Р
Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Перник,
04.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на
прокурор Н.Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 551 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано по искова молба на Е.Л.В. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. С.***. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 986,66 лв. /деветстотин осемдесет
и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в производство
по оспорване на Наказателно постановление № ***от 13.02.2018 г., което е
отменено отчасти след разглеждането му по съдебен ред /АНД № 566/2018 г. по
описа на Районен съд Монтана и КАНД № ***/2018 г. по описа на Административен
съд М./, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и
направените разноски.
Ищецът обосновава
исковата си претенция с твърдения, че ответникът Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е издал спрямо него Наказателно постановление № ***от
13.02.2018 г. Същото е обжалвано по съдебен ред в производството по АНД № ***/2018
г. по описа на Районен съд М., а после и по КАНД № ***/2018 г. по описа на
Административен съд М.. В двете производства В. е бил представляван от адвокат,
комуто е заплатил възнаграждение в размер на 1480,00 лв. /хиляда четиристотин и
осемдесет лева/. Тъй като наказателното постановление е отменено частично
същият претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди до размера на
отменената част от наказателното постановление, а именно 986,66 лв.
/деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи
платено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по двете
дела.
В съдебно заседание, ищецът – редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Я.С. с пълномощно по
делото. Последната поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело съдебни
разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.
Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С., чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Н., моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в
представения отговор на исковата молба.
Окръжна
прокуратура Перник, редовно призована, се представлява от прокурор Н. Ц., който
счита, че исковете са доказани по основание и размер, поради което следва да
бъдат уважени.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по
делото /поради което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С. е издала срещу
ищеца Е.Л.В. Наказателно постановление №*** от 13.02.2018 г., което е отменено
отчасти след разглеждането му по съдебен ред /АНД №***/2018 г. по описа на
Районен съд М. и КАНД №***/2018 г. по описа на Административен съд М./.
В съдебното производство по АНД №***/2018
г. на Районен съд М. ищецът Е.Л.В. се е представлявал от адв. К. С., комуто въз
основа на Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 г. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1110,00 лв. /хиляда сто и десет лева/ и Договор за правна
защита и съдействие от 06.06.2018 г. за защита и представителство пред
Административен съд М. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
/триста и седемдесет лева/. Тези обстоятелства се установяват от двата
документаа, в които изрично е отбелязано, че уговорения адвокатски хонорар е
внесен изцяло.
Тази фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД №***/2018 г. по описа на Районен съд М., съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № *** от 13.02.2018 г. и Решение № ***/17.05.2018
г. по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд М.; КАНД № ***/2018 г. по описа
на Административен съд М., съдържащо Решение № ***/16.07.2018 г. по същото
дело; както и приложените в тях договори за правна защита и съдействие, сключени
между Е.Л.В. и адв. К. С.на 10.04.2018 г. и 06.06.2018 г. и пълномощни от Е. Л.В. и др.
От
правна страна:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност. Разгледан по същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Материалноправно легитимиран да отговаря по иска в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
гр. С., която е издала незаконосъобразния административен акт. Същата е юридическо лице
на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, със седалище С.и с регионални звена във
всички областни центрове в страната.
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този
аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателното
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено частично
като незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият
състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който
и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № *** от 13.02.2018 г., издадено от и.д. началник отдел ОО „АА“ .
гр. М. представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е
установена и доказана в съдебното производство по АНД № 566/2018 г. по описа на
Районен съд М.. Обжалвано пред Административен съд М., Административен съд М. е
решил спора окончателно с влязло в сила Решение № ***/16.07.2018 г. по КАНД № ***/2018
г. по описа на същия съд. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието за допустимост на
иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е отменен по
„съответния ред“ /обжалване по административен и/или съдебен ред/, във връзка с
което лицето е ползвало адвокатска защита.
Взаимната връзка
между издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие - никой не би търсил адвокатска помощ, ако срещу
него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна,
от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 г. по АНД № ***/2018
г. на Районен съд М. е видно, че ищецът е бил представляван от адв. К. С.
комуто е е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1110,00 лв. /хиляда сто и десет лева/. Респ., от Договор
за правна защита и съдействие от 06.06.2018 г., представен пред Административен
съд М. по КАНД № .***2018 г. по описа на същия съд се установява, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Тези обстоятелства са отразени в договорите,
поради което следва да се приеме, че вписването има характер на разписка. С
оглед на това, както и предвид горните съображения, следва че е налице вреда,
както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като
незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на В. е доказан не само по основание, но
и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което частично
е отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба пред съда –
22.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно, ищецът е направил и
разноски в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и
представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано
по същество е основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
внесената държавна такса, която видно от Разписка № 020008005682338/22.10.2018
г. е в размер на 10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един
адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 03.10.2018 г. е
300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и
на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С., да заплати на Е.Л.В. с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 986,66 лв.
/деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в
производство по оспорване на Наказателно постановление № *** от 13.02.2018 г.,
което е отменено отчасти, ведно със
законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата
молба пред съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С., да заплати на Е.Л.В. с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 310,00 лв. /триста и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ -
внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/