П Р О Т О К О Л

гр.Перник, 19 февруари 2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Перник, в публично съдебно заседание на 19 февруари 2019 година в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

Секретар: Е. В.

Прокурор: Н. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 317 по описа за 2018 година

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ - М.В.Й., редовно призован, не се явява. Вместо нея се явява повереникът й адв. Г.М..

ОТВЕТНИКЪТ по исковата молба - МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, нередовно призован, не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ докладва, че по делото са постъпил отговор–допълнение от юрисконсулт М. И. С. с вх. № 333 от 03.02.2019 г., с който прави искане производството по делото спрямо МВР да бъде прекратено на основание чл. 129, ал.1,2,3 и 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 158, ал.3, във връзка с ал.1 от АПК.

Докладва и молба постъпила от юрисконсулт М.И. С. с вх. № 479 от 15.02.2019 г., с която моли да бъде даден ход на делото, насрочено за 19.02.2019 г., в негово отсъствие и заявява, че поддържа изложените доводи в представения по делото първоначален отговор на исковата молба, допълнителния отговор на исковата молба, както и всички допълнителни молби и писмени бележки по делото.

За Окръжна прокуратура Перник се явява прокурор Н. Ц..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ.М.: Ответникът е нередовно е призован, но с оглед постъпилата и докладвана молба, в която изрично заявява, че желае да бъде даден ход на делото въпреки отсъствието му, считам че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като ищецът и Окръжна прокуратура П. са редовно призовани, а ответникът чрез процесуалния си представител изрично заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в съдебното заседание, насрочено за 19.02.2019 г. и разглеждане на същото в негово отсъствие. С оглед на това, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ намира, че следва да даде възможност на страните да изразят становището си по жалбата и доклада по делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на страните да изразят становище по жалбата и доклада по делото.

АДВ. М.: От името на моята доверителка поддържам предявения срещу ответника - МВР на Р България иск, така както е предявен, с направените уточнения с молби вх. № 2884 от 12.11.2018 г., № 3203 от 10.12.2018 г. и № 3299 от 17.12.2018 г. Моля, предявения срещу ответника иск да бъде считан предявен за сума в размер на 7000 лева, съобразно направените в тези молби увеличение, което е допустимо съобразно ГПК, който съобразно нормите на АПК се прилага субсидиарно.

По отношение на определението от 09.01.2019 г., с което сте върнали исковата молба по отношение на ответника ДАНС, заявявам, че същото не е обжалвано от нас и в тази част определението от 09.01.2019 г. е влязло в сила.

По отношение разпределението на доказателствената тежест, ще Ви моля да ни бъдат допуснати до разпит свидетелите Д. К. М. и Л.З. К., които водим днес, както и В. Т. Н., която не водим днес, тъй като е студентка и е в сесия, но ще доведем в следващото съдебно заседание, както и Б.М., който е бил лекуващ лекар на доверителката ми като моля той да бъде призован на адреса му по месторабота, а именно: МБАЛ „Р.АНГЕЛОВА“ – гр. П***.

Оспорвам цитираното в отговора на процесуалния представител на ответника Писмо с № УРИ 8121 П-13344 от 28.07.2014 г. по описа на МВР – т.е. оспорвам съдържанието на това писмо. Твърдим, че това писмо представлява документ с невярно съдържание, тъй като не отговаря на истината, че заснетия на 09 септември 2010 г. в дома на доверителката ми видеоматериал е заснет от служители на ГДБОП. Твърдим, че този материал е заснет от служител на МВР и разпространен чрез дирекция „Информационен архив“ и „Пресцентър и връзки с обществеността“.

Заявявам, че ще се ползвам от всички доказателства, приложени към делото и представени допълнително при предишното разглеждане на делото.

Оспорвам последния отговор на процесуалния представител на ответника и изложените съображения в същия.

Запознат съм с определението на съда и нямам възражение по разпределената доказателствена тежест.

Към настоящия момент няма да соча други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения към проектодоклада . Да се приемат доказателствата, представени от ищцата и от ответната страна.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и направените от тях доказателствени искания,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА проекто-доклада за окончателен такъв.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба писмени документи и допълнително представените такива, както и представените от ответника документи, като доказателства по делото.

