Р Е Ш
Е Н И Е
№ 66
Гр. Перник, 28.02.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
И. административно дело № 687 по
описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Г.И.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Б.В. *** с адрес ***, кантора 223
против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000081 от
05.09.2018 година, издадена от *** – ***към ОД на МВР Перник, РУ ***, с която е отнето временно свидетелството за управление
на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а
именно 180 дни. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен,
необоснован и издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните
разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 25.02.2019 година жалбоподателя
редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител
адвокат Б.В. ***, който моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна по подробно изложени съображения в подадената жалба.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 25.02.2019 година
ответникът по жалбата ***
– ***към ОД на МВР Перник, РУ *** редовно
призован не се явява и не се представлява.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Младши
автоконтрольор ***, полицейски служител към
ОДМВР Перник, РУ *** в присъствието на свидетеля ***съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 612, серия Д, бланков № 593759
на А.Г.И., за това че на 05.09.2018 година, около 07:15 часа
в гр. ***, площад „9-ти септември“, с
посока на движението към ул. „Мала река“ управлява лек автомобил „***“ с рег. №
***след употреба на алкохол, а именно 0.87 промила, установена с техническо
средство – Алкотест дрегер „7510 ARDN 0097“. Установено
е, че водача има стабилна походка и мирис на алкохол, като по данни на
последния е пил ракия на 29.10.2018 година. На водача е издаден талон за
медицинско изследване № 001020082 за ФСМП гр. ***. Въз основа на съставения
АУАН са иззети като доказателства: СУМПС № 283502993 и контролен талон № 6182188.
В тази връзка е представен талон за изследване, от който се установява
положителен резултат – 0.87 промила, който не е приет от настоящия
жалбоподател. Последният е дал кръвна проба, която след изследване, видно от
протокол за химико – токсикологично изследване за определяне концентрацията на
алкохол е установила концентрация на алкохол – 0.81 промила.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0249-000081 от 05.09.2018 година по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП от 05.09.2018
година, издадена от *** – ***към ОДМВР Перник, РУ *** е наложил принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, а именно 180 дни, тъй като управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1.2 промила, установено по
надлежния ред, представляващо нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение
първо от ЗДвП.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година,
в сила от 26.09.2017 година.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед
е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на
административно нарушение № 612, серия
Д, бланков № 593759 от 05.09.2018 година.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните
съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В настоящият случай
жалбоподателя е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***след употреба на
алкохол, а именно 0.87 промила, установена с техническо средство – Алкотест
дрегер „7510 ARDN 0097“.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се
прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС след употреба на
алкохол, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал.
3, т. 1, предложение първо от ЗДвП.
Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока
посочен /наложен/ с оспорената ЗПАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В така определения абсолютен
законов срок административния орган следва да наложи ПАМ по реда на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. В тази връзка административния орган следва при установено
нарушение на ЗДвП да приложи ПАМ съгласно посочената правна норма, като не
разполага с правна възможност да ограничава или разширява установените
предпоставки и срок на приложимата норма. Временното отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство е обвързано със определен срок, а
именно до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.
Административният орган не е съобразил това ограничение и е определил срока на принудителната
административна мярката по следния начин – „до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 180 дни“. Така посочения
срок от 180 дни обективно може да се окаже много по – дълъг от шест месеца,
поради което посоченият в оспорената заповед срок на действие е незаконосъобразен,
тьй като въпроса за отговорността може да бъде решен както преди изтичането на
посочените 180 дни, така и след тяхното изтичане. На това основание заповедта
следва да бъде отменена, тъй като така неопределения срок безспорно създава
правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй
като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока посочен
в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и в оспорената заповед.
В допълнение ЗАНН
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ със срок различен от посочения в
правната норма.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0249-000081 от 05.09.2018
година по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от *********,
с която е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 180 дни, следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер
на 110 /сто и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за
образуване на производство и 100 /сто/ лева, платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2019 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0249-000081 от 05.09.2018 година по реда на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от *********, с която е отнето временно
свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, а именно 180 дни, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОДМВР
Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 да заплати на А.Г.И. с ЕГН ********** ***
направените съдебни разноски в размер на 110 /сто и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата.
Съдия: