Р Е Ш Е Н И Е

№27

гр. Перник, 30.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А. М., с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 677/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С Решение № 664/12.11.2018 г., постановено по АНД № 1481/2018 г. по описа на Пернишки районен съд е потвърдено наказателно постановление № 34-0000071/08.08.2018 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Перник, с което на Д.Й. Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. за нарушение по чл. 37, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС.

Решението е обжалвано с касационна жалба от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Изложени са съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адвокат Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, редовно призован, не е изпратил представител.

Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Съдът на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо и съответстващо на закона. Не са налице и релевираните касационни основания за отмяната му.

В обжалваният съдебен акт въззивният съд е приел, че на 24.07.2018 г. жалбоподателят Д.Й.Д. е извършвал обществен превоз на пътници, с автобус марка „***“, с рег. № РК **** ВН по маршрутно разписание линия № 18, с пътен лист № 897594/24.07.2018 г., с валиден лиценз, издаден на ЕТ „***“. При извършена проверка от инспектори в ОО „АА“ – гр. Перник било установено, че водачът не е издал документ за платена превозна цена на пътниците С. С. Т. и Л. К. Н. – Х. Това било отразено в съставения от Л. П., в качеството му на главен инспектор при ОО“АА“ – гр. Перник АУАН сер. № 247178/24.07.2018 г., подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. Последният не е направил възражения и не е депозирал такива срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН началникът на ОО “АА“ – гр. Перник е издал НП № 34-0000071 от 08.08.2018 г., с което на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАП е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС чрез налагане на административно наказание глоба в размер на 700 лв.

Въззивният съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

При това положение правилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, наведени и в касационната жалба, за допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. При съставянето на АУАН не е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Изискването, визирано в нея за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя не представлява изискване за съставянето му на мястото, което е извършено или констатирано нарушението. В тази връзка неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че са нарушени процесуалните му права, тъй като АУАН не е изготвен при констатиране на нарушението. Жалбоподателят е присъствал при съставянето му, подписал го е без възражения и е получил препис от него съобразно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. По този начин процесуалното му право на защита в хода на административно – наказателното производство е било осигурено в пълен обем.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, поради вписването като свидетел в АУАН на вторият служител на ОО „АА“ – Перник, вместо на някой от пътниците в автобуса. Съгласно цитираната разпоредба АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или констатиране на нарушението. От събраните от въззивния съд гласни доказателства и приложения АУАН, серия А-2017 № 247178/ 24.07.2018 г. се установява, че вписаният като свидетел И. Б. Г. е присъствал при констатиране на нарушението. Затова посочването му като свидетел в АУАН не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Правилно, въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г . Посочената разпоредба задължава водача на автомобил за обществен превоз на пътници да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. От събраните в хода на съдебното следствие, проведено от въззивния съд, гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че С. С. Т. и Л. К. Н. – Х. са заплатили на водача на автобуса превозната цена, но той не им е дал документ за това. Показанията на всички свидетели са ясни, конкретни, логични и последователни. Дадени са за непосредствено възприети от тях факти. Не съдържат противоречия и взаимно се допълват. Не са налице основания да се считат за заинтересовани. Като е съобразил всичко това въззивният съд правилно ги е кредитирал и е приел за установени фактите, за които в тях се съдържат сведения. Затова е неоснователно наведеното в касационната жалба възражение за недоказаност на нарушението.

Административното наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., е предвидено в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗАП. То е конкретно определено от законодателя и е глоба в размер на 700 лв. Това е и наказанието, наложено от административно наказващия орган, с потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 664/12.11.2018 г., постановено по АНД № 1481/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/