Административен съд - Перник, в публично заседание
проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
при секретаря В. Х., като разгледа докладваното от
съдия Г. административно дело № 542/2018г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от Е.Г.Г.-Д., с адрес *** против Областна Дирекция на Министерство
на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 съдържаща претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение от изпълнението на
отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед прилагане на
принудителна административна мярка № 17-1158-000484 от 10.07.2017г. на началник
група към ОД на МВР-Перник. Издадената заповед за ПАМ й причинила неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки-често я боляло и боли глава, вдигала и
вдига кръвно налягане и неудобства, притеснение, че колата може да й потрябва
във всеки един момент за да потърси медицинска помощ за съпруга си, който е с
епилептични припадъци и трябва да се транспортира до медицински център, за да
му се окаже медицинска помощ. Тя и съпругът и са инвалиди, поради което колата
им трябва постоянно за да се обслужват.
В исковата молба се сочи, че всички тези страдания са в следствие на
незаконно прекратената регистрация на собственото й МПС. Въз основа на
изложените аргументи ищцата претендира присъждане на парично обезщетение в размер
от 10000 лева. С исковата
молба е заявена претенция за присъждане
и на законната лихва върху претендираната сума от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и се
иска присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адД. Б. Б. поддържа
изцяло исковата претенция и пледира същата да бъде уважена. Претендира присъждане
на разноски по делото, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от
ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.
Ответната страна-Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник, чрез процесуалния си представител гл.юк. З. Д. оспорва иска. Поддържа депозирания по делото писмен отговор. Изразява становище за
неоснователност на исковата претенция и оспорва размера на иска. Счита, че не е
налице причинно следствена връзка, както и че не са доказани неимуществени
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Моли за
решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. В указания срок депозира
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура-Перник в
пледоарията по същество излага подробни аргументи за неоснователност на
исковата молба. Алтернативно ако искът се уважи да се присъди минимално
обезщетение.
Административен съд-Перник като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевираните
от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2017г. служители при РУ-Радомир спрели за
проверка в гр. Радомир водач на МПС-Форд Фокус, с рег. № СВ 9366АС - Г. А. Д.. Проверяващите
установили, че водачът управлява МПС,
собственост на Е.Г.-Д. с изтекло СУМПС-валидно до 29.12.2011г. Съставили АУАН
серия Д, № 041739 от 10.07.2017г. срещу водача, с който приели, че същият е
нарушил чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. Иззети са СРМПС № 006271318 и два броя регистрационни
табели.
Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения
АУАН, началник група в сектор Пътна полиция-Перник основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП и по отношение на собственика на автомобила Е.Г.-Д. е издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000484 от
10.07.2017г., с която е прекратил регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнел
е свидетелството за регистрация на моторно превозно средство № 006271318 и два
броя регистрационни табели с ДК № СВ****АС.
Заповедта за ПАМ е оспорена от ищцата пред Административен съд-Перник и е
образувано АД № 524/2017г. С решение № 376 от 07.12.2017г. постановено по
делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1158-000484 от 10.07.2017г. е отменена като незаконосъобразна. Решението е
влязло в сила на 29.12.2017г. Административно дело № 524/2017г. е приложено по
настоящето дело.
В хода на съдебното дирене от страна на ищцата се представиха епикризи на нея и на лицето А. К. Д. датиращи от 1997г. до
2016г., експертно решение № 679 от
1998г. на А. Д. с диагноза последици от
травматични увреждания на мускулната, костната и съединителната тъкан, за които
заболявания е определена трета група инвалидност и е със срок-пожизнен, два
броя амбулаторни листа от 2010г. на А. Д.
за посещения при невролог. От приетите епикртизи
издадени от МБАЛ по отношение на ищцата се установява, че същите са свързани с
проведено лечение на въртешни
хемороиди, коликообразни болки в корема, газове и
подуване на корема.
По делото се изслушаха свидетелите Г. А. Д. и С. О. Д.. Свидетелят Г.
Д. е син на ищцата. Същият на 10.07.2017г. е
управлявал процесния автомобил и му е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова, че управлява МПС със
СУМПС, на което е бил изтекъл срока на валидност преди няколко години. По
принцип този автомобил го управлявал
брат му, който живее в гр. София, но често ходел на село. Във въпросния
ден се наложило свидетеля да вземе автомобила. Свидетелства, че през лятото той
и родителите му живеят в с. Пещера, а там няма медицински пункт. Към 2017г. бил безработен и пребивавал в с.
