Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Перник, 08.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

с участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно дело № 691/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП/ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./.

Образувано е по жалба на П.П.Я., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000102/02.12.2018 г., издадена от ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – ***, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че в производството по издаването му е нарушен принципът за истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК, както и общите процесуални правила, визирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая, посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Навежда възражение за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като оспореният акт е издаден без да са налице предвидените в закона предпоставки за това. Счита, че при направеното от него оспорване на показанията на техническото средство, отчело наличието на концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила, административният орган е бил длъжен да изчака резултата от медицинското изследване и въз основана него да извърши преценка налице ли са основанията за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са оплаквания и за отсъствие на мотиви за издаването на оспорения административен акт. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

Ответният административен орган – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ *** – ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че административното производство, в което е издаден обжалваният акт е започнало със съставянето от младши автоконтрольор ***на АУАН № 413708/02.12.2018 г. В него е отразено, че на 02.12.2018 г., в 10.40 ч., в гр. ***, ул. ***, в посока към гр. Перник на разклона за с. Вукан жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. Извършена му е качествена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410“, с № 0054, която е отчела наличие на алкохол в кръвта 0.70 промила. Посочено е също, че жалбоподателят е имал дъх на алкохол и стабилна походка. Съобщил е, че е употребил 100 мл. ракия. Оспорил е резултата от техническото средство. Издаден му е талон за изследване № 0016576 за ФСМП – *** и е взета кръвна проба. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя.

В АУАН е отразено, че на място са иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, контролен талон № ***, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ***и два броя регистрационни табели. Видно от справка картон за водач, иззетите СУМПС и контролен талон са издадени на жалбоподателя и са валидни. Не е спорно между страните, че иззетото СРМПС е издадено за собственото на жалбоподателя МПС марка „***“, с рег. № ***. За същото са издадени и иззетите регистрационни табели.

На място е попълнен талон за изследване № 0016576 по образец – приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В него е отразено, че при извършена на 02.12.2018 г. в 10.42 ч. предварителна качествена проба с техническо средство „Дрегер 7410“, с № ARSM 0054, е отчетена концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух от 0.70 промила. Последният собственоръчно е вписал, че не приема резултатът от извършената проба. В 11.10 ч. му е връчен екземпляр от талона за изследване и му е разяснено, че до 30 минути трябва да се яви във ФСМП – гр. ***.

Въз основа на съставения АУАН, ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – *** е издал оспорения административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000102/02.12.2018 г., с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни. Препис от нея му е връчена лично на 02.12.2018 г.

По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи явяването на жалбоподателя във ФСМП – гр. ***, вземането на кръвна проба и резултата от проведено медицинско изследване. В съдебно заседание процесуалният представител на ответния административен орган е заявил, че представената административна преписка е пълна и в нея не се съдържат материали, които не са приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

 Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата и редакцията от ДВ бр. 9/2017г., в сила от 26.01.2017 г. принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
 Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП са определени Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни лица. От заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 от същата длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори в отделите „Охранителна полиция“ в районните управления на ОДМВР – Перник. Видно от удостоверение № 313р-109з/23.01.2019 г. на ОДМВР – Перник издателят на оспорваната заповед – ***към 02.12.2018 г. е заемал длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ – *** при ОДМВР – Перник. Следователно същият е бил компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол. Затова не е налице предпоставката на чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на последния. 
 Оспорената заповед е издадена в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Затова е неоснователно оплакването на жалбоподателя за наличие на предпоставката на чл. 146, т. 2 от АПК нейната незаконосъобразност. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици, и съответно да се защити срещу тях. Излагането на конкретните фактически основания и правилното им съотнасяне към относимата законова разпоредба изпълняват изискването за мотивираност на оспорения административен акт.
 Срокът на принудителната административна мярка, определен конкретно от административния орган, като 180 дни, е в рамките на посочения в закона - от 6 месеца до 1 година. В случая, издателят на заповедта, без да дължи такова действие, е извършил точно изчисление на дните, включени в минималния законов 6 месечен срок, считано от датата на прилагане на принудителната административна мярка – 02.12.2018 г. Макар и ненужна, така извършената конкретизация, води до несъмнения извод, че срокът за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е минималния, предвиден в закона, а именно 6 месеца. Мотиви за определянето му не са изложени, но те се съдържат в установените по делото факти – невисоко надвишаване на допустимото съдържание на алкохол и обстоятелството, че за първи път по отношение на жалбоподателя се налага ПАМ по реда на ЗДвП.
 Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на обжалвания административен акт. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са нарушени процесуалните разпоредби, регламентиращи събирането и оценката на доказателствата. Конкретното оплакване е, че административният орган е издал оспорената заповед преди да е изготвен протоколът, обективиращ резултата от медицинското изследване за съдържание на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като по този начин е нарушил освен разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК и принципа за истинност, формулиран в чл. 7 от АПК.
 Аргумент за неоснователността на оплакването са разпоредбите на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП и чл. 143, ал. 11 от ЗДвП. От тях следват два извода: че фактическото прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП се извършва към момента на съставяне на АУАН, с който се констатира нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и че административният орган упражнява правомощията си в условията на обвързана компетентност. Той е длъжен при установяване извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП да състави АУАН за това и в него да отрази фактическото отнемане на регистрационните табели на МПС и на част втора от свидетелството за регистрация на ППС. Дори при наличие на оспорване на резултата от извършената с техническо средство проба за наличие на алкохол в кръвта, няма право на преценка дали и кога да приложи ПАМ, тъй като моментът и предпоставките за това са императивно посочени в цитираните по-горе норми – със съставянето на АУАН за констатиране на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За така приложената фактически ПАМ, в последствие се издава заповедта по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с така изложеното, следва изводът, че оспореният административен акт не е издаден в нарушение на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата. Към момента, към който административният орган е имал задължение да го издаде, последният е събрал достатъчно относими и допустими доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка и затова не е нарушен и принципът за истинност, закрепен в чл. 7 от АПК.
 Приетите за установени от административния орган обстоятелства не са оборени в хода на съдебното производство. От представения като част от преписката АУАН № 413708, съставен на 02.12.2018 г. се установява, че на същата дата в гр. ***, ул. ***, в посока към гр. Перник на разклона за с. Вукан жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта 0.70 промила, отметена с техническо средство „Дрегер 7410“, с № 0054.
 АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване нарушението и нарушителя. На последният е връчен и препис от АУАН. Следователно, спазен е реда, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е ангажирал доказателства за твърдението си, че е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване и резултатът от него е различен от установения с техническо средство. Съдът е изискал служебно доказателства за посочените факти от ответния административен орган, тъй като съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, лечебното заведение извършило изследването е длъжно да изпрати протоколите за резултата от него на структурата, посочена в талона за изследване. Административният орган, чрез процесуалния му представител е заявил, че по преписката не са съдържат исканите писмени доказателства. При това положение твърдението на жалбоподателя, че не е налице основанието за издаване на оспорената заповед е останало недоказано. От посочения АУАН се установява, по категоричен начин, че на 02.12.2018 г. в гр. ***, ул. ***, в посока към гр. Перник на разклона за с. Вукан жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта 0.70 промила, отметена с техническо средство „Дрегер 7410“, с № 0054. Съгласно чл. 171,т. 2а, б. Б от ЗДвП, на което основание е издаден обжалвания индивидуален административен акт, принудителна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С оглед приетата за установена фактическа обстановка, оспорената заповед е издадена при наличие на посочените в нея основания. Осъществена е материалната предпоставка, посочена в чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП, която дава основание на административния орган да приложи съответната ПАМ. Предвид изложеното се налага извода, че обжалваният административен акт съответства на закона и не е налице основанието на чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му.
 Целта на същия е посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което е прекратена регистрацията на МПС тя се постига чрез ограничаване възможността на нарушителя да управлява МПС. Оспореният е административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП.
 Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложен ПАМ. Същият е издаден от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона. Затова жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
 Мотивиран от горното, Съдът
 
Р Е Ш И
 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Я., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000102/02.12.2018 г., издадена от ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, РУ – ***, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, със свидетелство за регистрация на МПС № 008975200, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: