Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

гр. Перник, 08.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа административно дело № 698/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП/ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./.

Образувано е по жалба на М.М.В., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001003/29.10.2018 г., издадена от ***- младши автоконтрольор към ОДМВ, сектор „Пътна полиция“ – гр. Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, със свидетелство за регистрация на МПС № 000724343.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че не е собственик на МПС при управлението, на което е извършено нарушението, поради което по отношение на него не може да бъде приложена принудителна административна мярка. Сочи, че не са налице и фактическите основания за издаване на оспорения акт, тъй като МПС не е управлявано неправоспособно лице. Искането към съда е да го отмени. Заявено е искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Т. поддържа жалбата. Моли съда да я уважи по изложените в нея и в съдебно заседание съображения.

Ответният административен орган – младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че административното производство, в което е издаден обжалваният акт е започнало със съставянето от младши автоконтрольор ***на АУАН, серия Д, № ***/27.10.2018 г. В него е отразено, че 27.10.2018 г., в 02.00 ч., на път Батановци – Палилула – Ноевци – Габров дол – Мурено – Враня стена – път 605, в частта Радомир – Перник, с посока на движение от с. Богданов дол към Батановци, ***управлява лек автомобил ***, с рег. № ***, като на кръстовището с ул. ***при подаден ясен сигнал за спиране, който водача ясно удвоява от униформен служител, със стоп палка по образец МВР, не се подчинява като ускорява автомобила. Същият е спрян на ул. ***. Установено е, че водачът е без СУМПС и е неправоспособен. Описаната фактическа обстановка е квалифицирана, като нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.

В АУАН е отразено, че са иззети два броя регистрационни табели с рег. № ***. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН, ***– младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорения административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001003/29.10.2018 г., издадена от ***- младши автоконтрольор към ОДМВ, сектор „Пътна полиция“ – гр. Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, със свидетелство за регистрация на МПС № 000724343.

Видно от служебно изисканата от съда информация, предоставена с писмо изх. № 115800-746/22.01.2019 г. на началник сектор на ПП, ОДМВР – Перник лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № *** е собственост на „***“ ЕООД.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата и редакцията от ДВ бр. 9/2017г., в сила от 26.01.2017 г. принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни лица. От заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 от същата длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“. Видно от удостоверение № 313р-1096/23.01.2019 г. на ОДМВР – Перник издателят на оспорената заповед – ***, към 29.10.2018 г. е заемал длъжност младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник. Следователно същият е бил компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен контрол. Затова не е налице предпоставката на чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на последния.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Видно от отразеното в нея, фактическите основания за издаването и са, че на 27.10.2018 г. адресатът и, в качеството на собственик на „***“ ЕООД, чиято собственост е лек автомобил с регистрационен № ***, допуска управлението на последния от неправоспособно лице – Ивет Йосифова Гебрева, за което нарушение е съставен АУАН № Д-***. Мотивите на оспорения акт не съответства на разпоредителната му част. ПАМ не е приложена по отношение на собственика на МПС – „***“ ЕООД, а по отношение на представляващото го лице – жалбоподателя по делото, в лично качество. Това по съществото си е отсъствие на мотиви, тъй като изложените такива не съответстват на волеизявлението на административния орган, обективирано в оспорения административен акт. Така посоченото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е достатъчно основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за незаконсъобразност на обжалваната заповед.

Отделно от изложеното, последната е издадена и при нарушение на закона. Чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП предвижда, че принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилага на собственик, чието МПС се управлява от неправоспособно лице. Т.е. адресат на ПАМ може да бъде само собственикът на МПС, при управлението, на което е извършено нарушението. От представения АУАН серия Д, № ***, съставен по предвидени в ЗАНН ред, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила за отразените в него факти, се установява, че нарушението по чл. 150 от ЗДвП е извършено от ***при управление на лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***. Видно от писмо изх. № 115800-746/22.01.2019 г. на началник сектор на ПП, ОДМВР – Перник, лекият автомобил е собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***. Следователно само юридическото лице може да бъде адресат на приложената принудителна административна мярка. В случая не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП според която когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител. С оглед обстоятелството, че административно-наказателната отговорност е лича, нормата посочва субектът и, в случаите, при които нарушенията са извършени при управление на МПС, собственост на юридическо лице. Принудителната административна мярка не представлява административно наказание, тъй като целите и са различни. Чрез нея не се реализира административно-наказателна отговорност. ПАМ се налага за осигуряване безопасността на движението и предотвратяване на административните нарушения /чл. 171 от ЗДвП/, а не за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя и превенция по отношение на обществото/чл. 12 от ЗАНН/. Затова неин адресат може да бъде само субектът, посочен в чл. 171 от ЗДвП, а именно – собственикът на МПС, при управлението, на което е извършено нарушението. В настоящия случай, тя е наложена не на собственика – юридическо лице, а на физическото лице, негов представител в лично качество. С това е нарушен материалния закон при издаването на оспорения акт, което е основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му.

Предвид изложеното до тук, което обосновава извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, не са налага обсъждане на възражението на жалбоподателя, че не са били налице фактическите основания за издаването и.

С оглед изхода на делото и заявеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски, последните следва да се възложат в тежест на ответника в установения размер – заплатена държавна такса – 10 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение – 500 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-001003/29.10.2018 г., издадена от ***- младши автоконтрольор към ОДМВ, сектор „Пътна полиция“ – гр. Перник, с която на М.М.В., ЕГН ********** *** на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник да заплати на М.М.В., ЕГН ********** *** сумата от 510.00 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: