Р Е Ш E Н И Е
№59
гр. Перник, 22.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар В.Х. и при участието на прокурор при Окръжна
прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 658/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Ю.В.В.,
с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Р.М.,*** против Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1. С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за
претърпяна имуществена вреда в размер на 500 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 81/2018г. по описа на Районен съд-Брезник,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане. Претендира и присъждане на направените съдебни
разноски в настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпила молба, в
която са изложени аргументи, че искът е доказан по основание и размер. Иска се
исковата претенция да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по иска-ОД на МВР-Перник чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.
В. оспорва
исковете и поддържа писмения отговор
депозиран по делото. Пледира исковата претенция да се отхвърли. Алтернативно
въвежда доводи за прекомерност на претендираната обезвреда, с оглед фактическата
и правна сложност на АНД № 81/2018г. и в тази връзка моли искът да се уважи до
минималния размер посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Прави
възражение и за прекомерност на поисканите разноски по настоящето дело.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да се уважи, както и да се уважи направеното искане
за прекомерност на разноските по настоящето производство.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства, както и тези съдържащи се в
АНД
№ 81/2018г. на Районен съд-Брезник, се установява, че с НП № 18-0249-000258 от 16.05.2018. началник отдел в РУ-Брезник към ОД на
МВР-Перник е
наложил на Ю.В.В. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 461, т.
1 от КЗ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лв. за извършено от
него административно нарушение.
Наказателното
постановление е обжалвано и е образувано АНД №
81/2018г. по описа на районен съд-Брезник. Пред районен съд-Брезник, В. е
ползвал адвокатска защита в лицето на адв. Р.М., съгласно
представено
по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие представен по
делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото
на районен
съд-Брезник е в размер на 500 лева. С решение № 63 от 05.11.2018г. постановено по АНД № 81/2018г. по описа на Районен съд-Брезник наказателно постановление № 18-0249-000258
от 16.05.2018., издадено от началник отдел
в РУ-Брезник е отменено изцяло като незаконосъобразно. Решението
на районния съд е влязло в сила на 27.11.2018г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Разгледан по
същество е частично основателен.
Съгласно, разпоредбата на чл. 203 от
АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно
постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи и е субект на отговорността за причинена вреда по смисъла на чл. 205 от
АПК. Исковете за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са
редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно, чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Основателността на иск с правно
основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
Първото
условие е актът да е в изпълнение на административна дейност и същото е налице.
В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат
е ищецът,
а именно - НП № 18-0249-000258 от
16.05.2018., издадено от началник отдел
в РУ-Брезник е отменено като незаконосъобразено с влязло в
сила съдебно решение. Изхождайки
от мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно
такъв акт е отменен като незаконосъобразен. При това положение е налице първата
от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при
упражняване на административна дейност.
При това положение се дължи произнасяне по наличието
или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата за причинени вреди
по реда на ЗОДОВ, като следва да се
разгледат заявените искови претенции, касаещи репарирането на имуществени вреди и лихви.
Не се споделят
изложените съображения на ответника свързани с това, че наказателното
постановление било отменено на процесуално основание и поради това не се
дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено
това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка
на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с
такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
Възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото
наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във
водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което
не е обвързано с отмененото НП не се споделят. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази
защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката
и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат
е издаденото наказателно постановление. Ето защо се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази
напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело №
2/2016г.
доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
По въпроса за доказването на разноските в исковото
производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на
ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по
АНД № 81/2018г. има приложен договор за
правна защита и съдействие № 275 от 31.07.2018г. и в него е отбелязано плащане в брой на сума в размер на
500лв.. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лева. Въз основа на това се приема, че действително
е извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение в производството
по оспорване на наказателното постановление. При това положение предявеният иск
е доказан и по размер.
Ответника,
в отговора излага съображения свеждащи се до това, че делото пред районен съд
не представлява фактическа и правна сложност, с оглед на което счита, че претендираната
вреда от заплатен адвокатски хонорар е в завишен размер и адвокатското
възнаграждение не е съобразено с Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения. Възражението се приема за допустимо и
основателно, при следните доводи:
По
разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на
наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират
за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело №
2/2016г. на ВАС, възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона.
Делата за обезщетения по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства
в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да
правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.. В конкретния казус делото пред районен
съд-Брезник е от административно наказателен характер. Административното
наказание е „имуществена санкция“ в размер на 250лв.. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, на които адвокатът се е явил и е осъществил процесуално
представителство и защита в договорения обем. Делото не представлява фактическа
и правна сложност. Заплатеното адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ и съдействие 275 от 31.07.2018г. депозиран по АНД № 81/2018г.
по описа на районен съд-Брезник е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въз основа на
изложеното и като се взе предвид изложеното от пълномощника на ответната
страна, което се възприема по същество като оспорване размера на претендираното
обезщетение, настоящия състав приема, че размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл.
36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не представлява
вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и
непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение,
който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. Подлежащата на
репариране имуществена вреда, причинена
на ищеца В. от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е в
размер на 300 лв. и се определя на основание
чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази
връзка са Решение
№ 8765 от 5.07.2017г. на ВАС по АД № 13788/2015г., Решение № 7709 от
19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г..
Предявеният
иск е основателен и доказан в размер на 300лева. Представлява обезщетение,
съответстващо на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е
обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 81/2018г. на Районен съд-Брезник.
Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
За разликата от 300лева до пълния претендиран размер-500лева,
искът като неоснователен ще се отхвърли.
С оглед изложеното предявеният иск се явява
основателен и доказан и ще бъде уважен,
като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от отмененото по съответния ред наказателно
постановление. При този изход на спора настоящия състав намира за основателна и
ще уважи и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска-10.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. /в тази връзка Решение
№ 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от
14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС
по АД № 4286/2016г./.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично. Поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 410лв., съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 246лв. /двеста четирдесет и
шест лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска /236лв./. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е
неоснователно.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на Ю.В.В., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинена имуществена вреда в
резултат на отмяна на наказателно
постановление № 18-0249-000258 от 16.05.2018г. на началник група в РУ-Брезник при
ОД на МВР-Перник, ведно със законната
лихва върху тази сума от дата 10.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 300.00 /триста/ лева до пълния предявен размер от 500.00 /петстотин/
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на Ю.В.В., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 246.00 /двеста четирдесет и шест/ лева съдебни
разноски за държавна такса и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/