Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 51

 

гр. Перник, 06.02.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                 

                                                                  СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е.В. и участието на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 545 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано по искова молба на Д.Н.В. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Я.С., против Агенция Митници. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от платено адвокатско възнаграждение, лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените разноски.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № ***/2017 г. от 28.08.2017 г., издадено от заместник-началник на Митница Столична му е била наложена глоба в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/ за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС. Наказателното постановление е било обжалвано в срок и в образуваното съдебно производство по АНД № ***/2017 г. по описа на Районен съд – Р. и КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд П. В. е била представлявана от адвокат въз основа на сключен договор за правна помощ и съдействие. Атакуваният акт бил отменен като незаконосъобразен в частта, с която на В. е наложено наказание „глоба“, с влязло в сила Решение № ***/08.03.2018 г., постановено по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд П., поради което у ищеца е налице правен интерес от воденето на дело за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от платено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делата.

В съдебно заседание Д.Н.В., редовно призована, не се явява. Същата се представлява от адв. Я.С. с пълномощно по делото. Последната поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело съдебни разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.

Ответникът Агенция Митници – гр. С. чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. С., моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в представения отговор на исковата молба.

Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура Перник, редовно призована, се представлява от прокурор М. Л.а, която счита, че исковете са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.

Административен съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото /поради което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че Агенция Митници – гр. С., е издала срещу ищеца Наказателно постановление № ***/2017 г.  от 28.08.2017 г., което след разглеждането му по съдебен ред /в производството по АНД № ***/2017 г. по описа на Районен съд Р. и КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд П./ е отменено в частта, в която му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.

В съдебното производство по АНД № ***/2017 г. на Районен съд Радомир Д. Н.В. е била представлявана от адв. К. С., което се установява от материалите по делото, но по същото не е представен документ, удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие.

В производството по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд П. В. отново е била представлявана от адв. К. С. въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2018 г., в който изрично е отбелязано, че е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства: АНД №***/2017 г. по описа на Районен съд Радомир, съдържащо административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № ***/2017 г.  от 28.08.2017 г. на заместник-началника на Митница Столична; Решение № ***/06.11.2017 г. по АНД №***/2017 г. по описа на Районен съд Р.; Решение № ***/08.03.2018 г. по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд П.; Договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.Н.В. и адв. К. С. на 09.02.2018 г.

От правна страна:

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. 

Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска – Агенция Митници - гр. С., в качеството му на държавен орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред.

Разгледан по същество, той е основателен.

Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Конкретната искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателното постановление, което след протекло съдебно производство е отменено частично като незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:

- наличие на административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;

- незаконосъобразност на административния акт;

- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от административния акт;

- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;

- размер на причинените вреди.

Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

В конкретния случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.

Наказателно постановление № ***/2017 г. от 28.08.2017 г., издадено от земестник-началника на Митница Столична представлява административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което е образувано АНД №***/2017 г. по описа на Районен съд Р.. Обжалвано пред Административен съд П. решението на Районен съд – Р. е отменено в производството по КАНД №***/2018 г. по описа на Административен съд П.. Последният е решил спора окончателно с влязло в сила Решение № ***/08.03.2018 г. по същото дело /КАНД №***/2018 г./, с което е отменил наказателното постановление, с което на жалбоподателя е била наложено административно наказание глоба. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.

От друга страна, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 09.02.2018 г., а и от материалите по АНД № ***/2017 г. на Районен съд Р. е видно, че ищецът е бил представляван от адв.К. С., но няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение за това. Същевременно, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 09.02.2018 г., представено в производството по КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен съд П. се установява, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение  в размер на 300 /триста / лева. Вписването има характер на разписка, поради което следва да се приеме, че разходът е направен и доказан. Респективно, следва, че е налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен административен акт.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на В. е доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу нея административен акт.

С оглед на горния извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 18.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

Същевременно, ищцата е направила разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски - внесената държавна такса, която видно от Разписка № 020008004039078/18.10.2018 г. е в размер на 10,97 лв. /десет лева деветдесет и седем стотинки/, и възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 09.02.2018 г. е 300,00 лв. /триста лева/.

Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Агенция Митници, със седалище гр. С.***, да заплати на Д.Н.В. с ЕГН ********** и адрес: ***сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в производство по оспорване на Наказателно постановление №*** от 28.08.2017 г., което е отменено отчасти,  ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата молба пред съда – 18.10.2018 г. до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА Агенция Митници, със седалище гр. С.***, да заплати на Д.Н.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 310,97 лв. /триста и десет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,97 лв. /десет лева деветдесет и седем стотинки/ - внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            

         СЪДИЯ:/п/