Р
Е Ш Е
Н И Е № 63
гр. Перник, 27.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А. МАНЧЕВА, като разгледа,
докладваното от съдия Стефанова административно дело № 694/2018 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във
вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на С.И.Д. – Л. ***, М.И.П., ЕГН **********
***, Т.И.Д. – К., ЕГН ********** *** и Л.И.Д., ЕГН ********** *** против
изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено от Началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Перник по заявление вх. №
01-477836/03.12.2018 г. за поземлени имоти, находящи се в с. ***, общ. Брезник,
с идентификатори: 17796.30.2 в местността „***“; 17796.26.12 в местността „***“;
17796.14.14 в местността „***“; 17796.70.20 в местността „***“; 17796.63.24 в
местността „***“; 17796.55.31 в местността „***“ и 17796.34.57 в местността „***“
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***.
В жалбата е посочено, че като съсобственик и
арендатор на процесните имоти са вписани
лица, които нямат тези качества. Изложено е, че по този начин се засяга
притежаваното от жалбоподателите, по силата на наследствено правоотношение и
съдебна делба, право на собственост. По посочените съображения се оспорва
законосъобразността на извършените от ответния административен орган действия.
Искането към съда е да отмени обжалвания административен акт. Претендира се
присъждане на направените разноски.
Ответникът – Началник на Служба геодезия, картография и
кадастър – гр. Перник е представил писмено становище, в което е оспорил
жалбата, като неоснователна. Посочил е, че извършеното изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти е законосъобразно, тъй като е
основано на подлежащи на вписване документи, удостоверяващи право на
собственост и вещни права върху недвижими имоти. Изложил е, че оспореният
административен акт е издаден при условията на обвързана компетентност, поради
което при наличие на предпоставките за извършване на заявените действия,
административният орган не е разполагал
с право на преценка, а е бил длъжен да ги осъществи. Искането към съда е да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Заинтересованите страни – Р.С.К. и А.М.Б., в срока по чл.
163, ал. 2 от АПК, са подали писмени отговори. В тях са изложени идентични
съображения за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да я отмени.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си
представител адв. Б., поддържат жалбата. Молят съда да я уважи и да отмени
оспорения административен акт.Претендират присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. М., оспорва жалбата. Моли
съда да я отхвърли, като неоснователна.
В съдебно заседание заинтересованите лица, чрез
процесуалния си представител адв. ***, оспорват жалбата. Молят съда да я
отхвърли. Заявяват претенция за присъждане на направените разноски.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателите се легитимират като
собственици на засегнатите от оспореното изменение на кадастралния регистър
недвижими имот по силата на съдебно решение № 53/29.06.2017 г., постановено по
гр. д. № 346/2014 г. по описа на Районен съд – Брезник. Затова попадат в кръга
на лицата по чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, които имат правен интерес да обжалват
административния акт. Последният подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по аргумент от чл. 56, ал. 6, във вр. с чл. 53а, ал. 1, във
вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Предвид изложеното жалбата, с която е сезиран съда
е процесуална допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения: От представените от
жалбоподателите писмени доказателства – искова молба вх. № 1961/16.12.2014 г.
по описа на Районен съд – Брезник, Решение № 19/29.07.2016 г., постановено по
гр. д. № 346/2014 г. по описа на РС – Брезник, влязло в сила на 11.10.2016 г. и
Решение № 53/29.06.2017 г., постановено по гр. д. № 346/2014 г. по описа на РС
– Брезник, влязло в сила на 07.11.2017 г. се установява, че след проведено по
съдебен ред делбено производство, те са придобили в съсобственост по между си,
по силата на наследяване и съдебна делба недвижими имоти с идентификатори,
както следва: 17796.30.2 в местността „***“; 17796.26.12 в местността „***“;
17796.14.14 в местността „***“; 17796.70.20 в местността „***“; 17796.63.24 в
местността „***“; 17796.55.31 в местността „***“ и 17796.34.57 в местността „***“,
всички по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Брезник.
От представената в цялост административна преписка се
установява, че Р.С.К. е подал до Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Перник заявление вх. № 01-477836-03.12.2018 г., с което е поискал
извършване на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти досежно
собствените на жалбоподателките недвижими имоти.
Към заявлението е представил нотариален акт за замяна на
недвижими имоти с движими вещи № 88, том ІІІ, рег. № 4185, дело № 308/2016 г.,
вписан в Служба по вписванията – Брезник, вх. рег. № 1472/18.11.2016 г., акт №
169, том 5, дело 799/2016 г. и договор за аренда, сключен на 18.11.2016 г., с
нотариална заверка на подписите на страните, извършена от нотариус ***, в район
Районен съд – Брезник, вписан в Служба по вписванията – Брезник вх. рег. №
1473/18.11.2016 г., акт № 108, том 2, дело 671/2016 г.
