Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. Перник, 08.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

с участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно дело № 690/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП/ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./.

Образувано е по жалба на П.П.Я., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000101/02.12.2018 г., издадена от ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – ***, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача – СУМПС № *** до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че в производството по издаването му е нарушен принципът за истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК, както и общите процесуални правила, визирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая, посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Навежда възражение за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като оспореният акт е издаден без да са налице предвидените в закона предпоставки за това. Счита, че при направеното от него оспорване на показанията на техническото средство, отчело наличието на концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила, административният орган е бил длъжен да изчака резултата от медицинското изследване и въз основана него да извърши преценка налице ли са основанията за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са оплаквания и за отсъствие на мотиви за издаването на оспорения административен акт. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

Ответният административен орган – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ *** – ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че административното производство, в което е издаден обжалваният акт е започнало със съставянето от младши автоконтрольор ***на АУАН, серия Д, № 413708/02.12.2018 г. В него е отразено, че на 02.12.2018 г., в 10.40 ч., в гр. ***, ул. ***, в посока към гр. Перник на разклона за с. Вукан жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. Извършена му е качествена проба за употреба на алкохол, с техническо средство „Дрегер 7410“, с № 0054, която е отчела наличие на алкохол в кръвта 0.70 промила. Посочено е също, че жалбоподателят е имал дъх на алкохол и стабилна походка. Съобщил е, че е употребил 100 мл. ракия. Оспорил е резултата от техническото средство. Издаден му е талон за изследване № 0016576 за ФСМП – *** и е взета кръвна проба. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя.

В АУАН е отразено, че на място са иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, контролен талон № ***, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008975200 и два броя регистрационни табели. Видно от справка картон за водач, иззетите СУМПС и контролен талон са издадени на жалбоподателя и са валидни.

На място е попълнен талон за изследване № 0016576 по образец – приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В него е отразено, че при извършена на 02.12.2018 г. в 10.42 ч. предварителна качествена проба с техническо средство „Дрегер 7410“, с № ARSM 0054, е отчетена концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух от 0.70 промила. Последният собственоръчно е вписал, че не приема резултатът от извършената проба. В 11.10 ч. му е връчен екземпляр от талона за изследване и му е разяснено, че до 30 минути трябва да се яви във ФСМП – гр. ***.

Въз основа на съставения АУАН, ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – *** е издал оспорения административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000101/02.12.2018 г., с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Препис от нея му е връчена лично на 02.12.2018 г.

По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи явяването на жалбоподателя във ФСМП – гр. ***, вземането на кръвна проба и резултата от проведено медицинско изследване. В съдебно заседание процесуалният представител на ответния административен орган е заявил, че представената административна преписка е пълна и в нея не се съдържат материали, които не са приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

 Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата и редакцията от ДВ бр. 9/2017г., в сила от 26.01.2017 г. принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
 Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни лица. От заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 от същата длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори в отделите „Охранителна полиция“ в районните управления на ОДМВР – Перник. Видно от удостоверение № 313р-109з/23.01.2019 г. на ОДМВР – Перник издателят на оспорената заповед – ***, към 02.12.2018 г. е заемал длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ – *** при ОДМВР – Перник. Следователно същият е бил компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол. Затова не е налице предпоставката на чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на последния. 
 Оспорената заповед е издадена в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Затова е неоснователно оплакването на жалбоподателя за наличие на предпоставката на чл. 146, т. 2 от АПК за нейната незаконосъобразност. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици, и съответно да се защити срещу тях. Излагането на конкретните фактически основания и правилното им съотнасяне към относимата законова разпоредба изпълняват изискването за мотивираност на оспорения административен акт.
 Срокът на принудителната административна мярка е определен в закона, като прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При отсъствие на възможност за преценка на продължителността му, административният орган го е посочил в оспорената заповед, като точно е цитирал разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП.
 Настоящият състав намира, че при издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са нарушени процесуалните разпоредби, регламентиращи събирането и оценката на доказателствата. Конкретното оплакване е, че административният орган е издал оспорената заповед преди да е изготвен протоколът, обективиращ резултата от медицинското изследване за съдържание на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като по този начин е нарушил освен разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК и принципа за истинност, формулиран в чл. 7 от АПК.
 Аргумент за неоснователността на оплакването е разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/редакция ДВ, бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г./. От нея следват два извода: че фактическото прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП се извършва към момента на съставяне на АУАН, с който се констатира нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и че административният орган упражнява правомощията си в условията на обвързана компетентност. Той е длъжен при установяване извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП да състави АУАН за това и в него да отрази фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача и контролния му талон. Дори при наличие на оспорване на резултата от извършената с техническо средство проба за наличие на алкохол в кръвта, няма право на преценка дали и кога да приложи ПАМ, тъй като моментът и предпоставките за това са императивно посочени в цитираната по-горе норма – със съставянето на АУАН за констатиране на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За така приложената фактически ПАМ, в последствие се издава заповедта по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Действително в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи. Правните последици от установения с медицинско изследване резултат, в случай, че той е различен от пробата, извършена с техническо средство, обаче възникват след предоставянето му на административния орган по реда на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Аргументи за това се черпят както от вече цитираната разпоредба на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда, че при установяване фактите, очертани в диспозицията на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, независимо от наличното оспорване на резултата, предвидената ПАМ – временно лишаване на водача от право да управлява МПС се прилага чрез отнемането на СУМПС, едновременно със съставянето на АУАН, така и от разпоредбите на Наредба № І-57 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 4 от Наредба № І-57/01.10.2002 г., отнетото свидетелство за управление на МПС се връща след получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда.  Следователно до този момент административният орган е длъжен да приложи предвидените в закона последици въз основа на установения с техническото средство резултат, а не да ги приеме за неверни, предвид направеното оспорване. Това е така, защото независимо от оспорването и по силата на чл. 6, ал. 9 и чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г.: концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Следователно резултатът, получен от проба с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, се счита за верен до получаване на протокола от извършеното медицинско изследване. Административният орган няма правомощие да отлага последиците на чл. 171, ал. 1, б. Б от ЗДвП и това е оправдано с оглед целта на ПАМ, регламентирана в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП – „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“, както и предвид основната цел на ЗДвП, посочена в чл. 1, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата. Целта за защита на най-съществените обществени отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората, оправдава незабавното прилагане на ПАМ, при наличие на данни, че водач на МПС е употребил алкохол над допустимите количества. 
 Във връзка с така изложеното, следва изводът, че оспореният административен акт не е издаден в нарушение на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата. Към момента, към който административният орган е имал задължение да го издаде, последният е събрал достатъчно относими и допустими доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка и затова не е нарушен и принципът за истинност, закрепен в чл. 7 от АПК.
 Приетите за установени от административния орган обстоятелства не са оборени в хода на съдебното производство. От представения като част от преписката АУАН № 413708, съставен на 02.12.2018 г. се установява, че на същата дата в гр. ***, ул. ***, в посока към гр. Перник на разклона за с. Вукан жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта 0.70 промила, отметена с техническо средство „Дрегер 7410“, с № 0054.
 АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен и препис от АУАН. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е ангажирал доказателства за твърдението си, че е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване и резултатът от него е различен от установения с техническо средство. Съдът е изискал служебно доказателства за посочените факти от ответния административен орган, тъй като съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, лечебното заведение извършило изследването е длъжно да изпрати протоколите за резултата от него на структурата, посочена в талона за изследване. Административният орган, чрез процесуалния му представител е заявил, че по преписката не са съдържат исканите писмени доказателства. При това положение твърдението на жалбоподателя, че не е налице основанието за издаване на оспорената заповед е останало недоказано. От посочения АУАН се установява, по категоричен начин, че на 02.12.2018 г. в гр. ***, ул. ***, в посока към гр. Перник на разклона за с. Вукан жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта 0.70 промила, отметена с техническо средство „Дрегер 7410“, с № 0054. Съгласно чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, на което основание е издаден обжалвания индивидуален административен акт, принудителна мярка временно лишаване от право да управлява МПС се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С оглед приетата за установена фактическа обстановка, оспорената заповед е издадена при наличие на посочените в нея основания. Осъществена е материално-правната предпоставка, посочена в чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, която дава основание на административния орган да приложи съответната ПАМ. Предвид изложеното се налага извода, че обжалваният административен акт съответства на закона и не е налице основанието на чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му.
 Целта на същия е посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което адресатът и лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният е административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП.
 Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложен ПАМ. Същият е издаден от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона. Затова жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
 Мотивиран от горното, Съдът
 
Р Е Ш И
 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Я., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000101/02.12.2018 г., издадена от ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – ***, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство– СУМПС № ***, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: