Р Е Ш Е Н И Е

 

№13

 

гр. Перник, 08.02.2019 г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                        

                                                                  СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 544 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Л.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** от 22.08.2018 г., издадена от С.С. Г. – началник група в сектор ПП при ОДМВР – П.. С оспорвания акт, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се твърдения, че в АУАН и в заповедта са посочени различни законови текстове, което разминаване води до невъзможност за жалбоподателя да разбере за какво е наказан, както и че основанието, на което и приложена ПАМ е неясно и изписаната разпоредба не съществува в правния мир. Излагат се и възражения, че тъй като в ЗППАМ не е посочен срока, за който се прилага принудителната административна мярка, следва да се счита, че същата е наложена безсрочно, с което съществено се нарушават правата на жалбоподателя, тъй като свидетелството за правоуправление му е необходимо за упражняване на професията му като шофьор.

В съдебно заседание, адв. С. – пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата, допълва доводите в нея с твърдения, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Претендира присъждане на направените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява по пълномощие от гл.юрисконсулт на ОДМВР – П. З. В.. Последната оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че ЗППАМ е правилна и законосъобразна и при издаването й не са допуснати нарушения.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*** от 22.08.2018 г., издадена от С. С. Г. – началник група в сектор ПП при ОДМВР – П., на жалбоподателя Г.Л.Р., на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за това че на 22.08.2018 г., около 18:25 часа, като водач на МПС – л.а. с рег. №***, е управлявал същия в община Перник по АМ „Люлин“ и след като бил спрян на ПВ „***“ от полицейски служители, при извършената му проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB – 0017, което отчело положителен резултат от 1,01 промила алкохол, се установило, че управлява МПС под въздействие на алкохол. В заповедта е отразено също, че в хода на проверката на водача е бил издаден и Талон за медицинско изследване с № 0019228 от същата дата, както и че за извършеното деяние, съставляващо според контролния орган нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, е съставен АУАН  Серия Д № 643574/22.08.2018 г., издаден от мл.автоконтрольор Р. П.Т..

Актът с който е образувано административнонаказателното производство срещу Р. - АУАН серия Д № ***/22.08.2018 г., е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** от 22.08.2018 г.

По делото са приети също:

- Заповед № 8121з-48 от 16.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която определя длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП;

- Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – П., с която оправомощава изброени длъжностни лица, сред които и началниците на групи в СПП в ООП при ОДМВР – П., да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки /ПАМ/ по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.;

- типова длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор II I степен;

- Протокол № 313р-6840 от 04.05.2016 г.;

- Писмо рег. № 328вр-24661 от 31.05.2018 г. от ИД началник сектор УС към ГДНП с приложен към него списък на успешно преминали последваща проверка на средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7510“ с рег. № 328вр-24625 от 31.05.2018 г.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма. Издадена е от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Това е така, защото съгласно  чл.172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата му към датата на издаване на акта редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. ЗППАМ № ***от 22.08.2018 г. е издадена от началник група в сектор ПП при ОДМВР – П. с делегирани правомощия съгласно Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – П., издадена на основание Заповед № 8121з-48 от 16.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Следователно компетентността на издателя на ЗППАМ е доказана и възражението на жалбоподателя в противната посока се явява неоснователно.

Неоснователни са и останалите възражения на жалбоподателя и неговия пълномощник за липса на идентичност при посочването на приетите за нарушени разпоредби в АУАН и в оспорената ЗППАМ, както и за неяснота при изписването на нормата, на която се основава прилагането на ПАМ. Това е така защото принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност /при която производството започва със съставянето на АУАН/.

По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП /в редакцията от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ може да се приложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят Г.Р. е управлявал МПС – лек автомобил, под въздействие на алкохол, която констатация е направена при извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB – 0017, което отчело положителен резултат от 1,01 промила алкохол.

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

От изложеното по-горе се установява, че оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган и същата е постановена в предвидената в закона форма, с изложени мотиви за издаването й, основаващи се на констатациите на контролни органи от сектор ПП при ОДМВР – П., че жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /а именно: 1,01 ‰/, които представляват същевременно и мотиви за определяне на размера на принудителната административна мярка. В случая административния орган е наложил мярката за минимално предвидения от закона срок - 6 месеца. Това е ясно изписано в процесната ЗППАМ и твърдението на жалбоподателя, че не е определен такъв и това правело наложената мярка безсрочна, не отговаря на действителното положение. Необосновано е и оплакването му, че прилагането на мярката се основава на несъществуваща в правния мир разпоредба, доколкото е видно, че основанието е посочено точно и ясно, а именно: „чл.171 т.2А Б.Б“ /изписването на големи букви вместо малки не променя смисъла и съдържанието на записа/. От друга страна, тази правна норма е приложена с оглед констатациите в приложения по делото АУАН № Д 643574/22.08.2018 г., издаден от мл.автоконтрольор Р. П. Т., в който е описано деянието на жалбоподателя Р. /че е управлявал собственото си МПС под въздействие на алкохол, установено при извършена му проверка с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB – 0017, който отчел 1,01 промила алкохол/, което е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е в съответствие и с целта на Закона за движението по пътищата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на ЗДвП.

От писмените доказателства към административната преписка се установява, че описаната в заповедта фактическа обстановка е правилно възпроизведена и същата е съответна на приложената правна норма на чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП.

С оглед на всичко изложено се налага извода, че оспорваната ЗППАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Отделно, жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, което при така направения извод за изхода на спора, се явява неоснователно и също следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Перник

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Л.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** от 22.08.2018 г., издадена от С. С.Г. – началник група в сектор ПП при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, му е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:/п/