Нотариалният акт легитимира заявителя Р.С.К. като
собственик по силата на договор за замяна на недвижими имоти с движими вещи,
сключен с ***, на 1/56 ид. ч. от имотите, за които са нанесени промените в
кадастралния регистър, предмет на настоящото оспорване. С договора за аренда
заявителят предоставя същите недвижими имоти за временно възмездно ползване за
срок от 22 години на А.М.Б. срещу рента в размер на 15 лв. или 50 кг. пшеница
на декар годишно. Към преписката са приложени и доказателства за платена
държавна такса за нанасяне измененията в кадастралния регистър на недвижимите
имоти.
При тези обстоятелства ответният административен орган е
констатирал, че Р.К. се легитимира като собственик на процесните недвижими
имоти, наред с жалбоподателките, които са вписани като такива на основание
решение № 53/29.06.2017 г., постановено по гр. д. № 346/2014 г. по описа на РС –
Брезник и съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е извършил заявеното изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти. Вписал е Р.К. като собственик на
1/56 ид. ч. от имотите, а А.Б. – като арендатор за срок от 22 години.
Нанесените промени са съобщени на С.Д.-Л. и Л.Д..
Изпратените до Т.Д. – К. и М.П. съобщения са се върнали – невръчени, с
отразяване, че не са потърсени. Доколкото, обаче адресатите им са упражнили
своевременно правото си на жалба, то се налага извода, че са узнали за
извършеното на оспорените действия.
При така установеното, настоящият съдебен състав на
Административен съд Перник намира оспореният индивидуален административен акт
за законосъобразен.
Предмет на обжалване е изразеното с действие волеизявление
на административния орган – изменение на кадастралния регистър на недвижимите
имоти.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР изменението на кадастралния
регистър се извършва от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение
на имота. Затова с оглед местонахождението на недвижимите имоти, обект на
нанесените промени – с. ***, общ. Брезник, оспореният административен акт е
издаден от компетентен за това орган – СГКК – гр. Перник.
Съгласно чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР за измененията на
кадастралния регистър по чл. 52 от ЗКИР, каквото е настоящото, не се издава
заповед. Следователно волеизявлението на административния орган се обктивира
чрез извършените действия – нанасяне на съответната промяна в кадастралния
регистър на недвижимите имоти. В настоящия случай изменението се състои във
вписване наред с жалбоподателите, като собственик на 1/56 ид. ч. от имотите,
заинтересованата страна – Р.К., а като арендатор на същите за срок от 22 години
– заинтересованата страна А.Б.. То е извършено при спазване на реда предвиден в
глава VІ от ЗУТ и чл. 56 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Административният орган е надлежно сезиран с подаване на заявление, от лице,
легитимиращо се като собственик на недвижимите имоти, за които се иска нанасяне
на промени. Извършеното изменение на е съответно на заявеното. За него по реда
на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 56, ал. 9 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016
г. е изпратено уведомление на заинтересованите лица. Предвид изложеното,
изводът на съда е, че оспореният административен акт е обективиран по
предвидения в закона начин и при спазване на процесуалния ред за това.
Изменението на кадастралния регистър на недвижимите имоти
е извършено при наличие на уредените в закона материални предпоставки. Съгласно
чл. 53, ал. 1, т. 1 от
ЗКИР основание за нанасяне на промени в кадастралния регистър е: възникване на
нови или промяна на данните, подлежащи на записване. По силата на чл. 30, ал. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 61, ал.
1, т. 1-11 и чл. 62, ал. 1, т. 1-4 от ЗКИР и чл. 25, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1
от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016 г. сред данните, които подлежат на
вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти са тези за собственика на
недвижимия имот и носителя на вещни права, и за вида на акта, от който те се,
включително и договорите за аренда. Затова и с оглед въведеното в чл. 51, ал. 1
от ЗКИР изискване за поддържане на кадастралната карта и кадастралния регистър
в актуално състояние, основание за нанасяне на промени в тях е наличието на
изменение във всяко от подлежащите на вписване обстоятелства. В конкретния
случай такова е правото на собственост на заявителя Р.К., обективирано в
нотариален акт № 88, том ІІІ, рег. №
4185, дело № 308/2016 г. на нотариус с район на действие РС - Брезник и правото
на арендатора – А. Б. да ползва и
обработва недвижимите имоти, произтичащо от договор за аренда, сключен на
18.11.2016 г. Наличието на данни за посочените права и техните титуляри в
представените актове, създава задължение за съответната Служба по геодезия,
картография и кадастър да ги впише в кадастралния регистър на недвижимите
имоти. Административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което го задължава да изпълни предписанието на закона, без да
извършва преценка съществуват ли действително правата, обективирани в представените
документи. Този извод следва от разпоредбите на чл. 41, ал. 6 от ЗКИР, която
регламентира действията на Службата по геодезия, картография и кадастър при
създаването на кадастралните карти и кадастралните регистри, в случай на
произтичащи от различни документи конкуриращи се права на собственост или други
вещни права, и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която урежда идентична хипотеза при
нанасянето на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно
цитираните норми при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на
носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и
същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за
всички лица и документи. Административният орган не е оправомощен да извършва преценка
за действителния титуляр на правото на собственост или на друго вещно право.
