Р Е Ш Е Н И Е

№26

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 31.01.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 671 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд–Перник като касационна инстанция по силата на определение № 15355 от 11.12.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по АД № 14659 по описа на съда за 2018г.

Образувано е по касационна жалба на началник група „КПДГПА“ при сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)–Кюстендил срещу решение № 375 от 01.11.2018г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 1072 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 17-5310-000157 от 02.10.2017г., издадено от началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ (КПДГПА) в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кюстендил, с което на К.Й.С.,***, за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата се излагат доводи за наличие на касационни основания за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Без да се излагат конкретни съображения се твърди неправилност на изводите на районния съд относно приложимия процесуален и материален закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, К.Й.С., редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд–Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 17-5310-000157/02.10.2017г., началник група КПДГПА в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР–Кюстендил, е приел, че на 19.09.2017г. около 12:00 часа на път от републиканската пътна мрежа-път Първи клас №Е-79, км. 336+369, при бистро „***“, в посока гр. Дупница, на територията на община Дупница, К.Й.С. е управлявал автобус „***“ с рег. № КН **** ВР-пътно превозно средство за превоз на пътници с повече от 8 места без мястото на водача, за движението на което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с което е извършил административно нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за което му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Дупница. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1566 по описа на съда за 2017 г., като наказателното постановление е отменено с решение № 168/30.04.2018г.

Обжалван пред Административен съд–Кюстендил първоинстанционният съдебен акт е отменен с мотиви за неправилни изводи на районния съд за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения. Прието, че в НП е налице пълно и точно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на деянието и яснота и съответствие на предявеното административнонаказателно обвинение. Въз основа на това, касационният съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за произнасяне по съществото на спора.

При новото разглеждане състав на Районен съд–Дупница е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на процесното наказателно постановление. В производството по АНД № 1072 по описа на съда за 2018г. наказателното постановление е отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно-до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност или недопустимост на атакуваното решение.

При липсата на конкретни доводи в жалбата и единствено изразеното общо несъгласие с първоинстанционния съдебен акт настоящият състав приема на първо място, че решаващия първоинстанционен състав, в изпълнение на задължението си по чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина и е съобразил указанията, дадени с отменителното решение на Административен съд–Кюстендил. Постановил е решението си въз основа на закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните права на никоя от страните в производството. Във връзка с това правилно, като основано в доказателствата, е установена фактическата страна на спора. По делото е безспорно установено, което е съответно доказано, че на посочените в акта и НП дата и място, на път от републиканската пътна мрежа, касаторът е управлявал описаното в НП ППС - автобус, за движението на което по републиканските пътища не е била заплатена винетна такса за съответната категория ППС. Районният съд, основавайки се в доказателствата по делото, е приел също, че нарушението е извършено при извънредни обстоятелства, възникнали при осъществяване превоз на пътници–повреда на автобуса, превозвал пътници, съответно породена необходимост същите да бъдат превозени с процесното ППС. Предприети мерки от страна на жалбоподателя и неговия работодател за снабдяване с винетен стикер, съответно неналичие на винетни стикери в близката бензиностанция, факт на закупен винетен стикер към момента на проверката – в 12:05 часа и то за процесното ППС. Ангажираните гласни и писмени доказателства са взаимно свързани и не си противоречат. Въз основа на това решаващия първоинстанционен състав е направил извод, че с процесното нарушение охраняваните обществени отношения са засегнати, но в изключително ниска степен, което прави деянието маловажно. Оценката на доказателствената съвкупност, извършена от районния съд, се споделя от настоящия състав.

При така установените факти правилни са изводите на районния съд, че в процесния случай при безспорен факт на извършване на нарушение по чл. 139, ал. 5 във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и то от настоящия ответник, е налице основание за приложение на 28 от ЗАНН.

Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата (ЗП) (чл. 139, ал. 5 от ЗДвП (ред. към датата на извършване на нарушението), като съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Управлението на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача (каквото без съмнение е управляваното от ответника) е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством предвижданото с разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“. Предвид изложеното правилно районният съд е приел, че безспорно установеният факт на управление от страна на настоящия ответник на ППС, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане без мястото на водача по републикански път, на посоченото място и към посочения час, без да е заплатена съответната винетна такса, осъществява състав на административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗП във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, какъвто е приложеният и от административнонаказателен състав. Същевременно обаче, с оглед безспорно установените по делото конкретни обстоятелства, в процесния случай е налице основание за определяне на деянието като маловажно в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9, предл. 2 от Наказателния кодекс (НК) във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно цитираните нормативни разпоредби маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства (нарушението е формално и не подлежи на изследване за вредоносен резултат), представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Безспорно установената по делото връзка между извършването на процесното нарушение и съществуващата необходимост, въпреки това, от извозването на пътниците от авариралия автобус, обслужвани по редовна линия за превоз на пътници, както и безспорният факт на закупуване на винетен стикер за процесното ППС успоредно със съставяне на акта за процесното нарушение, обосновава извод за отлика на процесното деяние от обикновените случаи на нарушение от този вид с оглед надделяла необходимост от обслужване на друг значим обществен интерес.

Изложеното обосновава извод за материална законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Настоящият съдебен състав не намира, че са налице основания за касиране на решението на Районен съд–Дупница и същото като валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375 от 01.11.2018г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 1072 по описа на съда за 2018г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/