Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Перник, 04.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд–Перник,
в открито заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря В.Х., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 651 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на И.К.И.,*** против отказ с
рег. № 1920з-539/28.09.2018г. на началник на І-во РУ при ОД на МВР-П. за
издаване на разрешение за придобиване на ловно гладкоцевно огнестрелно оръжие.
С решение № *** от 26.10.2018г. на директора на ОД на МВР-П. е отменен отказът
по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ и със същото решение е потвърден отказът по
чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВПИ.
В жалбата се излагат
съображения, че отказът е издаден в
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и като такъв е нищожен. Отказът е немотивиран,
необоснован и не е съобразен с действащите правни норми. Иска се оспореният акт
да бъде прогласен за нищожен или да се отмени като незаконосъобразен и
преписката да се върне на органа за ново произнасяне.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата–началник
на Първо РУ към ОД на МВР–П., редовно
призован за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата.
Излага аргументи, че е налице посоченото в него основание за отказ, тъй като
макар и реабилитиран за осъжданията си, жалбоподателят е нарушавал обществения
ред през последните три години, и в частност: правилата на ЗДвП. С тези доводи
пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник, като съобрази
събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на
обжалвания административен акт по реда на чл. 168
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима–подадена е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол от засегнато от оспорвания административен акт лице. Същата е
депозирана в законово установения срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
По фактите:
И.К.И.
на 24.08.2018г. с вх. №***подал заявление, с което поискал да му се издаде
разрешение за придобиване на ловно гладкоцевно оръжие. Към заявлението приложил
изискуемите се по ЗОБВВПИ документи.
Във връзка
със заявлението е извършена проверка на кандидата за придобиване на ловно
оръжие. В справка рег. № ***/17.09.2018г. е посочено, че е извършена проверка
по линия „Териториална полиция“ и по линия на „Криминална полиция“. В справката
е записано, че
спрямо кандидата няма наложени мерки по ЗЗДН; има издадени повече от три наказателни
постановления; по оперативна информация поддържа връзки с лица от криминалния
контингент; има криминалистична регистрация.
В удостоверение изх. № *** от 19.07.2018г.
по описа на окръжна прокуратура П., е отразено, че срещу И. няма обвинения по
неприключили наказателни производства към 18.07.2018г..
В справка–картон на водача/нарушител се
съдържат данни за установени нарушения на ЗДвП, съставени актове за
установяване на административни нарушения, наложени глоби с фиш, издадени
наказателни постановления, заповеди за налагане на принудителни административни
мерки.
От справка за съдимост на И.К.И. е видно, че същият е бил осъждан с влезли в
сила присъди по три дела: по НОХД № ***/2003г. по описа на Районен съд П., по
НОХД № ***/2007г. по описа на Районен съд П. и по НОХД № ***/2015г. на Районен съд-П., като е
реабилитиран за осъжданията по всички горепосочени дела.
В докладна записка рег. № ***
от 26.09.2018г. по описа на І-во РУ при
ОД на МВР–П. е прието, че заявлението е
окомплектовано с необходимите документи. Предложено е да се откаже
издаване на разрешение за придобиване на оръжие, тъй като лицето е осъждано и
през последните три години са му налагани административни наказания по ЗДвП.
Началникът на І-во РУ–П. е издал
отказ с рег. № *** от 28.09.2018г.. Същият е мотивиран с това, че заявителят е
осъждан по НОХД № ***/2007г. и няма
настъпила реабилитация по право, както и че през последните три години са му
налагани административни наказания по пет фиша и по едно наказателно
постановление. Правното основание на отказа е по чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОБВВПИ.
Отказът е връчен на И. на 01.10.2018г.,
което е видно от саморъчното отбелязване и положения от адресата подпис.
Отказът е оспорен по
административен ред пред директора на ОД на МВР-Перник.
С решение № *** от
26.10.2018г. директорът на ОД на МВР-П. е отменил отказът по чл. 58, ал. 1, т. 2
от ЗОБВВПИ и го е потвърдил в частта по чл. 58,
ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ.
Предмет на съдебен контрол,
съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК е първоначалният индивидуален
административен акт, в частта, с която е потвърден, т.е. в частта по чл.
58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ. Поради това
изложените в жалбата съображения касателно чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ не следва да се разглеждат, тъй като отказът,
в тази му част е отменен, актът е благоприятен за жалбоподателя и за същия не е
налице правен интерес от оспорване. В тази част жалбата ще се остави без
разглеждане и производството по делото ще се прекрати.
Така описаната фактическа
обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи
административната преписка. Същите като неоспорени от страните се възприемат
изцяло. Въз основа на това се налагат следните правни изводи:
Административният акт, предмет на настоящото дело е
издаден от компетентен орган. Заявленията, съгласно чл. 51 от ЗОБВВПИ се
подават до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно
разрешенията или отказите се издават от същия. Съгласно чл. 83, ал. 5, във
връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по
постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение, е
компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото е
представено удостоверение УРИ № *** от 23.01.2019г., от което е видно, че
издателят на акта, към дата на издаване на акта е заемал длъжността началник на
Първо РУ при ОД на МВР-П.. Въз основа на
това следва, че административният акт е валидно издаден от материално и
териториално компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният отказ, предмет на спора, е издаден в
изискуемата се писмена форма от административен орган в кръга на неговата
компетентност. Същият е издаден след преценка на всички факти и обстоятелства
от значение за случая, съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и
съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. В производството по
издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. При това положение не се констатират основания, които да
доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Преценен за съответствие с приложимия материален
закон, отказът е незаконосъобразен. Както бе посочено по-горе предмет на делото
е единствено отказът по чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, тъй като отказът по чл.
58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ е отменен като незаконосъобразен с решението на по-горестоящия административен
орган.
В обстоятелствената част на
процесния отказ административният орган е посочил, че на И.И. през последните
три години са му налагани административни наказания, като е посочил, че това е
станало въз основа на наказателно
постановление № ***/15.06.2018г. и пет фиша, всичките издадени от структури на
ОД на МВР в страната.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ,
разрешения не се издават на лице, което през последните три години-три или
повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани
административни наказания. В случая по делото е представено наказателното
постановление, от което е видно, че същото е връчено на жалбоподателя и като
неоспорено е влязло в сила. С него са
наложени глоби по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в размер на 10.00лв. и по чл.
185 от ЗДвП в размер на 20.00лв.. Петте фиша не са представени по делото. От
отбелязванията в справка за нарушител водач е видно, че фиш № *** от
20.07.2016г., издаден от ОД на МВР-В.***, М/262357 от 19.08.2016г., издаден от
ОД на МВР-П., К/1339658 от 10.09.2016г., издаден от ОД на МВР-К., К/1376016 от
10.10.2016г., издаден от ОД на МВР-Т. и
К/1924921 от 07.02.2018г., издаден от ОД на МВР-В., са съставени за
нарушение на превишената скорост и един за невключени светлини през деня. В справката
е отбелязано, че посочените фиша са платени. От страна на жалбоподателя не са ангажирани
никакви доказателства, че същите са оспорени, поради което съдът приема за установено,
че към датата на издаване на оспорения акт, цитираното в него наказателно
постановление и петте фиша са влезли в
сила по смисъла на чл.
64, б."а" и б."б"
от ЗАНН. При това положение през трите години, предхождащи издаване на
оспорения отказ И. повече от три пъти е извършил административни нарушения по
ЗДвП, за което по реда на ЗАНН са му наложени административни наказания.
Материалноправната предпоставка да бъде
постановен отказ за придобиване на ловно огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.
58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ обаче, освен количествения и времеви критерии,
визира и вида извършени административни нарушения. Законът изисква те да
представляват нарушения на обществения ред. Следователно, за да бъде законосъобразно издаден
процесния отказ е необходимо наличието на следните предпоставки: лицето да е
нарушавало обществения ред три или повече пъти, за което да са му налагани
административни наказания и тези нарушения на обществения ред да са извършени
през последните три години.
В разглеждания случай, с
оглед датата на подаване на заявлението, периодът от последните три години е от
24.08.2015г. до 24.08.2018г.. От доказателствата по делото се приема, че
посочените в отказа фишове и
наказателното постановление са влезли в сила. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
съобразно Тълкувателно решение № 4 от 06.06.2008г. по т. д. № 1/2008г. на ОСК
на Върховния административен съд на Република България, нарушение на „обществения
ред“ по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ /отменен,
която разпоредба е възпроизведена в действащия чл.
58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ/, е налице, когато се засягат обществените
отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и
сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна
поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на
специалния закон. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че не всяко
нарушение на правовия ред се счита за нарушение на обществения ред, поради
което понятието следва да се тълкува и прилага стеснително.
Тълкувателно решение № 4/06.06.2008г. на
ВАС не е загубило своето значение и по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ се явява
задължително за органите на съдебната власт, както и за всички органи, които
издават административни актове. Независимо, че е прието за тълкуване на норма
от отменения ЗКВВООБ, то между нея и сега действащата норма на чл.
58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ е налице идентичност, тъй като и двете норми по
един и същ начин определят предпоставките, при настъпването на които се отнемат
издадени разрешения за дейности с огнестрелно оръжие, използвайки едно и също
понятие-"обществен ред", което в действащия ЗОБВВПИ също не е
дефинирано легално.
Въз основа на това административният орган е следвало да прецени конкретно всяко от изброените в отказа нарушения, с оглед характера им, степента и интензивността, с която те засягат установения в страната обществен ред. Необходимо е било да установи дали всяко едно от нарушенията е застрашило здравето, живота и спокойствието на българските граждани и кумулативно дали е относимо към упражняваната дейност, т.е. дали обективира непригодност на кандидата за извършване на правно регламентираната в ЗОБВВПИ дейност. Само такъв анализ би довел до обоснован извод дали носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за ловни цели от жалбоподателя ще създаде опасност за обществото. Настоящият състав намира, че санкционираните нарушения по ЗДвП, по своя характер не попадат в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, съставляващи основание за отказ от издаване на исканото разрешение. Както е посочено и в решението на по-горестоящия орган същите не се характеризират с голяма обществена опастност, тъй като са свързани главно с превишена скорост на движение. Управлението на МПС от И. със скорост над допустимата и без включени светлини за движение през деня не са нарушения на обществения ред по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ. Следователно извършените деяния не представляват нарушение на реда на държавно управление, свързано с разрешената дейност по носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и не сочат на непригодност лицето да упражнява дейност, правно регламентирана от специалния закон-ЗОБВВПИ. В тази връзка е и Решение № 13144 от 22.10.2012г. на ВАС по АД № 7249/2012г. на ВАС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и
следва да се отмени.
Издаването на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно
оръжие е от компетентността на началника на Първо РУ при ОД на МВР-П.,
поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне по заявление с вх. №*** от 24.08.2018г. при спазване
на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. Такива не са поискани и не се дължи произнасяне.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на И.К.И. отказ с рег. № ***/28.09.2018г.
на началник на Първо РУ при ОД на МВР-П.*** за издаване на разрешение за
придобиване на ловно гладкоцевно огнестрелно оръжие, постановен на основание
чл. 58, ал. 1, т. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
ИЗПРАЩА делото като преписката
на началника на Първо РУ при ОД на МВР-П. за ново произнасяне по заявление с вх. № ***
от 24.08.2018г..
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на И.К.И.
против отказ с рег. № ***/28.09.2018г. на началник на Първо РУ при ОД на МВР-П.
за издаване на разрешение за придобиване на ловно гладкоцевно огнестрелно
оръжие, постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, отменен в тази част с решение № *** от
26.10.2018г. от директора на ОД на МВР-П. и прекратява производството по делото
в тази му част.
РЕШЕНИЕТО с характер на
определение може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на
Република България в 7-мо дневен срок от съобщаването му, а в останалата част в
14 дневен срок от съобщаването му.