Р Е Ш Е Н И Е

№23

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 31.01.2019 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 662 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Ц.Г.,***, срещу решение № 606 от 09.11.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1477 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 18-1158-001355 от 16.05.2018г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР–Перник, с което на А.Ц.Г., за извършено административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от (три) месеца, като за същото административно нарушение размерът на „глобата“ е намален на 100 (сто) лева, а срокът на „лишаване от право“ на управление на МПС - намален на 1 (един) месец .

В жалбата не се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се общи доводи, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 18-1158-001355 от 16.05.2018г., началник сектор ПП към ОД на МВР–Перник е приел, че на 29.03.2018г., в 02:10 часа, в гр. Перник, при управление на личния си лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КР по ул. ***, пред комплекс „***“, с посока на движение към кв. „Изток“, при подаден ясен и своевременен сигнал със стоп-палка от страна на служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Перник, който водачът възприел, А.Ц.Г. не спрял на указаното от контролния орган място, а увеличил умишлено скоростта на движение, и направил опит да осуети извършването на проверка, след което е последван и спрян, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 103 от Закона ЗДвП му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник, който с решение № 606/09.11.2018г. го е изменил, като за същото нарушение – по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административното наказание „глоба“ е намалено от 150 лева на 100 лева, а срокът на административното наказание „лишаване от право“ е намален от 3 (три) на 1 (един) месец. За да постанови този резултат районният съд е приел за безспорно установено, като съответно доказано по делото от фактическа страна, че на посочената дата, на посоченото място и към посочения час А.Г. не е спрял за проверка при подаден му от контролни органи сигнал за спиране без да е имал каквато и да е било причина за това – ограничена видимост, налично препятствие или друга причина за невъзприемане на така подадения сигнал, като същевременно служителите на ОД на МВР са били ясно обозначени, съответно видими за водача.

От правна страна районният съд е приел, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.Г. е водено от компетентни органи и е проведено съобразно процесуалните правила. На база установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че настоящият касатор, отказал да изпълни нареждане на контролен орган на МВР за спиране, с което е осъществил състав на административно нарушение именно по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Извършената от районни съд проверка относно вида и размера на наложените административни наказания е обосновала извод за съответни по вид и съобразно предвиждането на ЗДвП в кумулация административни наказания „глоба“ и „лишаване от право“, но в размер и съответно срок, над съответните минимуми без същите да се мотивирани. Възприел това решение на наказващия орган като несъответно на правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН и целите по чл. 12 от ЗАНН, районният съд е изменил наказателното постановление в тази му част.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за неустановеност по делото на факта, че същият е възприел подадения му сигнал за спиране. Изводите на районния съд от фактическа страна са основани в достатъчност и съответен анализ на доказателствата, приобщени по делото, а същите са безпротиворечиви, и в този смисъл без основание е твърдението на касатора за неустановеност по делото, че не е „разбрал, че му се подава сигнал за спиране“. Касационният съд възприема изцяло изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав, като не намира същите да не кореспондират с приобщената по делото доказателствена съвкупност –акта за установяване на нарушението, годно доказателствено средство в производството пред съда, съставен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, потвърдило същите обстоятелства и пред съда в показания, дадени в кръга на службата му и без индикации за заинтересованост, вкл. липса на възражение във и срещу така съставения АУАН от страна на наказаното лице. Районният съдия е дал мотивиран отговор на наведените от наказаното лице възражения, както и е приел същите за неоснователни. Поради това не са налице пороци в доказателствената дейност на съда, които да доведат до съмнение в изводите в решението, че деянието е осъществено така, както е вменено със съставения акт за неговото установяване. Предвид това не е налице основание за касиране на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че решението е несъответно на материалноправните разпоредби. Изводите на районния съд, че наказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е ангажирал административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗдвП, кореспондират с установеното по делото от фактическа страна. А.Г., участник в движението като водач на лек автомобил, като не е спрял на подаден му от страна на контролен орган ясен сигнал за спиране, не е изпълнил нареждане на контролен орган, и от обективна и субективна страна е реализирал състав на административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка съответно мотивирано и основано в закона е решението на районния съд да измени НП в частта му, относно размера, съответно срока, на предвижданите в кумулация за това нарушение административни наказания. Липсата на мотиви относно налагането на глоба в размер на 150 лв. и лишаването от право да се управлява МПС, а от друга страна и липсата на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно са обосновали извод за несъобразяване с правилата на чл. 27 от ЗАНН, съответно некореспондиране на това решение на наказващия орган с целите по чл. 12 от ЗАНН, безспорно надхвърлени с оглед обстоятелствата по случая. С оглед изложено не е налице основание за касиране на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложение в касационната жалба доводи. Решението е правилно и като такова ще бъде оставено в сила.

Предвид това и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал., изр. 2 от ЗАНН, съдът

Анотирана съдебна практикаР Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606 от 09.11.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1477 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/