Р Е Ш Е Н И Е

№24

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 31.01.2019 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 664 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите“ (ТД на НАП) – София против решение № 38 от 25.10.2018г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 31 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 0333631 от 21.11.2017г. на заместник-директор на ТД на НАП–София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. *** №***, с управител Н. Р. П., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (по-нататък Наредба №Н-18/13.12.2006 г.), издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд. Твърди се, че наказателно постановление е съобразено с процесуалните правила и че правилно е приложен материалният закон. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл. ю.к. М. К., която поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата–„***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован за представител изпраща адв. К.С.,***. Оспорва касационната жалба и пледира решението на Районен съд-Трън да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 0333631 от 21.11.2017г. заместник-директор на ТД на НАП–София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложил на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за това, че на 27.10.2017г. в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС–заведение за обществено хранене, находящо се в с. Парамун, община Трън, област Перник, стопанисван и експлоатиран от дружеството, към момента на проверка, извършвана от контролни органи на НАП, в касата на ФУ, монтирано в обекта, притежаващо функциите „служебно въведени суми“ и „служебно изведени суми“, е установена фактическа наличност в размер на 264 лева (съгласно опис на парите в касата от 27.10.2017 г. (л. 15 от делото) при разчетена касова наличност 3.00 лева, съгласно дневен финансов отчет за дата 27.10.2017 г. (л. 16 от делото). Така установената разлика между касова и фактическа наличност, съставляваща промяна в касовата наличност на ФУ в размер на 261 лв., посредством въвеждане на пари в касата, без това да е отразено в момента на извършването му във ФУ, чрез операцията „служебно въведени суми“, е правно квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Трън. Спорът е разгледан в производството по АНД № 31 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови този резултат районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на посочената дата длъжностни лица при касатора извършили проверка на търговския обект, стопанисван от настоящия ответник, при която било установено, че дневният оборот в брой към момента на извършване на проверката е в размер на 3.00 лева, а фактическата наличност в касата–в размер на 264 лева. От правна страна съдът е приел, че НП е издадено в процесуално законосъобразно производство без наличие на съществени нарушения, обосноваващи отмяна на НП на процесуално основание. При извършената проверка относно правилното приложение на материалния закон районният съд, приел, че по делото е недоказано, като неустановено, дали констатираното нарушение води или не до неотразяване на приходи, който факт има пряко отношение към преценката на съда дали изложените фактически обстоятелства съответстват на правната квалификация на нарушението в частта, относно приложената санкционна разпоредба.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 281, ал. 2 от АПК).

Доводите на касатора не са обвързани конкретно с някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложими на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно чл. 33, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. (ред. ДВ, бр. 111 от 2013г., в сила от 1.01.2014г.) извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, (за ФУ, което притежава тези операции).

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС (какъвто акт е Наредбата, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС) се налага... имуществена санкция – на ЕТ и ЮЛ, в размери от 3 000 лв. до 10 000 лв. Изречение второ на разпоредбата предвижда, в случай че нарушението не води до неотразяване на приходи, да се налагат санкциите по ал. 1 на с. чл. - ... имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за ЕТ и ЮЛ.

Съдържанието на цитираните нормативни текстове води до следните правни изводи:

Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС въздига в административно нарушение всяко нарушаване на разпоредба на нормативен акт по прилагането на ЗДДС, като предвижда, съобразно наличието или не на определен резултат от това нарушение, различни по тежест административни наказания. За да е осъществено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, наказуемо на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, следва да е осъществен следният фактически състав: нерегистрирана посредством операциите на ФУ (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) промяна в касовата наличност на ФУ, което нерегистриране да е довело до неотразяване на приходи (арг. от изр. второ на ал. 2 от чл. 185 на ЗДДС). Съответно, за да е извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, следва да е осъществен фактически състав, включващ следните елементи от обективна страна-нерегистрирана посредством операциите на ФУ (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) промяна в касовата наличност на ФУ, което нерегистриране не е довело до неотразяване на приходи. В процесния случай, видно от размера на наложената санкция, наказание е наложено за нарушение, довело до неотразяване на приходи, какъвто факт не е изследван при проверката, съответно е недоказан, както и не е предявен на нарушителя.

С оглед на това изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предполага обосноваване и на обстоятелства, касаещи прилагането на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се споделят. От една страна предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства наказващият орган приема като основание за налагане на едната или другата санкция. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходи, е съществен и по причина, че препятства и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по ал. 2, изр. 2 на чл. 185 от ЗДДС. Недопустимо е тези факти да се изясняват и уточняват за първи път в производството по съдебно обжалване на издадения акт на административнонаказателно правораздаване, както и е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението, с което е отменено наказателното постановление е правилно и ще бъде оставено в сила.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 25.10.2018г. на Районен съд-Трън, постановено по АНД № 31 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/