Пещера. Баща му получавал припадъци и колата им била необходима за да го
транспортират до гр. Земен, където имало медицински пункт. След като били
свалени номерата на колата във връзка със съставения срещу него АУАН, майка му
получила нервна криза и започнала да вдига кръвно, като казвала, че всички
стомашни проблеми са и от това. Притеснявала се, че ако се наложи нямало кой да
закара съпругът й до доктор. Успоредно с това посочва, че ищцата е шофьор, но нейното СУМПС отдавна е изтекло. Към онзи
момент свидетелства, че е имал и той личен автомобил, но същият не бил преминал
технически преглед и нямал „Гражданска отговорност“ и винетка, за това не могло
да се кара. Свидетелските показания на Д., в частта описваща управлението на
лекия автомобил, установяване на нарушението, липсата на СУМПС се ценят, с
оглед на това, че кореспондират напълно с писмените доказателства приложени по
делото. В останалата им част показанията
са лишени от хронология и конкретика и по никакъв
начин не установяват причинени неимуществени вреди на ищцата в следствие на издадената
принудителна административна мярка отменена по съответния ред. Съпоставени и с
приетите по делото епикризи касаещи ищцата
показанията му стоят изолирано и се възприемат единствено като защитна теза в
тази им част.
Свидетелят
С. О. Д. е съсед на ищцата и често
пребивава в с. Пещера. Според него ищцата и съпругът й са възрастни хора със
здравословни проблеми. Няколко пъти ги бил карал от с. Пещера до гр. Земен до
аптека, на пазар и лекар. Няма обществен превоз между с. Пещера и гр. Земен, а
разстоянието е около 3/4км. Чул е, че колата е спряна от движение, но не знае
подробности. Според него ищцата и съпругът й се обслужват от синът им Г., а
когато го няма от съседи. Посочва, че свидетелят Д. работи като дистрибутор в
някаква фирма и си ползва неговата кола. Така дадените свидетелски показания не
се ценят, тъй като не внасят никаква конкретика и не
установяват релевантни за изхода на спора факти. Чрез тях не се доказват
негативни преживявания, нито интензитет на такива, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и по същество не се оспорва
от страните.
Административен съд-Перник, като прецени
предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е
сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, приема
от правна следното:
При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че
са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата
да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.
Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищцата обстоятелства в исковата и уточнителна
молба. В случая ищцата претендира присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-1158-000484 от 10.07.2017г. издадена от
началник група към ОД на МВР-Перник, сектор „Пътна полиция“. Търси се
отговорност на ОД на МВР-Перник за вреди, причинени от административния орган,
издал заповедта за задържане при нейното изпълнение, което изпълнение
представлява административна дейност. Чрез изпълнението на незаконосъобразния
акт от полицейския орган са й причинени вреди, които съответната администрация
следва да обезщети. Правосубектен ответник по искове
за вреди от този вид съгласно разпоредбата на чл. 205
от АПК е юридическото лице, от състава на което е органът, издал
незаконосъобразния акт-в случая ОД на МВР-Перник. В случая издателят на
заповедта е полицейски орган, началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Перник. Искът
е насочен срещу надлежен ответник-ОД на МВР-Перник, който е юридическо лице и надлежен пасивно
легитимиран ответник по иска. Интересът от предявяването на иска и легитимацията на
ищцата са обусловени от твърдение за настъпила неимуществена вреда за ищеца от
незаконосъобразен акт, на които тя е адресат. Искът е заявен в законово
определения срок, след отмяната на административния акт, от надлежна страна, в
хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу надлежна страна, пред задължения да го разгледа
съд и като такъв се явява допустим за разглеждане по същество.
Съдът намира, че претенцията за заплащане на
неимуществени вреди е допустима, но неоснователна, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от
ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на държавни органи или длъжностни лица, при и по повод изпълнение
на административна дейност. Необходима предпоставка за допустимостта на иска за
вреди, настъпили от административен акт е неговата незаконосъобразност да е
установена в специално производство. Основателността на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по посочения ред. Под дейност на администрацията следва да се разбира
акт, действие или бездействие, които имат властнически характер и са насочени
към възникване на административни отношения между административен орган и
гражданин.
Събраните по делото доказателства безспорно
установяват наличие на първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност
на ответника, а именно - отмяната на незаконосъобразен административен акт.
Налице е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000484
от 10.07.2017г. издадена от началник група към ОД на МВР-Перник, сектор „Пътна
полиция“ отменена с решение № 376 от 07.12.2017г., постановено по АД №
524/2017г.. Решението е влязло в сила на 29.12.2017г. Правната доктрина сочи,
че заповедите за прилагане на принудителни административни мерки са
индивидуални административни актове, поради това се приема, че е налице отменен
по съответния ред индивидуален административен акт. Налице е първата
предпоставка в чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Така регламентирана, отговорността е за всички
претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия
или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност. По своя характер обективираното
в процесната ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС
представлява административна дейност.
Въпреки наличието на посочените предпоставки, това не
е основание да се приеме иска за основателен. За да е изпълнен и последният
елемент от състава на отговорността на държавата обаче, е необходимо наличието
на причинна връзка между незаконосъобразното властническо волеизявление, обективирано в издадена заповед за прилагане на ПАМ и
настъпилите неимуществени вреди, т.е. вредните последици да са неизбежно
следствие от незаконосъобразния административен акт.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат няма и исковата
претенция е изцяло недоказана. Отговорността по чл. 1 от
ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на
ищеца да установи кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й. При
липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред. Границите на
отговорността се разпростират до вредите, които са «пряка и непосредствена
последица от увреждането». Съдебната практика определя пряката последица като
директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не
би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако
административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона.
Затова под «преки вреди» се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно
следствие от увреждането-издаването на порочен административен акт. Понятието
«вреда» е утвърдено в науката и съдебната практика. Тя представлява накърняване
имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага и се състои в
претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ, границите на отговорността се разпростират до вредите, «които са
пряка и непосредствена последица от увреждането». В настоящия случай, ищцата
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди намиращи се в причинна връзка с
отменената заповед и изразяваща се във физически болки-често я боляло и боли
глава, вдигала и вдига кръвно налягане и неудобства, притеснение, че колата
може да й потрябва във всеки един момент за да потърси медицинска помощ за
съпруга си, който е с епилептични припадъци и трябва да се транспортира до
медицински център, за да му се окаже медицинска помощ. Съдът намира, че по
делото не се доказа да са произлезли някакви неблагоприятни последици или вреди
за ищцата, които да са пряка последица от издадената ПАМ. Оплакването от главоболие
и вдигане на високо кръвно не може директно да се свърже с издадената ПАМ. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват факти, които
да се кредитират като такива водещи до настъпване на негативни за физическото и
психическото състояние на ищцата последици. Причиненото главоболие след прекратяване
на регистрацията на автомобила не е в следствие с издадената ПАМ. От датата на прекратяване
регистрацията до момента на отмяната на
ПАМ не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява, че
главоболието и високото кръвно да са се породили, респ. обострили
в този период от време. Напротив от ангажираните по делото доказателства от
ищцата се установява, че същата е със здравословни проблеми свързани със
стомашно-коремната област, но чието обостряне след издаването на ПАМ не се е проявило
и не е дало повод за обезвреда. Показанията на
свидетелите не спомагат и не свидетелстват за конкретна пряко проявена
необходимост от нужда от МПС, както и за
физическо и психическо състояние на ицщата с такъв
интензитет, което да доведе до обезвреда. Свидетелите
въобще не доказват негативни преживявания, които да се разгледат било то като
преки или непосредствени вреди обуславящи обезвреда
по реда на ЗОДОВ.
Доколкото гласните доказателства са допустими в това производство главно за
установяване размера неимуществените вреди, то настоящия състав приема, че по
делото не са налице годни доказателства както за причинени неимуществените
вреди, така и за техния размер. Дори да се приеме, че ищцата е имала
притеснения, че съпругът и би могъл да получи криза и да се наложи да се
потърси медицинска помощ, то нито тя самата, нито синът й са били в състояние
да го транспортират до болнично заведение без да нарушат Закона за движение по
пътищата, тъй като и двамата са били със свидетелства за управление на МПС с
изтекъл срок на валидност. Следователно и двамата не са могли законосъобразно
да управляват МПС-то чиято регистрация е прекратена без да нарушат разпоредби
на ЗДвП. Проявената изключителна небрежност от свидетеля Д., знаейки, че
родителите му, в частност бащата е със заболявания, които могат да наложат
съдействието му при евентуална необходимост и неподновен документ за управление
на МПС повече от шест години след изтичането му е в разрез на общо възприетите
правила за спазване на закона. Настоящия състав приема, че медицинска помощ
във всеки един момент е могла да се
осъществи чрез подаване на сигнал на тел. 112 и повикване на линейка. На
следващо място нито се сочи в исковата молба, нито се доказват неимуществени
вреди свързани с конкретна необходимост от придвижване с МПС, по отношение на което е приложена
принудителната мярка.
Въз
основа на изложеното, настоящия състав намира, че липсват надлежни
доказателства, от които да се направи заключението, че ищцата действително е
претърпяла определени неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка
с отменената заповед и свързаните с нея действия по прекратяване на регистрацията
на моторно превозно средство.
По изложените доводи исковата претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000484
от 10.07.2017г. на началник група към ОД на МВР-Перник ще се отхвърли изцяло
като неоснователна и недоказана. При този изход на спора на отхвърляне подлежи и аксесорния
иск за присъждане на лихви, от дата на завеждане на делото до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на делото разноски за ищеца не се
присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от Е.Г.Г.-Д. срещу Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1158-000484 от 10.07.2017г. на началник група към ОД
на МВР-Перник.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:/п/