Р Е Ш Е Н И Е

№467

Гр. Перник, 10.01.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 630 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. К. срещу съдебно решение № 509/19.10.2018 година, постановено по АНД № 888 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F319291 от 23.10.2017 година, издадено от директора на Офис Перник при ТД на НАП София, с което на ЕТ „***“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 6, Ц. Н. Стефанова на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Касаторът, без да сочи касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, обжалва решението с доводи за неговата незаконосъобразност. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за неправилна правна квалификация на процесното нарушение, като пледира, че разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС няма самостоятелен материалноправен характер, и че именно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС е нарушената в процесния случай. Твърди, че неизписването на конкретното предложение от разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДСС да не се явява съществен процесуален порок, тъй като не е ограничило правото на защита на наказания търговец. Доводите на касатора се преценяват от касационния съд като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, а именно неправилно приложение на материалния закон. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Милена Кирилова, която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като реши делото по същество и потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „***“ гр. Перник редовно призован не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Предлага съдебният акт на районния съд да бъде отменен.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Перник е отменил наказателно постановление № F319291 от 23.10.2017 година, издадено от директора на Офис Перник при ТД на НАП София, с което на ЕТ „***“, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка. с чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева затова, че в срок до 14 число на месеца, следващ данъчен период от 01.05.2017 година до 31.05.2017 година, а именно до 14.06.2017 година от името на търговеца – регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е подадена справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, като декларацията за посочения данъчен период е подадена на 02.08.2017 година. Нарушението е установено на 02.08.2017 година в офис Перник на ТД на НАП София.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че АУАН и НП са в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е изведена правилно правната квалификация на процесното нарушение, съответно на установеното от фактическа страна, поради непосочване в същите на разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС. Районният съд е мотивирал отмяната на процесното НП и с непълнота при посочването на санкционната норма, поради липса на уточнение в НП на конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, а именно – неподадена въобще или неподадена в срок декларация.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК настоящият касационен състав обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон следи служебно.

Касационната инстанция, след като извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, изведени от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, намира решението за неправилно.

Основателно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд в частта им, относно липса на посочване в АУАН и НП, както „цифрово, така и текстово“, на разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС. С разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС изрично се приемат за включени в кръга на задължените по силата на общата разпоредба на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, регистрирани по ЗДДС лица, и тези лица неизвършили или неполучили доставки или придобивания или неосъществили внос за този данъчен период. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС в една от хипотезите си въздига в административно нарушение неподаването в срок на декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС от страна на регистрирано по ЗДДС лице за съответен данъчен период без да „държи сметка“ за това, дали лицето е извършило или получило доставки или придобивания или е осъществило внос за конкретен данъчен период, т. е. административнонаказателна отговорност се следва във всички случаи на неподаване на декларация в срок, а ангажирането й не е поставено в зависимост от осъществяването на дейност или не през данъчния период. Поради това следва да се приеме, че непосочването в АУАН и в НП на факта, че регистрираното по ЗДДС лице в конкретния случай е било задължено да подаде декларация за данъчен период, попадащ в хипотезата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, съответно непосочването изрично на нормата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, не съставлява самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Доказано е безспорно по делото, че в процесния случай са реализирани всички обективни елементи, съставляващи административно нарушение именно по чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 125, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. От фактическа страна по делото е установено безспорно, че в срок до 14.06.2017 година настоящият ответник, регистрирано по ЗДДС лице, не е подал в 14-дневния срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справка – декларация за данъчния период от 01.05.2017 година до 31.05.2017 година, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Справката-декларация е подадена на 02.08.2017 година, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. При тези безспорно установени от районния съд факти и предвид горното, неправилни са изводите на решаващия състав, че извършеното нарушение е непълно описано и правно квалифицирано.

Във връзка с горното основателно е и следващото оплакване на касатора. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за съществена непълнота при посочването на приложената към процесното нарушение санкционна разпоредба. Действително в НП не е конкретизирано на основание коя от конкретните хипотези на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е санкциониран ответникът, но доколкото последният се е защитавал срещу фактите, а същите са ясно посочени и установени от наказващия орган, следва да се приеме, че нарушението на процесуални правила не е съществено, доколкото не води до ограничаване процесуалните права на наказаното лице.

На основание гореизложеното настоящият касационен състав, след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие с приложимия закон, поради което следва да бъде отменено, а делото решено по същество.

Производството по издаване на процесното НП е протекло съобразно процесуалните правила, при компетентност на органите водили същото и без допуснати съществени процесуални нарушения, като са съобразени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. На основание изводите по фактите на районния съд и с оглед изложеното по – горе, настоящият касационен състав приема, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че настоящият ответник, притежаващ качеството регистрирано по ЗДДС лице, е подал справка – декларация за данъчен период от 01.05.2017 година до 31.05.2017 година, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС на 02.08.2017 година, с което не е изпълнил задължението си да подаде справка – декларация за съответния данъчен период в срок до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят или до 14.06.2017 година. С това бездействие в законоустановения срок е осъществен обективният състав на административно нарушение по чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 125, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Наложената имуществена санкция настоящия касационен състав преценява като следваща се с оглед качеството на нарушителя – ЕТ, и в размер, определен в съответствие с правилата, заложени в чл. 27, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Налагането на имуществена санкция в минималния размер от 500 лева е съобразено и с целите на административното наказване, заложени в чл. 12 от ЗАНН.

Наказателното постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 509 от 19.10.2018 година, постановено по АНД № 888 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F319291 от 23.10.2017 година, издадено от директора на Офис Перник при ТД на НАП София, с което на ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от Ц. Н. С. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/