Р Е Ш Е Н И Е № 62

гр. Перник, 25.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

В присъствието на секретаря А.М., с участието на прокурора М. Л., като разгледа докладваното от съдия Стефанова административно дело № 689/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л.Р.Г., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК ***, с адрес: гр. П.***.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № ***/15.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. Сочи, че наказателното постановление е отменено с Решение № ***/19.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П.. Твърди, че в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление е упълномощил адвокат, който да го представлява. На 02.08.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Твърди, че заплатеното по договора адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност, наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № ***/15.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., отменен с влязло в сила съдебно решение № ***/19.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – П..

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – П.. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не може да се претендира обезщетение от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните нямат право на разноски, затова с претендирането им, в отделно исково производство се заобикалят уредените процесуални правила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Счита, че претендираното обезщетение не се дължи, тъй като наказателното постановление е отменено на процесуално основание. Оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че с оглед фактическата и правна сложност на съдебното производство по което е отменено наказателното постановление, заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Окръжна прокуратура – Перник не е представила писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът не се е явил и не е бил представляван. В подадена от процесуалния му представител писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск. Искането му към съда е да го уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените в производството съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., поддържа отговора. Оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Любомирова счита предявения иск за основателен. Предлага на съда да го уважи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД №***/2018 г. по описа на Районен съд – П. се установява, че с Решение № ***/19.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., влязло в сила 08.12.2018 г., е отменено наказателно постановление № 18-1158-001968/15.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., с което на ищеца на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. Затова настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.

Неоснователно е възражението на ответника, че наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност, за причинените с него вреди. Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща управленска дейност, която е една формите на административна /изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Затова в обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и наказателните постановления, отменени в с влязло в сила съдебно решение. За определяне приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е основание за търсена на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Неоснователно е и възражението на ответника, че процесното наказателно постановление не може да обоснове отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е отменено на процесуално основание. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК отговорността на административния орган е обусловена от незаконосъобразността на издаден от него акт. Правомощията на решаващия съд в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление, регламентирани в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, чл. 222 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН са да го потвърди, измени или отмени, като касационната инстанция оставя в сила или отменя постановеният съдебен акт. Основанията за отмяна на наказателното постановление се извличат от разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, приложими по силата на съответното препращане на чл. 84 от ЗАНН. То е незаконосъобразно във всеки един от следните случаи: издадено е от некомпетентен орган; в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на страните, което не е отстранено; нарушението, което е санкционирано с него, не е извършено, не е извършено от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице или не е извършено виновно. Наличието, на който и да било порок в постановения от административния орган правораздавателен акт, води но неговата незаконосъобразност. Основанието на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника е тази незаконосъобразност да бъде установена по съответния ред – със съдебно решение. Без значение е обстоятелството, което я обуславя. В настоящия случай РС – П. е постановил съдебно решение, което е влязло в сила и с което наказателно постановление № ***/15.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П. е отменено като незаконосъобразно. Това е и една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск.

Втората такава е – в причинна връзка с издаването на незаконосъобразния акт на администрацията да са настъпили твърдените имуществени вреди. Видно от приложеното АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – П., жалбата срещу наказателното постановление е изготвена и подписана от адвокат Р.М.. Тя е представлявала ищецът, в качеството му на жалбоподател по АНД № ***/2018 г. по описа на ПРС, в проведените две открити съдебни заседания. Като негов процесуален представител е получавала изпращаните призовки и съобщения, подала е молба за издаване на заверен препис от влязлото в сила съдебно решение и е получила такъв. Тези процесуални действия са извършени въз основа на извършено упълномощаване от ищеца от 02.08.2018 г. и сключен на 02.08.2018 г. договор за правна защита и съдействие, приложен към андминистративно-наказателното дело. За предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат М., в брой, сумата от 400 лв. Това е отразено в представения договор. Следователно, съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Настоящият състав не споделя становището на ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото производство, при положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита, освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния случай съгласно чл. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за осъществената от адв. М. правна защита и съдействие по АНД № ***/2018 г. по описа на ПРС, е 300 лв. С оглед извършените от нея процесуални действия /изготвяне и подаване на жалба, получаване на призовки и съобщения, явяване в две открити съдебни заседания с участие в събирането на доказателства и излагане на съображения по същество, подаване на молба за препис от влязло в сила решение и получаване на такова/, заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно и отговаря на изискванията за справедливост и обоснованост. Затова предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК в тежест на ОДМВР – П. следва да се присъдят направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 27.12.2018 г., ищецът е заплатил за осъщественото от адв. М. процесуално представителство адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за извършената работа е 300 лв. В конкретния случай правният спор не разкрива фактическа и правна сложност по-висока от обичайната. Производството е протекло в едно открито съдебно заседание, в което адв. М. не се е явила. Представила е писмени бележки, в които е изразила становище по съществото на правния спор. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, е възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно - 300 лв. Затова на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъда възложено на ответника до размера от 300 лв. Последният следва да поеме и разноските за заплатена държавна такса в размер на 10 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК ***, с адрес: гр. П.*** да заплати на Л.Р.Г., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № ***/15.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., отменен със съдебно решение № ***/19.11.2018 г., постановено по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., влязло в сила на 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. П., ЕИК ***, с адрес: гр. П. да заплати на Л.Р.Г., ЕГН ********** *** сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ:/П/