Конкуренцията на материални права представлява правен спор, разрешаването, на
който е от компетентността на правоприлагащите органи – гражданските съдилища.
Службата по геодезия, картография и кадастър, чрез нейния началник, е
орган, осъществяващ изпълнителна
дейност, затова при наличие на редовни от външна страна документи,
материализиращи конкуриращи се право на собственост или други вещни права, на
различни лица, по отношение на един и същи обект, по силата на чл. 53, ал. 2 от
ЗКИР, дължи вписване на всички данни и за всички лица, без да извършва друга
преценка. В конкретния случай, изменението на кадастралния регистър е извършено
въз основа на редовни от външна страна документи – нотариален акт за сключена
прехвърлителна сделка и договор за аренда, с нотариална заверка на подписите на
страните, и двата надлежно вписани в Служба по вписванията при РС – Брезник.
Затова нанасянето на съдържащата се в тях информация в кадастралния регистър на
недвижимите имоти, извършено от ответния административен орган е
законосъобразно. То е и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 51,
ал. 1 от ЗКИР за поддържане на кадастралните карти и кадастралните регистри в
актуално състояние. Изпълнението и се постига чрез своевременно нанасяне на
всички, подлежащи на вписване данни, сведения, които се съдържат в носители по
чл. 41, ал. 1-5 от ЗКИР. Това е сторил и ответният административен орган като е
изменил кадастралния регистър на недвижимите имоти съгласно заявеното и в
съответствие с обективираните в представените документи обстоятелства.
Настоящият състав не споделя становището на
жалбоподателите, че по този начин е засегнато правото им на собственост върху
недвижимите имоти, по отношение на които са нанесени нови данни. Вписванията в
кадастралния регистър на недвижимите имоти нямат конститутивен ефект и по тази
причина не водят до възникване, промяна или погасяване/прекратяване на права.
Такива правни последици следват от подлежащите на вписване актове и при наличие
на предпоставките за това, те настъпват независимо от отразяването им в
кадастралния регистър на недвижимите имоти. С последното се постига единствено
събирането и оповестяването на пълен обем от информация, касаеща недвижимите
имоти на територията на Република България, без това да се отразява върху обема
на правата на техните собственици или на титулярите на други вещни права.
Предвид всичко изложено, настоящият състав на
Административен съд – Перник намира, че оспореният административен акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от
АПК, в полза на заинтересованите лица следва да бъдат присъдени направените от
тях разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 21.02.2019 г. уговореното адвокатско
възнаграждение е в общ размер на 400 лв. Видно от отразяването върху него към,
момента на приключване на съдебното дирене по делото, е заплатена в брой сумата
от общо 100 лв. Затова в полза на заинтересованите страни следва да се присъдят
разноски в посочения размер.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЯ жалбата на С.И.Д. – Л. ***, М.И.П., ЕГН **********
***, Т.И.Д. – К., ЕГН ********** *** и Л.И.Д., ЕГН ********** *** против
действията на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
Перник по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти в с. ***,
общ. Брезник по заявление вх. № 01-477836/03.12.2018 г. относно поземлени имоти
с идентификатори: 17796.30.2 в местността „***“; 17796.26.12 в местността „***“;
17796.14.14 в местността „***“; 17796.70.20 в местността „***“; 17796.63.24 в
местността „***“; 17796.55.31 в местността „***“ и 17796.34.57 в местността „***“,
всички по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Брезник,
изразяващо се във вписване като собственик на 1/56 ид. ч. от тях на Р.С.К. и
във вписване на арнда върху тях за срок от 22 години, с арендатор А.М.Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от АПК С.И.Д. – Л. ***,
М.И.П., ЕГН ********** ***, Т.И.Д. – К., ЕГН ********** *** и Л.И.Д., ЕГН **********
*** да заплатят на Р.С.К., ЕГН ********** *** и А.М.Б., ЕГН ********** ***
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: