Р Е Ш E Н И Е
№ 53
Гр. Перник, 12.02.2019
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар *** и с участието на прокурор ***от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело
№ 669/2018
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на З.Д.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.И. *** № 52, ет. 3, офис 3 срещу
Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. ***. Ищецът претендира присъждане на имуществени
вреди в размер на 200 лева по платено адвокатско възнаграждение по отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление № 19 от 15.08.2018 година на
началника на РУ *** при ОДМВР Перник, с което на ищеца е наложена „Глоба“ в
размер на 200 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 176 от 07.11.2018
година, постановено по а.н.дело № 300/2018 година по описа на Районен съд ***,
влязло в сила на 23.11.2018 година. Настоящият ищец твърди, че пред
първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 300/2018 година по описа на Районен съд ***. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 12.12.2018
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 11.02.2019
година процесуалния представител на ищеца адвокат С.И.
*** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно
производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 11.02.2019
година ответникът Областна дирекция на МВР Перник,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт *** моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен по изложените съображения в подадения писмен
отговор по исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск,
поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 300/2018 година по описа на Районен съд
***, се установява, че с НП № 19 от 15.08.2018 година началника на РУ
*** при ОД на МВР Перник е
наложил на З.Д.Г. с ЕГН ********** *** /настоящ
ищец/ на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ „Глоба“ в размер на 200 лева за извършено административно нарушение на чл.
257, ал. 1 от ЗМВР.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 176 от 07.11.2018 година, постановено по а.н.дело № 300/2018 година по
описа на Районен съд ***. Решението на Районен съд *** не е обжалвано и е
влязло в сила на 23.11.2018 година. Пред Районен
съд *** настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат С.И. ***,
съгласно пълномощно от 08.10.2018 година и договор за правна защита и
съдействие № 13 845 от същата дата. Страните по сключения договор са
уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер
на 200 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е определено,
че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия
Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на
него е базиран и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното
обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията
на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая
наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ
или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, тъй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде
отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания,
каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1
от този закон.
Правно неиздържано и неоснователно е
изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като
държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо
високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на
обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия
претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да
установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир
правно релевантен факт – издаден незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Ето защо настоящия съдебен
състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско
възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република
България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 200 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310.00 лева, от
които 10.00 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита № 13 856 от 06.12.2018 година
следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. *** да заплати на З.Д.Г.
с ЕГН ********** ***, бл. 9,
ет. 5, ап. 15 сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение ведно със
законната лихва, считано от 12.12.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. *** да
заплати на З.Д.Г. с ЕГН ********** ***, бл. 9, ет. 5, ап. 15 сумата
от 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: