Р Е Ш E Н И Е

№ 2

Гр. ***, 08.02.2019 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 307 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.В.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***/6 срещу Областна дирекция на МВР ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1. Ищецът твърди, че имал сключен трудов договор № 012/11.04.2014 година с „***“ ЕООД, по който бил назначен на длъжността „***“ в пункт за технически прегледи, находящ се в гр. ***, кв. „Църква“, ул. „Кралевски път“ № 1. Участвал в работата на назначената комисия за технически прегледи като „Председател“ , като на 17.02.2016 година бил представен за периодичен технически преглед товарен автомобил – влекач, марка „***“, рег. № ***, който след извършения преглед получил удостоверение за техническа изправност. Твърди, че през месец август 2016 година в изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ била получена преписка от властите в ***, че посоченото по – горе МПС по същото време на извършения технически преглед било в ***, поради което била извършена съвместна проверка от служители на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и ОДМВР ***, сектор „ПИП“. По повод на извършената проверка била издадена Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа рег. № 313з-1868 от 19.08.2016 година. Така издадената заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение № 359 от 11.11.2016 година, постановено по административно дело № 417 по описа за 2016 година на Административен съд – ***, което решение е оставено в сила с Решение № 3621 от 21.03.2018 година, постановено по административно дело № 1427 по описа за 2016 година на Върховния административен съд. Ищецът твърди, че вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Претендира имуществени вреди, представляващи пропусната полза в размер на 10 000 лева за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба /30.05.2018 година/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за това че е бил лишен от възможността да полага труд, съответно да се увеличи имуществото му. Ищецът претендира и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба /30.05.2018 година/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, изразяващи се в претърпени болки, страдания, безпомощност, безсилие, както и претърпян мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии, вследствие на изпитан силен стрес и изживян тежък шок. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В хода на устните състезания по делото процесуалния представител на ищеца адвокат В.Б. *** моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани, като развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В хода на устните състезания по делото ответника Областна дирекция на МВР ***, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт ***моли съд да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по подробно изложени съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура *** дава заключение за основателност на предявените искове, поради което моли съда да ги уважи. Заявява, че ищеца дълги години е бил ръководен служител в ОДМВР ***, и като такъв е бил принципен и праволинеен, поради което издадената заповед за задържане го е сринала психически и е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото заболяване и причинените имуществени и неимуществени вреди.

Административен съд – ***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа рег. № 313з-1868 от 19.08.2016 година, издадена от инспектор ***– разузнавач в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР ***, настоящия ищец е задържан на 19.08.2016 година, в 18.30 часа за срок от 24 часа, като е освободен на 20.08.2016 година, в 15.45 часа.

От Декларация от 19.08.2016 година настоящия ищец е бил запознат с правата си по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР, като е заявил да ползва адвокатска защита, да бъде уведомена доктор Стоицева, неговата съпруга, както и е заявил, че има здравословни проблеми – аневризъм на сърдечните съдове в главата.

С Решение № 359 от 11.11.2016 година, постановено по административно дело № 417 по описа за 2016 година на Административен съд – *** е отменена като незаконосъобразна посочената по – горе заповед.

С Решение № 3621 от 21.03.2018 година, постановено по административно дело № 1427 по описа за 2016 година на Върховния административен съд така постановеното съдебно решение по административно дело № 417 по описа за 2016 година на Административен съд – *** е оставено в сила.

От Лист за преглед на пациент се установява, че Б.В.Т. на 19.08.2016 година, в 22.31 часа е постъпил за извършване на медицински преглед, съответно е изписан в 23.40 часа, като при прегледа е установено хипертонична криза – 185/115, силно главоболие, по изразено в дясната половина, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, световъртеж, стягане в гърдите, сърцебиене и световъртеж, видно от приложения допълнителен лист към лист за преглед на пациент.

От Амбулаторен лист № 3625 от 22.08.2016 година, 12.10 часа се установява, че след извършен медицински преглед ищеца има хипертонична криза, тежест в сърдечната област, сърцебиене и намален слух. Установено е, че има световъртеж, загуба на равновесие, гадене, а от изминалия ден /21.08.2016 година/ силно главоболие, изразено в дясната половина и тежест в сърдечната област.

От Амбулаторен лист № 1600 от 22.08.2016 година, 12.30 часа се установява, че след извършен медицински преглед ищеца има световъртеж от централен произход – основна диагноза, както и нестабилност, намаление на слуха и постоянен шум в ушите.

От Амбулаторен лист № 005237 от 22.08.2016 година, 14.50 часа се установява, че след извършен медицински преглед ищеца е установено, че на 19.08.2016 година е получил хипертонична криза – 185/115, силно главоболие, по изразено в дясната половина, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, световъртеж, стягане в гърдите, сърцебиене и световъртеж, като има засилване от стягане и сърцебиене, световъртеж и главоболие в дясно.

Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „***“ АД, гр. *** Б.В.Т. е постъпил на 23.08.2016 година с диагноза „Мозъчен инфаркт“, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Установено е, че на 19.08.2016 година получил хипертонична криза с RR 180/115, получил внезапен световъртеж, шум в дясното ухо и намален слух в същото. При изписването му е назначена терапия.

На настоящия ищец са издадени последователно 6 броя болнични листа за периода от 22.08.2016 година до 23.01.2017 година, видно от представените по делото.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.05.2017 година, прокурор при Районна прокуратура *** е прекратил досъдебно производство № 53/2016 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура ***, прокурорска преписка № 2408/2016 година по описа на Районна прокуратура ***, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

По делото е представено Удостоверение УРИ № 313р-7458 от 26.06.2018 година, издадено от ОДМВР ***, от което се установява, че на Б.В.Т. на 30.12.2013 година му е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – придобиване право на пенсия, като последната му длъжност е била „Началник на отдел, ТОЙ и Началник на сектор „ОРР“ и „ТП“, отдел „ОП““ при Областна дирекция на МВР ***.

От Справка изх. № 1029-21-15988#1 от 13.12.2018 година, издадена от Териториално поделение София град на НОИ се установява, че настоящия ищец е имал сключен трудов договор на 11.04.2014 година с „***“ ЕООД, съответно е прекратен на 01.02.2017 година. Наред с това се установява, че на 01.02.2017 година ищеца е сключил трудов договор с осигурителя „***“ ЕООД. Ищецът е получил парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване от осигурителя „***“ ЕООД в общ размер на 4 494.71 лева по болнични листове за периода от 23.08.2016 година до 23.01.2017 година.

От Удостоверение изх. № 26 от 13.09.2018 година, издадено от „***“ ЕООД се установява, че Б.В.Т. е получил брутен доход в размер на 8 973.24 лева за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р А.М. по извършената съдебно – медицинска експертиза, от която се установява, след извършен личен преглед на ищеца и издадената медицинска документация, след задържането му на 19.08.2016 година, около 22.00 часа ищеца се е почувствал зле, със силно главоболие, замайване, шум в ушите, при което са измерени високи стойности на кръвното налягане. При извършения преглед е установено и указано, че лицето не може да бъде задържано. В следващите два дни, поради поддържане на високите стойности на кръвно налягане, световъртеж, нарушено равновесие и шум в ушите е консултиран от личния лекар, лекар УНГ и кардиолог, след което е насочен за стационарно лечение и изписан с диагноза „Мозъчен инфаркт“. Вещото лице е установило, че за първи път по време на задържането на ищеца се е появило високо кръвно налягане, силно главоболие, световъртеж, шум и намален слух, особено в дясното ухо, като преди това не е имал подобни оплаквания и не е имал хипертонични кризи. Преди възникването на мозъчния инфаркт ищеца е имал нормална ехографска находка, нормално ЕКГ, без предписани лекарства, като единствено се е лекувал от поясно – дискова херния. По време на задържането ищеца е имал повишени стойности на кръвното налягане, което е довело до съдов спазъм на мозъчните съдове. Така настъпилото състояние е в резултата на преживения стрес. Настъпилите болестни прояви са били по време на задържането и няколко месеца след това. Вещото лице е установило и че към настоящия момент ищеца има оплаквания и обективни промени на фона на системната лекарствена терапия. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, последователно, безпротиворечиво, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, както и основано на извършен личен преглед и въз основа на непосредствените възприятия на вещото лице.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите ***и ***/съпруга на ищеца/ водени от страна ищеца.

От показанията на свидетеля ***се установява, че познава ищеца от 30 години, като е приятел на семейството му. Свидетелят работи като лекар, специалист УНГ и отоневролог. Заявява, че на 19.08.2016 година съпругата на ищеца й се обадила, за да съобщи, че Б. ***. Свидетелят отишъл в полицията и видял, че ищеца е в отчайващо състояние, като не е чувал, с високо кръвно налягане. В болницата установили съдово – мозъчния инцидент. Към днешна дата ищеца има намален слух, световъртеж, депресиран и затворен в себе си е. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като непосредствено възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетеля ***/съпруга на ищеца/ се установява, че на сутринта на 19.08.2016 година отишъл на работа, като работил в пункт за годишни технически прегледи. Когато наближило време да се прибира, ищеца не се прибрал, като свидетеля се притеснил и започнал да звъни в Бърза помощ, като впоследствие от доктор ***/свидетел по делото/ разбрала, че съпруга й е задържан в полицията. Отишла веднага, но не я пуснали да го види. По – късно пристигнала линейка на Бърза помощ и го откарала в болницата, защото му станало зле. В болницата установили високо кръвно налягане. В болницата ищеца казал на своята съпруга /свидетел/, че не чува, което състояние продължава и към настоящия момент. Ищецът бил много зле, силно притеснен и не говорел. Свидетелят заявява, че до 19.08.2016 година живота на семейството бил един, а след дата друг, променен. Затворил се в себе си, не говорел, бил в тежко физическо и психическо състояние. Приемал е много лекарства. И днес продължава да пие лекарства за успокоение, не може да преживее случилото се на 19.08.2016 година, както и все още не се е възстановил. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като непосредствено възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Пенка Кирилова Стоицева.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на Административен съд – *** прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими.

Разгледан по същество предявения иск за неимуществени вреди е основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими, като предявени от лице, претендиращо неимуществени и имуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, а именно Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа рег. № 313з-1868 от 19.08.2016 година. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от административна дейност /от полицейски служител/ при ОДМВР ***, което е юридическо лице. Ето защо са редовно предявени исковете, от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай по предявения иск се претендират неимуществени вреди настъпили от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съгласно посочената по – горе правна норма /чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ под вреда следва да се разбира всяко неблагоприятно изменение в имуществената или личната сфера на гражданина или юридическото лице, което е настъпило като последица от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на длъжностните лица, действащи при или по повод административна дейност. Обемът на отговорността се регламентира от нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, като на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди. Тук са включени претърпени загуби, пропуснати ползи /при ФЛ и ЮЛ/ и неимуществени вреди, засягащи личността в нейната цялост /физическа, психологическа, ментална/.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

Първия елемент на фактическия състав на отговорността е наличие на незаконосъобразен административен акт – индивидуален /в случая/, общ или нормативен. От своя страна това е елемент от фактическия състав на отговорността, но от друга е процесуална предпоставка за допустимост на иска. Актът следва да е отменен по един от способите за това, от по – горестоящия административен орган /чл. 97, ал. 1 АПК/, при възобновяване на производството /чл. 103, ал. 5 от АПК/ или от съда – чрез отмяната му с влязъл в сила съдебен акт. В случая с Решение № 359 от 11.11.2016, постановено по административно дело № 417 по описа за 2016 година на Административен съд – *** е отменена като незаконосъобразна издадената заповед за задържане. Следователно е налице първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт при изпълнението на административна дейност.

Вторият елемент на фактическия състав на отговорността – настъпилите неимуществени вреди, видно от събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания изслушани в хода на съдебното производство и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза, настоящият съдебен състав приема за настъпили безспорно. В изпълнение на издадената заповед за задържане на 19.08.2016 година, в 18.30 часа настоящия ищец е задържан, като непосредствено след това се появили първите признаци на болки и страдания, като повишил значително стойностите на кръвното налягане, получил силно главоболие, световъртеж, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, стягане в гърдите, сърцебиене. Причинените болки са констатирани в 22.31 часа след като екип на Бърза помощ е откарала от ареста ищеца в болница. При прегледа видно от приложения Лист за преглед на пациент се установява, че Б.В.Т. на 19.08.2016 година, в 22.31 часа е постъпил за извършване на медицински преглед, съответно е изписан в 23.40 часа, като при прегледа е установено хипертонична криза – 185/115, силно главоболие, по изразено в дясната половина, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, световъртеж, стягане в гърдите, сърцебиене и световъртеж, видно от приложения допълнителен лист към лист за преглед на пациент. Така констатираните болки и страдания са продължили и са констатирани и през следващите два дни след освобождаването на ищеца, видно от извършените последователни медицински прегледи – Амбулаторен лист № 3625 от 22.08.2016 година /хипертонична криза, тежест в сърдечната област, сърцебиене, намален слух, световъртеж, загуба на равновесие, гадене, а от изминалия ден – 21.08.2016 година силно главоболие, изразено в дясната половина и тежест в сърдечната област, Амбулаторен лист № 1600 от 22.08.2016 година /световъртеж от централен произход – основна диагноза, както и нестабилност, намаление на слуха и постоянен шум в ушите/ и Амбулаторен лист № 005237 от 22.08.2016 година /на 19.08.2016 година е получил хипертонична криза – 185/115, силно главоболие, по изразено в дясната половина, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, световъртеж, стягане в гърдите, сърцебиене и световъртеж, като има засилване от стягане и сърцебиене, световъртеж и главоболие в дясно/. Така установените болки и страдания след извършените медицински прегледи се подкрепят еднозначно от приетото по делото заключение на вещото лице доктор А.М., както и от свидетелските показания. От заключението се установява, че на 19.08.2016 година, след задържането настоящия ищец е имал повишени стойности на кръвното налягане, което е довело до съдов спазъм на мозъчните съдове, като така настъпилото състояние е в резултата на преживения стрес. Това от своя страна е довело до настъпилите болестни прояви както по време на задържането, така и няколко месеца след това. В подкрепа на установено състояние на ищеца, последния е получил „Мозъчен инфаркт“, който е констатиран на 23.08.2016 година, видно от Епикриза издадена от МБАЛ „***“ АД, гр. ***, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Установено е, че на 19.08.2016 година получил хипертонична криза с RR 180/115, получил внезапен световъртеж, шум в дясното ухо и намален слух в същото. При изписването му е назначена терапия. Вещото лице е установило, че в периода от 23.08.2016 година до 23.01.2017 година /155 дни/ ищеца е бил неработоспособен, както и към настоящия момент ищеца има оплаквания и обективни промени на фона на системната лекарствена терапия. Така установените обективни признаци от здравословното състояние на ищеца се доказват и изцяло подкрепят от свидетелските показания на ***и ***/съпруга на ищеца/. Последните последователно и непротиворечиво установяват, състоянието на ищеца след неговото задържане на 19.08.2018 година, а именно психически сринат, шум в ушите, световъртеж, сърцебиене, силно притеснен и не говорел. Ищецът бил подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на несигурност, което състояние продължава и към настоящия момент.

Третият елемент на фактическия състав на отговорността – настъпилите неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Видно от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че преди задържането на ищеца с отменената заповед за задържане е имал нормална ехографска находка, нормално ЕКГ, без предписани лекарства, като единствено се е лекувал от поясно – дискова херния. Свидетелските показания са в подкрепа на изложеното, като изрично установяват, че ищеца не е страдал нито от високо кръвно налягане, нито сърцебиене, световъртеж, съответно не са били налице обективни признаци за претъпения впоследствие мозъчен инфаркт. Безспорно изживения стрес при задържането е в пряка и непосредствена връзка с причинения вредоносен резултат /неимуществени вреди/, който продължава и към настоящия момент, въпреки назначената лекарствена терапия. Ето защо има пряка и непосредствена връзка между отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт причинената вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. В случая може да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършването на административна дейност, съответно връзката между тях е пряка и непосредствена.

При преценка на интензивността на въздействие на отменения като незаконосъобразен административен акт следва да бъде отчетен периодът на изживените болки и страдания, а именно от датата на задържането 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба /30.05.2018 година/, който период от почти две години е значително дълъг период, с оглед обстоятелството, че в резултат на това издадения незаконосъобразен акт ищецът е изпитвал силни болки и страдания, които са били с голям интензитет в периода от 23.08.2016 година до 23.01.2017 година, а именно 155 дни на неработоспособност. От друга страна от тази дата до датата на подаване на исковата молба ищеца все още продължава системната лекарствена терапия, както и все още продължава да преживява случилото се, както и са налице оплаквания и част от обективните промени вследствие на претърпения мозъчен инфаркт. В случая настоящият съдебен състав приема, че е налице сериозно ограничение в правната сфера на ищцата, което е довело до настъпване на твърдените неимуществени вреди – болки, страдания, безпомощност и безсилие.

С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице изискуемите кумулативни материално предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт – Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа рег. № 313з-1868 от 19.08.2016 година.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „Справедливост“ е морално – етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, настоящия съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба 30.05.2018 година, ведно със законната лихва от 30.05.2018 година до окончателното й изплащане. С това обезщетение ще се репарират претърпените от ищеца неимуществени вреди. В посочения смисъл е Решение № 12 646 от 25.11.2015 година, постановено по адм. дело № 605/2015 година на Върховния административен съд на Република България, III отделение.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди настоящия съдебен състав счита, че е неоснователен по следните съображения:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 10 000 лева, представляващи пропусната полза за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба /30.05.2018 година/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за това че е бил лишен от възможността да полага труд, съответно да се увеличи имуществото му.

Както се посочи по – горе фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт /в случая/, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. В случая ищеца претендира имуществени вреди, представляващи пропусната полза. Пропусната полза е неосъщественото увеличаване на имуществото на ищеца в резултат от деянието. В доктрината и в съдебната практика „Пропуснатата полза“ се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда.Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, в който смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 12.12. 2012 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2012 година. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на настоящия ищец са издадени последователно 6 броя болнични листа за периода от 22.08.2016 година до 23.01.2017 година, видно от представените по делото по които е получил парично обезщетение в размер на 4 494.71 лева. От друга страна за същия период на претендираните имуществени вреди, видно от Справка изх. № 1029-21-15988#1 от 13.12.2018 година, издадена от Териториално поделение София град на НОИ се установява, че настоящия ищец е имал сключен трудов договор на 11.04.2014 година с „***“ ЕООД, съответно е прекратен на 01.02.2017 година. Наред с това се установява, че на 01.02.2017 година ищеца е сключил трудов договор с осигурителя „***“ ЕООД, който към настоящия момент няма данни да е прекратен.

Ето защо наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт не е достатъчно основание да се приеме, че искът е основателен и доказан. Напротив от събраните писмени доказателства не е налице твърдяната пропуснатата полза, тъй като ищеца е полагал труд в посочените по – горе търговски дружества, съответно няма данни да е настъпило неосъществено увеличаване на имуществото му.

С оглед на изложеното не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ОДМВР *** за присъждане на имуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба 30.05.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, поради което иска в тази част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска, поради което ответника следва да му заплати сумата от 1 107.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен съд – ***

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1 да заплати на Б.В.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа рег. № 313з-1868 от 19.08.2016 година за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба 30.05.2018 година, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018 година до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.Т. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на МВР ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1 иск за присъждане на имуществени вреди в размер на размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи пропусната полза за периода от 19.08.2016 година до датата на подаване на исковата молба 30.05.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1 да заплати на Б.В.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 1 107.00 /хиляда сто и седем/ лева, представляваща съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: