Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр. Перник, 09.01.2019
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 648 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Й. Х., срещу съдебно решение № 184 от
08.11.2018 година, постановено по АНД № 280 по описа на Районен съд - Радомир.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 63 от
28.06.2018 година, издадено от директора на РДГ – Кюстендил, с което на К.Л.С.
с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 (триста) лева за извършено
нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.9а от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горски територии и по т.19
„Е“ от Заповед № 336/22.02.2016 г. на ИАГ - София.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по смисъла на
чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Възразява срещу
изводите на районния съд, че са налице съществени процесуални нарушеиня, които
да ограничили правото на защита на К.Л.С.. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да реши спора по същество, като потвърди наказателното
постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба К.Л.С., редовно призован не се
явява и не се представлява.
Пред касационната
инстанция К.Л.С. представя писмена защита с вх. № 3320/18.12.2018 година и
отговор по касационната жалба с вх. № 3328/19.12.2018 г. Оспорва изцяло
подадената касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
С Наказателно постановление № 63 от 28.06.2018 година, директорът на РДГ – Кюстендил е наложил
на К.Л.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, за това че на 31.01.2018 г., в
качеството си на длъжностно лице, на длъжност "помощник лесничей" при
ДГС "Радомир", ТП на "ЮЗДП" гр. Благоевград, от временен
склад на отдел 350, подотдел "В", землище на с. ***, община Радомир,
област Перник, е издал превозен билет № 5122/00128/ МР00881, /по Позволително
за сеч № 405919/04.01.2018 г. / за транспортиране с товарен автомобил *** с
рег. № КН **** АС, на 10 пр. куб. м широколистни дърва за огрев – 3 пр. куб. м
дърва от зимен дъб и 7 пр. куб. м дърва от цер от 31.01.2018 г., като в него не
е посочил точния адрес или място на претоварване, съгласно точка 19
"Е" от Заповед № 336/22.02.2016 година на Изпълнителна агенция по
горите /ИАГ/ - София, и с това си деяние е нарушил чл.257, ал.1, т.2 от Закона
за горите (ЗГ), във връзка с чл.9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрол и
опазване на горски територии и по т.19 „Е“ от Заповед № 336/22.02.2016 г. на
ИАГ - София.
С Решение № 184 от 08.11.2018 година Районен съд –
Радомир е отменил процесното наказателно постановление. Решаващият съд е
направил извод и по съществото на разглеждания правен спор, като след преценка
и анализ на доказателствата, събрани и приобщени по делото, е постановил, че
при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП не са
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.57 и чл.42 от ЗАНН и
са довели до нарушаване правото на защита на К.Л.С..
За да постанови
решението си Районен съд Радомир е събрал и приобщил по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в АУАН и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно чл.218
от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания като следи служебно за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл.220
от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Радомир
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният
съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от
районния съд правни изводи, че е опорочена процедуата по съставяне на АУАН и НП
и това е довело до нарушаване правото на защита на К.С.. Съгласно чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, задължителен реквизит на НП е описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая
АНО не е изпълнил последното предложение на цитираната т.5 на чл.57 от ЗАНН. В наказателното
постановление административнонаказващият орган е посочил подробно писмените
доказателства, въз основа на които е издал същия, но те не съответстват на
приложените такива в административнонаказателната преписка. Пълното, точно и
ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, освен че са задължителни реквизити на АУАН
и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин или грешното им посочване, както и несъответствието
между посочените нарушени норми и приложената санкционна такава, неяснотата
относно това какво нарушение точно се приема, че е извършено, винаги
съставляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като лишават
нарушителя от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените от
първоинстанционния съд правни изводи. Последният е постановил обжалваното
съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество,
да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното
производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав
намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Радомир за
законосъобразно, правилно и обосновано.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Радомир е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно
решение № 184 от 08.11.2018 година, постановено по АНД № 280 по описа на
Районен съд – Радомир за 2018 г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/