№
48
гр. Перник, 27.02.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА.
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Д.
административно дело № 367 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Г.Т.
***, чрез процесуалните му представители Д.С.Г. /негова дъщеря/ и адв. Ч.Б.,
впоследствие заменен с адв. Д.Д., с която се иска прогласяване нищожността на
Заповед № *** /24.11.2017 г., издадена от кмета на община Т. С нея
жалбоподателят е задължен, в качеството му на „собственик на селскостопанска
сграда, изградена в неурегулиран поземлен имот, находящ се извън чертите на
населеното място граничещо с път ОТ*** по регулационния план на гр. Т., със ЗП
от около 50 кв.м, с оглед на предстоящия зимен сезон да премахне същата, която
е построена на неподходящо по местоположение и разположение както и от
неподходящ по вид материал в срок до 31 май 2018 г.“, като е предупреден, че
при неспазване срока на доброволното изпълнение, сградата ще бъде премахната от
строителна фирма за сметка на Т..
Жалбоподателят С.Т. твърди, че
процесната заповед е нищожна, поради допуснати изключително тежки нарушения на
закона. Адв. Д. доразвива изложените съображения с доводи, че тежките
закононарушения, водещи до извод за нищожност на оспорения акт се изразяват в
липса на конкретизация на имота, върху който е построена сградата, както и на
самата сграда, липса на обосновка за необходимостта от разрушаване на същата;
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и неговата съпруга, на които не е
дадена възможност да изразят становище.
Ответникът – кмета на община Т., чрез
процесуалния си представител адв. М.Г., счита жалбата за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски и представя списък на същите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2017 г. в община Трън постъпила
жалба от К. С. Ц., входирана с № *** от същата дата, относно извършено строителство на стопанска сграда от С.Г.Т..
Документът не е представен по делото от административния орган, но това
обстоятелство е посочено като основание за образуване на проверка.
Във връзка с жалбата на Ц., служителите
от общинската администрация на община Т. А. Н. Б. – ст. специалист в ДТСУ, С. К.А.
- ст. специалист в ДТСУ и М. С. Р. – стр.техник, извършили проверка на строеж
„второспетенна постройка със селскостопанско предназначение“, находящ се в
„терен извън чертите на населеното място“ и резултатите обективирали в
Констативен протокол №*** от 09.11.2017 г. /л.52 и 53/. В него посочили, че
проверката е извършена на основание писмено нареждане на кмета с изх. №*** от
26.10.2017 г., но такова нареждане липсва в административната преписка. В
протокола вписали, че С.Г.Т. е изградил селскостопанска сграда извън населеното
място на гр. Т. находяща се на път с ОТ *** по регулация, която се явява край
на регулационния план, със ЗП от около 50 кв.м и Н = 5,00 м. Отразили още, че С.Т.
не е присъствал на проверката, а там бил неговия син Д.С., който нямал
пълномощно да представлява баща си и който не представил документи за земята и
строително разрешение за обекта.
Въз основа на Констативен протокол №***
от 09.11.2017 г. кметът на община Т.издал Заповед № *** /24.11.2017 г. /л.54/ -
предмет на настоящото дело. В нея е посочено, че въз основа на Заповед № *** 30.04.2014
г., която е издадена на основание чл.194 от ЗУТ и с която е назначена комисия
за обследване състоянието на обектите и предприемане на необходимите по закон
действия във връзка с постъпили в общината писмени и устни сигнали на
гражданите, „комисия е извършила оглед на място на 09.11.2017 г. в УПИ ***-общ.,
кв.*** по ПУП на гр. Т.“. Въз основа на изготвения при огледа констативен
протокол, който е одобрен от кмета на община Т.на 10.11.2017 г., жалбоподателят
е задължен, в качеството му на „собственик на селскостопанска сграда, изградена
в неурегулиран поземлен имот, находящ се извън чертите на населеното място
граничещо с път ОТ *** по регулационния план на гр. Т., със ЗП от около 50
кв.м, с оглед на предстоящия зимен сезон да премахне същата, която е построена
на неподходящо по местоположение и разположение както и от неподходящ по вид
материал в срок до 31 май 2018 г.“, като е предупреден, че при неспазване срока
на доброволното изпълнение, сградата ще бъде премахната от строителна фирма за
негова сметка.
По делото е приложено и Писмо изх. № ***
от 12.12.2017 г. /л.8/ на кмета на община Т., с което е наредено извършване на
оглед на място, но на дата, следваща датата на издаване на процесната заповед,
а именно: 18.12.2017 г., от 10 ч. Копие от това писмо е изпратено на
жалбоподателя С.Г.Т. и на К. С. Ц.. В писмото се сочи, че насрочването на
огледа е във връзка с постъпила жалба в общинската администрация от К. С. Ц. с
вх. № *** /18.12.2017 г. относно извършване на незаконно строителство от С.Г.Т.
в парцел отдаден му по суперфиция, находящ се в гр. Трън. В него е дадено
следното указание: „При проверката, на основание чл.194, ал.1, вр. чл.223, ал.5
следва да представите всички налични документи касаещи собствеността на имота,
изградените сгради както и издадените Ви строителни книжа разрешаващи
извършеното от Вас строителство“, но от това не става ясно от кой закон са
посочените разпоредби, което е равносилно на липсата на правно основание, както
и не става ясно към кого е насочено указанието, доколкото писмото има двама
адресати – за кой имот следва да се представят документи, кой трябва да ги
представи, какви сгради са изградени, респ. за кои сгради се искат строителни
книжа и т.н.
В представената от административния орган
преписка се съдържат още:
- Протокол за предварително проучване на
принудителното изпълнение на премахването на строеж от 18.06.2018 г. /л.7/,
изготвен от А. Н. Б., С. Д. Е. и М.С.Р.;
- Писмо изх. № *** от 20.06.2018 г. на
кмета на община Т./л.5/, с което на С.Г.Т. е изпратено „сведение стойността в
лева за принудителното премахване на стопанска сграда по влязла в сила заповед
с № *** /24.11.2017 г. и
- Писмо изх. № *** от 26.06.2018 г.
/л.6/ на кмета на община Т., с която С.Г.Т. се уведомява, че следва в 14-дневен
срок от получаване на писмото „да освободи сградата от животните“.
В хода на съдебното производство по
делото е приета и приложена съдебнотехническа експертиза, която не е оспорена
от страните, а съдът оценява като компетентно и професионално изготвена.
Вещото лице, след оглед на място и
направени замервания и справки, сочи че сградата, чието премахване е наредено с
процесната заповед и която жалбоподателят Т. стопанисва, представлява
селскостопанска сграда за отглеждане на животни. Тя се намира в поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Т. /имот № *** по КВС на
землището на гр. Т./. Теренът, върху който е изградена представлява държавен
горски фонд на държавно лесничейство – гр. Т.***. Точното й разположение
съобразно съседни имоти и улична регулация е показано с жълт цвят на приложена
към заключението скица в мащаб 1:1000. Постройката не граничи с улица с ОТ***
по регулационния план на гр. Т., одобрен със Заповед № ***/1969 г., а с
изграден асфалтов път, намиращ се от северозапад.
Според експерта, стопанската сграда е
изградена от смесена конструкция – частично полумасивна, с носещи стени от
каменна зидария и бетон и от тухлени стени и частично от паянтова конструкция;
над стените е изпълнена дървена конструкция „каратаван“, която ги стабилизира;
конструкцията на покрива е премахната, като на мястото са поставени ламарини. С
оглед на това, заключението му е, че предвид запазените стени и наличието на
здрав „каратаван“, конструкцията на сградата не е нарушена и сградата не е
застрашена от самосрутване.
В съдебно заседание, вещото лице
потвърждава, че стопанисваната от жалбоподателя сграда не граничи с улицата,
посочена в процесната заповед. Респ., последната не е реализирана /не е
изградена в действителност, а само предвидена/ и ще се намира на разстояние от
около 15-16 м от долната част на сградата и на около 20 и повече метра – от
горната.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за прогласяване
нищожност на индивидуален административен акт - Заповед №***/24.11.2017 г.,
издадена от кмета на община Т.. Обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт,
в законово определения срок, съдът констатира, че същият е нищожен, и при
изрично сезиране с конкретно направен искане за прогласяване на нищожност -
безсрочно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК. В двата случая е необходимо за
оспорващия да е налице правен интерес.
В конкретния
случай, производството е образувано по жалба на С.Г.Т. ***, за когото е налице
правен интерес от оспорването, тъй като с процесния административен акт е
задължен да премахне постройка, в качеството на неин собственик. В този смисъл, правният интерес на
жалбоподателя е личен и непосредствен.
Правото на иск
за прогласяване на нищожност не е ограничено със срок /в закона липсва изрична
разпоредба за това/.
С оглед на
гореизложеното жалбата, въз основа на която е образувано производството е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съображенията са
следните:
В процесуалните закони,
уреждащи административното производството, вкл. и АПК, не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, извън това по
чл. 177, ал. 2 от АПК. В правната доктрина и съдебната практика е възприето, че такива
са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, тогава, когато
нарушенията са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този
акт, който е засегнат от толкова голям порок, че изначално не е в
състояние да породи правните последици към които е насочен.
С оглед на горното и на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога
такъв води до нищожност и кога води до унищожаемост. В този аспект:
Липсата на компетентност на
органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на административно
производствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова
съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; като правило, нарушенията на
материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора и същевременно засяга по отрицателен
начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата
материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност
на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
В конкретния
случай, предмет на оспорване е Заповед № *** /24.11.2017 г., издадена от кмета на
община Т.. Същата представлява индивидуален административен акт, който е
издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия. Това
е така, защото дадената правна квалификация в съдържанието на акта по чл.195,
ал.5 от ЗУТ определя като компетентен орган кмета на общината.
При издаването на заповедта е спазен
установения писмен вид на волеизявлението. Нарушени са обаче общите правила и
изискванията откъм формата на административния акт, определени в чл.59, ал.2 от
АПК. Действително, в процесната заповед
е посочено наименованието на органа, който я издава, наименованието на акта,
както и неговия адресат. Посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, има дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на
длъжността му. Същият обаче не съдържа задължителните законоустановени в т.4 и
т.5 на посочената разпоредба реквизити. В него е посочено правното основание за
издаването му – чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195, ал.2 от ЗУТ, но липсва
фактическо основание, доколкото изложените обстоятелства са неясни,
противоречиви и на практика се приравняват на липсващо такова. Не е налице и
достатъчна индивидуализация на разпореденото задължение, нито е посочено защо
същото е вменено именно на лицето, посочено като негов адресат. Липсата на
разбираемо изразена воля и конкретност е довела до липса на разпоредителна
част, което прави оспорваният административен акт нищожен.
Отделно, процесният административен акт
е постановен при допуснати изключително съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, установени в чл.196
ЗУТ.
Това е така, защото: съгласно чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да
задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по
чл.151, ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения,
насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността,
безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата
и спокойствието на гражданите.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ състоянието на обектите, необходимите
ремонтни и възстановителни дейности и обстоятелствата по чл.195,
ал.6 от ЗУТ
се установяват от комисия, назначена от кмета на общината. Според правилото на чл.196,
ал.2 от ЗУТ
комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица като събира
всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва
заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола,
комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да
бъде премахнат. От приложените в административната преписка писмени
доказателства не се установява как е конституирана комисията, извършила
проверката на данните, изложени в жалбата на К.С. Ц., респ. не може да се
установи качеството на лицата, участващи в състава й. Няма и данни, че са
изслушани заинтересованите лица. В процесната заповед изрично е записано, че
същата се базира на установеното при оглед, извършен на 09.11.2017 г., на който
не са присъствали нито С.Г.Т., за когото се твърди, че е собственик на
сградата, нито неговата съпруга Ц. И. Т. /видно от представено по делото
Удостоверение за граждански брак серия *** /л.82/, която също би се явила
съсобственик с оглед наведения довод, че сградата е построена през 1986 г.
/видно от декларация, представена на л.78/. На огледа е присъствал техния син
Димитър Спасенков, но без да е ясно в какво качество, тъй като не е бил
надлежно упълномощен да представлява родителите си, нито да представя от тяхно
име книжа и документи.
По делото не са представени каквито и да
е доказателства жалбоподателят Т. и неговата съпруга Ц. Т. да са били
уведомявани за оглед, който ще се извърши на 09.11.2017 г., а още по-малко че
следва да присъстват и да представят документи. Нещо повече, такъв е бил
насрочен от кмета на община Т. за 18.12.2017 г., от 10 ч. /видно от Писмо изх.
№ *** от 12.12.2017 г. – л.8/ и то след като е била издадена вече процесната
Заповед № *** от 24.11.2017 г. Няма и данни за огледа да е уведомяван
представител на „Държавно горско стопанство“ – Т. към Югозападно държавно
предприятие, доколкото по делото са представени доказателства, че стопанска
постройка, ползвана от жалбоподателя и с характеристики, близка на посочените в
заповедта, всъщност попада в държавни горски територии и е останал неизяснен
въпроса дали не е собственост на същото.
Отделно, с цитираното Писмо изх. № ***
от 12.12.2017 г., което има двама адресати: С.Г.Т. и К. С. Ц., е дадено
указание за представяне на всички налични документи, касаещи собствеността на
имота, изградените сгради, както и издадените строителни книжа, разрешаващи
извършеното строителство, но не само, че не става ясно кой трябва да го
изпълни, а и същото е дадено след издаването на Заповед №***/24.11.2017 г., с
която е наредено премахването на сградата.
Самата Заповед № *** 24.11.2017 г. на
кмета на община Т. е с противоречиво съдържание и липсващо фактическо основание
за издаването й. От една страна, в нея е посочено че се базира на констатациите
на комисия, назначена със Заповед №***30.04.2014 г. Цитираната Заповед № *** /30.04.2014
г. на кмета на община Т. не е представена по делото, поради което не може да се
установи какъв е предметният й обхват, дали и доколко съответства на отразеното
в обстоятелствената част на Заповед №***/24.11.2017 г., какъв е състава на
определената с нея комисия и какви са правомощията на последната. От друга
страна, комисията е извършила „оглед на място в УПИ *** -общ. кв.*** по ПУП на
гр. Т.“, а е установила селскостопанска сграда извън чертите на населеното
място, граничещо с път ОТ *** по регулационния план на гр. Т., който видно от
скицата, а и от обясненията на вещото лице, не съвпада с имота, в който е
направена проверката. Отделно, от заключението на вещото лице, се установява,
че на проектираната, но неизпълнена улица – път ОТ *** по регулационния план на
гр. Т., няма сграда, която да отговаря както на описанието, направено в
Констативен протокол № *** от 09.11.2017 г. /л.52 и 53/, така и в процесната
Заповед № *** /24.11.2017 г. на кмета на община Т..
В Заповед № *** /24.11.2017 г. е
посочено, че на 09.11.2017 г. комисията е извършила „оглед на място в УПИ *** -общ.
кв.** по ПУП на гр. Т.“, а незнайно защо с нея е наредено премахването на
сграда, намираща се на друго място: неурегулиран поземлен имот, находящ се
извън чертите на населеното място граничещо с път ОТ *** по регулационния план
на гр. Т..
От всичко гореизложено следва, че: няма
данни и доказателства за законосъобразното конституиране на комисията,
извършила огледа на 09.11.2017 г.; огледът е извършен без участие на
заинтересованите лица, същите не са поканени да присъстват, не им е дадена
възможност да представят документи, да изразяват становище и да участват в
производството; постройка с характеристики, описани в процесната заповед не съществува,
но има подобна в близост, която се ползва от жалбоподателя Т., но не е
установено дали той е нейн собственик или същата е собственост на „Държавно
горско стопанство“ – Т. към Югозападно държавно предприятие, доколкото се
намира в държавна горска територия; самият жалбоподател, доколкото е ползвател
на постройката, е поканен да участва в оглед на дата, следваща тази на издаване
на заповедта за премахването на сградата; огледът на 09.11.2017 г. е извършен в
отсъствие на заинтересованите лица. В тази връзка се налага извода, че в
производството по издаване на процесната заповед са допуснати многобройни
съществени нарушения, което е довело до липса на волеизявление и представлява
основание за обявяване на нейната нищожност.
С оглед нормата на чл.196, ал.1 и ал.2
от ЗУТ изслушването на всички заинтересовани лица следва да се направи от
комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него, а неизслушването
на свой ред представлява особено съществено нарушение на специалната процедура
по издаване на заповедта.
Не на последно място следва да се
подчертае, че процесната заповед не съдържа задължително установените
реквизити, посочени в чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, тъй като в нея не е
посочено фактическото основание за издаването й, а изложените обстоятелства са
неясни, противоречиви, дори объркващи, което е равносилно на липса на изразена
воля, а оттам и до липса на разпоредителна част, което също я прави нищожна.
Същата не е съобразена и с материалния закон, тъй като не са налице
фактическите основания, обуславящи извод за неподходящо местоположение на
сградата, ползвана от жалбоподателя, опасност от самосрутване, неспазване на
санитарно-хигиенни условия при експлоатацията й. Вещото лице е изразило
категорично становище, че конструкцията на сградата, ползвана от жалбоподателя,
не е нарушена и тя не е застрашена от самосрутване предвид видимо здравите
стени, вързани със здрав „каратаван“.
В
аспект на гореизложеното съдът възприема изцяло становището, изразено от
процесуалния представител на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл.35
от АПК „индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организациии“, а съгласно чл.36 от
с.з. „доказателствата се събират служебно от административния орган …“ и в този
смисъл неустановяването на факти, които са от значение за издаване на
заповедта, неучастието на заинтересована страна в административното
производство, нарушаване на правото на защита са от съществените нарушения на
административнопроизводствените правила, които в изключително голяма степен
опорочават административния акт и водят до неговата нищожност.
Предвид всичко гореизложено съдебният
състав намира, че жалбата на С.Г.Т. е основателна, поради което следва да бъде
прогласена нищожността на издадената от кмета на община Т.*** Заповед № *** от
24.11.2017 г.
С оглед извода за изхода на спора, като
съобрази, че жалбоподателят, съобразно представен списък на разноските и
налични по делото доказателства, е направил разноски в размер на 600,00 лв., от
които 400,00 лв. – платен адвокатски хонорар, и 200,00 лв. – платен хонорар на
вещо лице за изготвяне на съдебнотехническа експертиза, намира че същите следва
да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на
Заповед № *** от 24.11.2017 г., издадена от кмета на община Т., с която е
задължен С.Г.Т. ***, като собственик на селскостопанска сграда, изградена в
неурегулиран поземлен имот, находящ се извън чертите на населеното място
граничещо с път ОТ***по регулационния план на гр. Т., със ЗП от около 50 кв.м,
с оглед на предстоящия зимен сезон да премахне същата, която е построена на
неподходящо по местоположение и разположение както и от неподходящ по вид
материал в срок до 31 май 2018 г., и същият е предупреден, че при неспазване
срока на доброволното изпълнение, сградата ще бъде премахната от строителна
фирма за негова сметка.
ОСЪЖДА община Т. да
заплати на С.Г.Т. с адрес: ***, сумата от 600,00 лв., от които 400,00 лв. –
платен адвокатски хонорар, и 200,00 лв. – платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.
СЪДИЯ:/П/