Р Е Ш E Н И Е

№ 58

гр. Перник, 25.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 599/2018 година по описа на Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.К.К., с ЕГН **********,*** против Регионална дирекция по горите, със седалище гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 /триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод оспорване на наказателно постановление, по което е образувано НАХ № 79/2018г. по описа на Районен съд-Радомир. С решение № 60 от 09.05.2018г., постановено по НАХ № 79/2018г. е отменено наказателно постановление № 173 от 05.02.2018г., с което е била ангажирана административно наказателната отговорност на ищеца. С исковата молба е заявена претенция за присъждане и на законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът-Регионална дирекция по горите-Кюстендил, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Анелия Евтимова не оспорва исковата претенция. Оспорва искането за присъждане на адвокатско възнагражнесие пред настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение, че исковата претенция е основателна и доказана и предлага същата да се уважи в предявения размер.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в НАД № 79/2018г. на Районен съд-Радомир се установява, че с НП № 173 от 05.02.2018г. директора на РДГ-Кюстендил е наложил на П.К.К. административно наказание „глоба“ в размер на 300лева по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите за нарушение на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. „в“ от Закона за горите във вр. с чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите.

Наложеното административно наказание е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 60 от 09.05.2018г. постановено по НАД № 79/2018г. на Районен съд-Радомир. Пред районен съд-Радомир, К. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. Б.Б.,***, съгласно пълномощно от 04.04.2018г. и договор за правна защита и съдействие с № 11331 от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Радомир е в размер на 300 лева. Решението на районен съд е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Представителят на ответника не оспорва исковата претенция, но същият няма изрично пълномощно по силата, на което да разполага с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, т.е. да признае иска. Поради тази причина и съдът не кредитира изявлението му в тази връзка, а се произнася по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Регионална дирекция по горите-Кюстендил е юридическо лице, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно постановление. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 173 от 05.02.2018г., издадено от директора на РДГ-Кюстендил, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на наказателното постановление, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 79/2018г. на районен съд-Радомир в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на наказателното постановление пред съда. В приложения по АНД № 79/2018г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че уговорената сума действително е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменено по съдебен ред наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2018г. ищецът е възложил на адв. Б.Б. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд-Радомир по обжалване наказателно постановление № 173 от 05.02.2018г., приложен в кориците на АНД № 79/2018г. по описа на РС-Радомир. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвоката се е явил в откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ-Кюстендил пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 300 лв. за осъщественото процесуално представителство по АНД образувано пред районен съд-Радомир.

Безспорно се установява от приложеното по делото АНД № 79/2018г. на районен съд-Радомир, че наказателно постановление № 173/05.02.2018г. е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение № 60/09.05.2018г., постановено по АНД № 79/2018г.

Налице и причинно следствена връзка между отменения акт и увредата, като доводите в тази връзка са следните:

Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление издадено от ответника се явява причинена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-09.10.2018г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 79/2018г. по описа на районен съд-Радомир, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат Б.Б.. Между адвоката и наказаното лице на 04.04.2018г. е сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Това възнаграждение е и в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера, в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

При този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г., Решение № 863 от 22.01.2018г. на ВАС по АД № 1039/2017г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017г., съдът намира за основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба-09.10.2018г. до датата на окончателното й изплащане.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите–Кюстендил, със седалище и адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33 да заплати на П.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от незаконосъобразно издадено наказателно постановление № 173 от 05.02.2018г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите–Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 09.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: /п/