който път не е
заложен в технологичния план. Дърветата в новопрокарания извозен път през имота
не са маркирани и сортиментирани, както и не са включени допълнително към
Карнет-описа на насаждението. Извозният път не е ограничен/отбелязан с боя на
терена и с това си деяние е нарушил чл.108, ал.3 от Закона за горите, вр. чл.61,
чл.47, ал.1, т.6, чл.53, ал.2, т.5, вр. ал.1 от НСГ /Наредба № 8/05.VІІІ.2011
г. за сечите в горите/.
С Решение № 508 от 19.10.2018 година Районен съд
Перник е отменил процесното наказателно постановление. Решаващият съд е
направил извод и по съществото на разглеждания правен спор, като след преценка
и анализ на доказателствата, събрани и приобщени по делото, е постановил, че
при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и че атакувания АУАН и НП не са
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН и
са довели до нарушаване правото на защита на С.В.Т..
За да постанови решението си Районен съд Перник е
събрал и приобщил по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни
доказателства, представени с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, с което делото е изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в АУАН и в наказателното постановление са проверени от
първоинстанционния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно чл.218
от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания като следи служебно за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл.220
от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Касационната
инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните
доказателства е установил фактическата страна на спора и напълно споделя
направените правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са спазени установените към съдържанието им императивни
изисквания на чл.42 от ЗАНН. Правилен е и извода, че липсата на конкретизация е
пряко нарушение на правилата на чл.42, т.3 и
т.4 от ЗАНН,
което от своя страна е довело до накърняване на императивни процесуални правила
и винаги води до засягане правото на защита с оглед, че АУАН е първия акт, с
който се поставя началото на административнонаказателното производство и спрямо
който жалбоподателят организира защитата си още по реда на чл.44 от ЗАНН.
Видно от цифрово обозначеното нарушение, прави впечатление, че същото се
различава съществено от цифрово обозначеното в НП /дори по посочените алинеи на
една и съща разпоредба/, което отново е недопустимо.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи, че по
делото липсват доказателства, че именно С.Т. е извършил процесното нарушение,
предвид липсата на конкретизация за извършено деяние и предвид това, че същият
не се е намирал във въпросния участък по време на проверките, не са установени
следи от извозване /следи от тежки машини/ с оглед посоченото, че е налице
„извозен път“, за да бъде направен обоснован извод, че Т. е допуснал да бъде
прокаран извозен път през имота, който не е заложен в технологичния план и че
дърветата в новопрокарания извозен път през имота не са маркирани и
сортиментирани.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен,
точен и обективен анализ на събраните доказателства като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство от наказващия орган.
Така мотивиран,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
При извършената служебна касационна проверка не
се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд
Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при
правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 508 от
19.10.2018 година, постановено по АНД № 00685 по описа на Районен съд – Перник
за 2018 г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/