Р Е Ш Е Н И Е

№30

гр. Перник, 30.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А. М., с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, Като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 686/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С Решение № 49/02.11.2018 г., постановено по АНД № 25/2018 г. по описа на Брезнишки районен съд е отменено наказателно постановление № 605/22.11.2017 г. на заместник-началник на Митница Столична/сега Митница Югозападна, съгласно Заповед № ЗМФ1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите/, с което на И.С.И., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** на основание чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 20 /двадесет/ кутии, с общо 400 /четиристотин/ къса цигари с марка „Monte Carlo“, без бандерол за платен акциз в Република България.

Решението е обжалвано от административно наказващия орган – началник на Митница Столична, сега – Митница Югозападна, съгласно Заповед № ЗМФ1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите. В касационната жалба са изложени съображения за неправилно приложение на закона при постановяването му – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление, предмет на оспорване. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Станков поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И.С.И., редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за основателност на жалбата. Предлага на съда да отмени обжалваното съдебно решение и да потвърди наказателното постановление.

Съдът, като провери законосъобразността на решението и с оглед обхвата на служебната проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С наказателно постановление № 605/22.11.2017 г. на заместник началника на Митница Столична, сега Митница Югозападна, съгласно Заповед № ЗМФ1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, на И.С.И. на основание чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предметът на нарушението - 20 кутии, с общо 400 къса цигари марка „Monte Carlo“, без бандерол за платен акциз в Република България.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че то е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоящият касационен състав намира този извод за неправилен.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН предвижда давностен срок от шест месеца, в кой административно наказващият орган може да осъществи правомощието си да наложи административно наказание на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Срокът тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административно-наказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН са три – АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен.

В настоящия случай от приложената в хода на въззивното производство административно-наказателна преписка е видно, че във връзка със започнало наказателно производство – ДП № 45/2016 г. по описа на РУ – Брезник, образувано срещу трето лице, за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, са разкрити обстоятелства за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС от касатора И.С.И.. Тази констатация е направена от прокурор при РП – Брезник в постановление от 08.11.2016 г. по ДП № 45/2016 г. на РУ – Брезник. Постановлението на прокурора, ведно със събраните в хода на наказателното производство доказателства са изпратени с писмо изх. № 191/26.01.2017 г. по описа на РП – Брезник, на началника на Митница Столична за реализиране на административно-наказателната отговорност. На 25.04.2017 г., в срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на изпратените и от РП – Брезник писмени доказателства, свидетелката Р. В., в качеството и на старши митнически инспектор е съставила АУАН № 183/25.04.2017 г., с който е привлякла към административно – наказателна отговорност И.С.И. за това, че на 02.05.2016 г. в гр. Брезник, в багажника на ползвания от него лек автомобил марка „***“, с регистрация СА **** РХ е държал 20 броя кутии цигари марка „Monte Carlo“, без акцизен бандерол на Министерство на финансите на Република България – нарушение по чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от писмо изх. № 32-67389/2017 г., подписано от заместник – началник на Митница Столична касаторът е поканен да се яви в 7-мо дневен срок от връчването, в Митница Столична за съставяне на АУАН. От приложеното известие за доставяне е видно, че поканата е връчена на съпругата на И.С.И. на 16.03.2017 г. В указания срок, последният не се е явил, поради което на 25.04.2017 г. е съставен АУАН в негово отсъствие. С писма 32-113846/26.04.2017 г. и 32-172479/23.06.2017 г. АУАН е изпратен за връчване на нарушителя чрез „Български пощи“ ЕАД на постоянния му адрес. Писмата са се върнали, неполучени, с отбелязване, че лицето е неизвестно на адреса. С разпореждане от 24.07.2017 г. актосъставителят е извършил отбелязване върху АУАН относно невъзможността да бъде открит нарушителя и е спрял административно – наказателното производство. Настоящият съдебен състав намира, че спирането на административно-наказателното производство е при наличие на предпоставките на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил търсен за връчване на АУАН в продължение на три месеца и не е бил открит. При условията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН чрез „Български Пощи“ ЕАД са били изпращани писма за връчване на АУАН на постоянния му адрес. Касационният състав не споделя извода на районния съд, че не е извършен пълният обем от дейности по издирване на нарушителя, поради което чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е следвало да бъде прилаган. Съображенията му за това са, че преценката осъществено ли е „щателно издирване“ на нарушителя, трябва да се прави съобразно практиката на ВКС във връзка тълкуването на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Настоящият състав счита, че изразът „щателно издирване“, използван в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е с идентично съдържание със същия израз, употребен в нормата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Двете разпоредби имат различна цел – чл. 43, ал. 6 от ЗАНН гарантира правото на лично участие на привлеченото към административно – наказателна отговорност лице в образуваното срещу него производство. Ненамирането на нарушителя, за да му бъде предявен и връчен АУАН е абсолютна пречка за продължаване на административно-наказателното производство. Нормата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК цели да обезпечи протичането на съдебното производство по наказателни дела, в отсъствието на подсъдимия, когато той не може да бъде открит и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Тя е изключение от правилото за задължително присъствие в съдебно заседание на подсъдимия по дела за тежки престъпления и осигурява баланс между процесуалното му право на защита посредством лично участие в наказателното производство и своевременното реализиране на правомощието на държавата във връзка с реализиране на наказателната отговорност. И точно защото е изключение от правилото за присъствие на подсъдимия в съдебно заседание, основанието за прилагането, а именно – извършено щателно издирване, следва да се тълкува в полза на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова преди делото да се разгледа в негово отсъствие е необходимо да бъдат извършени всички възможни и допустими от закона издирвателни мероприятия. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 9, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 3 от ЗМВР е уредено правомощие на органите на МВР да извършват оперативно-издирвателна дейност по искане на органите на досъдебното производство и съда по отношение на лице, за което са налични данни за укриването му от органите на наказателното производство. Такава законова възможност не съществува по отношение на лице, привлечено към административно наказателна отговорност. Затова и при преценка приложението на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК съдът разполага с възможност за извършаване на значително по-голям обем от дейности за установяване местонахождението на подсъдимия, в сравнение с тези, които обективно може да предприеме актосъставителя за връчване на АУАН на нарушителя. Освен това, както бе посочено по-горе нормата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК е изключение от правилото за гарантиране правото на защита на подсъдимия чрез присъствието му в съдебно заседание, като по този начин се обезпечава своевременното протичане наказателното производство. Докато нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН има за цел да осигури участието на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице в образуваното срещу него производство. Затова настоящият състав намира, че за приложението на последната е достатъчно да е изпълнена разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН – нарушителят да е търсен на адреса и да не е открит. В конкретния случай видно от материалите по делото това условие е налице. Затова и отразеното от актосъставителя върху АУАН спиране на административно-наказателното производство е породило предвидените от закона последици. Следователно за времето от 24.07.2017 г. до връчването на АУАН на нарушителя – 30.08.2017 г. срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е текъл. Наказателното постановление № 605 от 22.11.2017 г. е издадено преди изтичането му, което станало на 02.12.2017 г.

Настоящият съдебен състав намира, че същото е издадено при наличие на предпоставките на чл. 53 от ЗАНН. От събраните от въззивния съд писмени и гласни доказателства се установява, че във връзка с образувано ДП № 45/2016 г. по описа на РУ на МВР – Брезник срещу трето лице, на 02.05.2016 г. е извършен оглед на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № СА **** РХ, ползван от касатора. В него, последният съхранявал закупени по-рано 20 кутии цигари, с общо 400 къса, марка „Monte Carlo“, без бандерол за платен акциз в Република България на обща стойност 80.90 лв.

За така установеното, Р. В., в качеството си на старши митнически инспектор в Агенция Митници, компетентна за това на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС е съставила АУАН № 183/25.04.2017 г. Последният съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Подписан е от съставителя, двама свидетели и нарушителя съобразно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Нарушителят не е направил възражения при връчването му и не е представил такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така обсъдения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, издадено е от компетентно за това лице съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, във вр. със заповед № ЗАМ – 555/32-127892/11.05.2017 г. на Директора на Агенция “Митници”. Съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Подписано е от издателя.

С него е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушение по чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС, която разпоредба забранява държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен. Административното наказание за нарушение на цитираната забрана е предвидено в чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. Към момента на извършване на нарушението – 02.05.2016 г. то е било глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. за физическо лице.

Безспорно доказано от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства е, че в лекия автомобил, ползван от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице са съхранявани 20 кутии цигари без бандерол. Така изложеното се подкрепя от целия, събран по делото доказателствен материал. Между доказателствата не са съдържат противоречия. Същите в своята съвкупност по категоричен и непротиворечив начин установяват, описаната в АУАН и НП. Последната сочи, че са осъществени всички признаци на състава на нарушението по чл. 99, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. Същото е реализирано с едно от визираните в нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС изпълнителни деяние – “държи”, което е осъществено от касатора чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на нарушението посредством поставянето му в ползвания от него лек автомобил.

Предвид изложеното съдът намира, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е осъществило състава на нарушението по чл. 99, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, поради което административно наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността му. В съответствие с цитираната норма, в редакцията и към момента на извършване на нарушението и издаване на наказателното постановление е определен и размера на глобата. Видно от приетата по делото служебна бележка № 32-316358/13.11.2017 г., изготвена от отдел “Акцизи”, дължимият акциз за цигарите, предмет на нарушението е в общ размер на 80.90 лв. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, в сега действащата му редакция – ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. предвиденото административно наказание е глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв. Предвид по-ниския минимален размер на глобата, сега действащата разпоредба на ЗАДС се явява по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и наказателното постановление следва да бъде изменено в тази му част като размерът на наложената глоба се намали от 1000 лв. на 500 лв.

Законосъобразно административно-наказателният орган е приложел нормата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, която предвижда отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, затова наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени обжалваното наказателно постановление, като се намали размера на наложената глоба от 1000 лв. на 500 лв. и се потвърди в останалата част.

Мотивиран от изложеното, Съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 49/02.11.2018 г., постановено по АНД № 25/2018 г. по описа на Брезнишки районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 605/22.11.2017 г. на заместник началник на Митница Столична/сега Митница Югозападна, съгласно Заповед № ЗМФ1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите/, с което на И.С.И., ЕГН ********** *** на основание чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 20 /двадесет/ кутии, с общо 400 /четиристотин/ къса цигари с марка „Monte Carlo“, без бандерол за платен акциз в Република България, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 605/22.11.2017 г. на заместник началник на Митница Столична/сега Митница Югозападна, съгласно Заповед № ЗМФ1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите/, В ЧАСТТА, в която на И.С.И., ЕГН ********** *** на основание чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на глобата от 1000 лв. на 500 /ПЕТСТОТИН/лв., като го ПОТВЪРЖДАВА, В ЧАСТТА, в която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 20 /двадесет/ кутии, с общо 400 /четиристотин/ къса цигари с марка „Monte Carlo“, без бандерол за платен акциз в Република България, представляващи предмет на нарушението по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/