№ 38
гр. Перник, 11.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
При
секретаря Валентина Христова като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 530 по описа на Административен съд-Перник за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 от АПК, във вр. с чл.
215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на главния архитект на община Перник срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-86 от
31.08.2018г. на началника на Регионална дирекция „Национален и строителен
контрол“, Югозападен район. Със заповедта е отменен отказ на главния архитект
за издаде разрешение за строеж за обект: „Жилищна сграда с гараж“, находяща се
в ******, кв. 128, по плана на с. Рударци, общ. Перник, обективиран в писмо
изх. № 18/ТР-1303 от 22.05.2018г.
В
жалбата са изложени единствено съображения свързани с това, че заповедта е
издадена извън срока по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ. Прави се искане същата да се
прогласи за нищожна. Алтернативно се иска отмяната й като незаконосъобразна без
да се излагат конкретни аргументи.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. М.
*** и адв. Р. П., от АК-Перник. Поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи.
Претендира присъждане на разноски, за което искане представя и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата– Началник на Регионална дирекция „Национален и строителен контрол“,
Югозападен район /РДНСК, ЮЗР/ за представител изпраща старши юрисконсулт К. И..
Оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Пледира жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна–М.В.Ф., редовно призована за пердставител изпраща адв. С.Д.,***. Изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира същата да се отхвърли.
Не претендира присъждане на разноски.
Административен
съд-Перник приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, съгласно чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, в законовия срок,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Административен съд–Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По фактите:
Заинтересованата
страна–М.В.Ф. се легитимира за собствениик на недвижим имот-незастроено дворно
място, представляващо ******, в кв. 128 по плана на с. Рударци, по силата на
нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ІІ, рег. № ****, дело № *** от ******.
На
02.04.2018г. в община Перник е депозирала
заявление с вх. № 18/ТР-1303 от същата дата, с което е поискала да се
съгласува/одобри инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж на: „Жилищна
сграда с гараж“, находяща се в ******, кв. 128, по плана на с. Рударци, общ.
Перник.
На
12.04.2018г. Общински експертен съвет по устройство на територията е разгледал
инвестиционния проект. Извършена е оценка за съответствие на инвестиционния
проект със съществените изисквания към строежите. Видно от протокол № 12-6 от
12.04.2018г. проектът е оценен положително и носи печат одобрен. Проектът е
съгласуван в част архитектурна без забележки, а
ел. част и ВиК външни връзки е вписано, че преди въвеждане в
експлоатация да се изградят външни връзки и да се изгради уличен водопровод. Върху
обяснителната записка на проекта, както и на представените част архитектурна е
поставена дата- 02.05.2018г. и печат-одобрявам.
В
набора от документи е налице двустранно подписан предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система от 25.10.2017г. за обект: жилищна сграда, находяща се
в УПИ Х-1961, кв. 128, с. Рударци, общ. Перник.
С
писмо изх. № 18/ТР-1303 от 22.05.2018г. изходящо от гл. архитект на община
Перник е отказано да се издаде разрешение за строеж. Посочено е, че водоснабдяването
на обекта не е решено и същият не може да се въведе в експлоатация. Цитирано е
и писмо изх. № 92-112 от 09.01.2017г. на Главен държавен здравен инспектор.
Поради това одобрените на 02.05.2018г.-проекти по част Архитектурна, Конструктивна, ЕЛ, ВиК-сградна инсталация,
ЕЕ, Доклад за оценка за съответствието на част ЕЕ, Геодезия и ПБ са върнати на
заявителката.
М.Ф.
е оспорила писмо изх. № 18/ТР-1303 от 22.05.2018г. пред началникът на РДНСК,
ЮЗР, което по своя характер е отказ да се издаде разрешение за строеж.
При
упражнен контрол за законосъобразност по реда на чл.
216 от ЗУТ, началникът на РД"НСК", ЮЗР е отменил писмо изх. №
18/ТР-1303 от 22.05.2018г. на главния архитект на община Перник. В мотивите на
заповедта е прието, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ и от
заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Преценена като
допустима същата е разгледана по същество, съгласно чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. Изложени
са аргументи свързани с това, че по преписката е налице предварителен договор
за присъединяване на потребители към водоснабдителната система. Изследван е и
въпроса с начина на захранване на имота с питейна вода от съществуващ водопровод.
Въз основа на тези констатации е прието, че с представянето на предварителните
договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура е изпълнено условието на чл. 143, ал. 1, т. 3 от
ЗУТ за да се съгласува и одобри инвестиционния проект и да се издаде разрешение
за строеж. Въз основа на това е прието, че незаконосъобразно е отказано
издаване на разрешение за строеж и е отменен обективиран в писмо изх. №
18/ТР-1303 от 22.05.2018г. отказ на главния архитект да издаде разрешение за
строеж по подадено заявление с вх. № ТР-1303 от 02.04.2018г.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените по делото документи
представляващи годни доказателства. Същите като неоспорени от страните се ценят
в цялост. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган-Началника на РДНСК, ЮЗР, като материално и териториално компетентен орган.
Постановена е по реда на чл.
216, ал. 6 от ЗУТ. Спазена е
изискуемата писмена форма, съгласно чл.
216, ал. 2 от ЗУТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Заповедта е подробно мотивирана. Посочени са както фактическите, така и
правните основания за издаване. Не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Единственото възражение
на жалбоподателя е, че заповедта е нищожна, защото била издадена след изтичане
на 15-дневния преклузивен срок за произнасяне по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ. Това възражение е
изцяло неоснователно. Действително, по този въпрос е съществувала противоречива
съдебна практика, но с цел нейното преодоляване, с Тълкувателно решение № 1 от
17.09.2018г. на ВАС по ТД № 4/2016г. е прието, че срокът по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ, в който началникът
на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от
него длъжностно лице следва да се произнесе по постъпили жалба или протест
срещу акт по чл.
216, ал. 1 от ЗУТ, е инструктивен и непроизнасянето на компетентния орган в
този срок няма за последица погасяване на правомощията му, както и влизане в
сила на оспорения акт. Така приетото тълкувателно решение дава отговор на
развитото възражение за нищожност, поради което, искането за нейното
прогласяване се явява изцяло неоснователно. Неспазването на установения срок
няма за последица погасяване на материалната компетентност на административния
орган. Компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви
период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на
сроковете органът не губи възможността да се произнесе. Сроковете за
произнасяне на компетентен административен орган по искания за издаване на
индивидуални административни актове са определени като инструктивни.
Следователно заповедта по чл.
216, ал. 6 от ЗУТ, с която началникът на РДНСК се е произнесъл по същество
на оспорването на акта по чл.
216, ал. 1 от ЗУТ, е обявена за индивидуален административен акт по смисъла
на ЗУТ, от което следва, че производството е за издаване на такъв акт след
сезиране (с жалба или протест) и, че срокът за това е инструктивен. Дори и постановена
след изтичане на срока по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ,
както е в случая, заповедта е действителна и подлежи на обжалване на
общо основание. Въз основа на това се приема, че не са налице основания, които
да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният
акт е и материално законосъобразен. Съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ разрешение за
строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, когато такъв се изисква. От административната преписка се
установява, а и между страните на съществува спор за това, че е налице одобрен
на 02.05.2018г. технически проект-по части архитектурна, конструктивна, ЕЛ,
ВиК-сградна инсталация, ЕЕ, Доклад за оценка съответствието на част ЕЕ,
Геодезия и ПБ касателно изграждане на строеж „Жилищна сграда с гараж“. Проектите
са оценени положително от ОбЕСУТ, съгласно чл. 146, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, като е
извършена оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към
строежите. Следователно не са налице пречки за издаване на разрешение за
строеж. След като със заявлението с вх. № 18/ТР-1303 от 02.04.2018г. е поискано
издаване на разрешение за строеж и одобряване на проект следва еднозначния
извод, че главният архитект въз основа на одобрения технически проект е
трябвало да издаде разрешение за строеж.
Поставените условия в обективирания
отказ свързани с бъдещото въвеждане в експлоатация на строежа са неотносими към
издаване на разрешение за строеж. В
хода на административното производство и след анализ на представените от Община
Перник строителни книжа, Началникът на
РДНСК, ЮЗР правилно е установил, че в преписката са налице предварителни
договори с експлоатационните дружества и по-конкретно с "ВиК" ООД-Перник
за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Няма формален
спор, че процесния договор е относим именно към обекта на жалбоподателката.
Следователно към момента на одобряване
на проектите такъв предварителен договор
е налице. За да съгласува и одобри проект, законът е
предвидил представянето на предварителен договор за присъединяване към мрежите
на техническата инфраструктура, като едва след завършване на строежа за
въвеждането му в експлоатация по силата на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ е необходимо
възложителят да представи договори с експлоатационните дружества за
присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Следователно за да
се одобри и съгласува даден проект
необходимо и достатъчно условие е представяне на предварителни договори с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура, съгласно чл.
143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, какъвто договор е бил представен в
административната преписка. Следва да се посочи, че към настоящия момент нормата
на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ вече е отменена– ДВ, бр. 1 от 2019г., в сила от
01.01.2019г. и съгласно чл. ***, ал. 2 от АПК и това се взима предвид. Липсата на предварителни договори безспорно би
съставлявало пречка за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, но
в случая е налице одобрен проект. Одобреният проект, съгласно чл. ***, ал. 1 от
ЗУТ е основание за издаване на разрешение за строеж.
На
следващо място за да откаже да издаде разрешение за строеж главния архитект се
позовава на писмо с № 92-112 от 09.01.2017г. на РЗИ. Само по себе си това писмо не може да
послужи за отказ. В одобрените проекти захранването на имота е решено с
изграждане на временен външен водопровод, а не с цистерни и водоноски. Следващото
поставено условие в отказът е свързано с
представяне на становище от „ВиК“ООД, от което да е видно в какъв срок може да
се изгради и въведе в експлоатация уличен водопровод, което условие е напълно неотносимо
към исканото разрешение.
Заповедта
съответства на целта на закона, формулирана в чл. 1 от
ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка
устройство на територията, по-конкретно изграждане на строеж, за който законът
изисква наличие на изрично разрешение за строеж.
Въз основа на изложеното
настоящия състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка и позовавайки
се на относимите правни норми, ответникът по жалбата правилно е отменил
оспорвания отказ. Като е достигнал до
този извод, административния орган е постановил правилен акт, оспорването срещу
който ще бъде отхвърлено.
С оглед на установените
фактически обстоятелства и по изложените правни съображения настоящия състав
приема, че заповедта, предмет на оспорване по делото, е издадена в съответствие
с материалния закон. Отказът да се издаде разрешение за строеж е отменен при
спазване на материалния закон. Тази отмяна не противоречи и на предвидените в
закона цели. При това положение не са налице отменителните основания и по чл.
146, т. 4 и т. 5 от ЗУТ.
С
оглед на това, че жалбата по която е образувано настоящето производство е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът извърши цялостна проверка за
законосъобразност. При осъществената такава по реда на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от
АПК съдът намира, че заповед № ДК-10-ЮЗР-86 от 31.08.2018г. е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и административнопроизводствените правила. Съдържа
фактически основания за издаването й, които са конкретни, ясни и недвусмислено
изложени. Те еднозначното и недвусмислено определят правата и задълженията на
адресатите и не възниква съмнение в действителната воля на органа-издател. Позовава
на точните материално правни разпоредби и съответства на целта на закона. Същата
е валиден административен акт не страдащ от отменителни основания по чл. 146 от
АПК и не е засегнат от порока нищожност. Оспорването е неоснователно и като такава ще се отхвърли.
По
разноските:
При
този изход на спора разноски се следват на ответника и на заинтересованата
страна. Такива до приключване на съдебното дирене не са поискани поради което и
не се дължи произнасяне.
Водим
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на главен архитект на община Перник против Заповед № ДК-10-ЮЗР-86 от
31.08.2018г. на началник на Регионална дирекция „Национален и строителен
контрол“, Югозападен район.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от неговото получаване пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия: /п/