ДОПУСКА до разпит четирима свидетели от страна на ищеца, а именно: Д. М., Л.К. и В.Н. при режим на довеждане, както и Б.М. - при режим на призоваване по местоработата му, а именно: МБАЛ „Рахила Ангелова“ - гр. П.***.

ПРИСТЪПВА към разпит на доведените днес свидетели Д. М. и Л.К..

СЪДЪТ сне самоличността на свидетелката Д. М., както следва:

Д. К. М. - родена на ***. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес:***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, омъжена, неосъждана, майка на М. с ЕГН **********.

СВИДЕТЕЛКАТА М. - Желая да дам показания.

СЪДЪТ напомни на свидетелката отговорността по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Обещавам да кажа истината. Желая да дам показания. На 09.09.2010 г. в нашия дом на ул.Брезник № 41 влязоха маскирани хора, които в началото не знаехме какви са. Бяха страховити хора, защото не знаехме какви са и едва по-късно разбрахме, че са полиция. Те събудиха дъщеря ми М. с оръжие. Това беше сутринта около 09:00 часа. Всички от семейството ми спяхме. Там бяхме аз съпругът ми и трите ми деца, едно от които е ищцата М.. М. тогава беше на 16 години. Когато дойдоха маскираните лица всички спяхме. Ние живеем в къща. На вратата се звънна и моят съпруг отиде да отвори, но се забави отвън, след което маскираните влязоха вкъщи и започнаха да крещят, да викат, настана суматоха. Тези маскирани лица ме попитаха с кого съм в къщи, казах че съм заедно с трите ни деца и тъй като стаята на М. е по-отдалечена от входната врата, тя не беше успяла да се събуди при позвъняването на звънеца. Тя се събуди едва след нахлуването на маскираните лица. Събуди я маскиран полицай, който държеше автомат в ръцете си и когато тя отвори очи той се беше надвесил над нея и това беше гледката, която тя възприе. Разбрах, че маскираните са полицаи на по-късен етап, защото попитах какви са и защо нахлуват така в къщата ни. Маскираните лица събраха мен и децата в хола. Мъжът ми го нямаше и когато попитах къде е никой нищо не ми каза. По-късно разбрах, че по това време мъжът ми е бил навън, на улицата по бельо, само по слип и с поставени белезници. Суматохата вътре продължи около час. След това доведоха мъжът ми вкъщи, беше с белезници. Сложиха го с лице към стената. Белезниците бяха поставени отзад зад гърба му. Маскираните тичаха из къщата, проверяваха нещо и казваха: „тук е чисто, тук е чисто“. Тогава имаше човек, който правеше снимки вътре. Човекът беше цивилен, а другите бяха униформени. По-късно по националните медии – телевизии, както и в много печатни издания, се появяваха снимки, кадри, видеоматериал, на които се виждаше моя съпруг по бельо и на улицата, с поставени белезници. Нашата ограда е висока, изградена от бетон и на кадрите се виждаше как е изкаран навън, подпрян на стената, с поставени на ръцете отзад белезници. На снимките на кадрите се виждаше точно това, мъжът ми подпрян на оградата и с поставените белезници. Доколкото си спомням всички тези средства за масово осведомяване посочваха МВР като източник на видеоматериала и на снимките. Дъщеря ми гледа тези записи и това беше огромния проблем. Тези кадри и репортажи се излъчваха по телевизии и снимки имаше по вестниците няколко дни подред. Пред излъчването им дъщеря ми М. беше спокойно и жизнерадостно момиче, но след като се случи това и след като започнаха да излъчват материалите с голия й баща тя се промени и много се срамуваше от всичко това. Тя се самоизолира и започна да страни от близки, познати и съученици, защото се срамуваше от коментарите понеже навсякъде баща й го представяха като престъпник. Дъщеря ми от една страна се беше уплашила от самото събуждане, но нейните душевни проблеми бяха и от медийното отразяване на случая, защото навсякъде нейния баща беше представен като престъпник.Тя се срамуваше от това. Това беше няколко дни преди първия учебен ден и тя не искаше да ходи на училище, срамуваше се от това какво си говорят като я гледат. Всичко това беше резултат от показността на случая и представянето му по медиите. Впоследствие се доказа, че съпругът ми е невинен, но никой не се извини за това, което се случи. Ние забелязахме промяната в поведението на дъщеря ми М. и първоначално, като дойдеше време за новините, се опитвахме да й намираме някакво занимание, защото тя много се травмираше. В един момент си дадохме сметка, че нещата са доста сериозни, защото тя се затвори, не искаше да излиза навън, самоизолираше се. Тогава решихме да потърсим лекарска помощ. Обърнахме се към психиатъра д-р М.. Той говореше с нея, водеше беседи, предписа й лечение, чрез лекарства, силни по негово мнение. Спомням си, че едното от лекарствата беше „ривотрил“. Купувахме лекарствата с рецепта. Имаше и други лекарства, но не си ги спомням. Нещата се подобриха около новогодишните празници, тъй като се опитвахме да насочим вниманието й към хубави неща. Това подобрение беше около Нова година, след това продължи да бъде тъжна и мрачна, продължаваше да пие лекарства. Ходеше на училище. Не си спомням през какъв период, но продължавахме да ходим при д-р М.. М. ми се оплака, че съучениците й са се подигравали, че са виждали баща й по бельо, пряко са й отправяли подигравателни реплики, обиждали са я, точно с тези аргументи, че баща й е бил по бельо. Поради тези подигравки и подмятания тя се беше затворила и започнаха тези психични проблеми. Тя много общуваше с Л., нейна братовчедка и чрез Л. се опитвахме да я накараме да излиза, да се отпусне и да започне да излиза и да се социализира. М. беше под голям стрес, когато видя баща си с белезници. Страхът й беше в резултат и на събуждането от маскирания, но и от подигравките на хората, на съучениците, на приятелите й. Като видеше полицейска кола изпитваше страх. Тя се срамуваше от това, какво хората говорят. Терапията може би продължи около половин година. М. винаги е била отличничка. След това не искаше да ходи на училище, не можеше да се съсредоточи.

АДВ.М.: Нямам други въпроси към свидетелката.

ПРОКЪРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ освободи свидетелката от съдебна зала.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Лили Кирилова.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА, КАКТО СЛЕДВА:

Л. З. К. родена на *** г. в г. П., постоянен адрес *** ЕГН **********, българка, българска гражданка, средно образование, неомъжена, неосъждана, първа братовчедка на ищцата.

ЖЕЛАЯ да дам показания.

СЪДЪТ напомни на свидетелката отговорността по чл. 290 НК, обеща да каже истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА К.:

Спомням си когато стана инцидента с нахлуването на полицаи в дома на М.. В този ден аз бях вкъщи и някъде към обяд М. ми звънна по телефона, тя плачеше и говореше на пресекулки и аз нищо не разбирах. После успях да разбера, че има някакъв проблем, че става нещо страшно и М. ме попита: „може ли да дойда у вас“. Ние живеем близо една до друга и обикновено се чакаме на едно определено място. Когато ме попита така, аз й казах, че тръгвам и ще се чакаме на нашето място. Срещнахме се и я прибрах вкъщи. Тя изглеждаше много зле, трепереше, плачеше. Стояхме вкъщи до вечерта и след това тя си тръгна. Разказа ми какво се е случило. Тя си тръгна по-рано вечерта. Спомням си, че след като се прибра пак ми се обади по телефона и ме попита дали съм гледала новините. Аз не бях гледала новините и тя започна да ми говори как всички ще й се подиграват, как ще я обиждат след излъчването на репортажите. Когато аз самата гледах репортажите, разбрах какво е имала предвид М.. Даже съм ставала свидетел, как след случая, наши приятели й се подиграваха за това, че баща й е сниман гол на улицата и с белезници. Излязохме един ден с компанията, в която бях по това време, тя не искаше да излиза, но понякога я убеждавах. Бяхме навън с компанията и възникна някакъв спор. М. се намеси в спора и тогава започнаха да я обиждат и й казваха, че тя няма право да взима страна, защото баща й бил най-големия престъпник. Тогава си тръгнахме веднага, прибрахме се в моя дом. Имаше подмятания от страна на наши познати, връстници, съученици, че са виждали баща й гол на улицата с белезници. От всички тези подмятания тя се чувстваше още по-зле, още повече се затваряше, отказваше да излиза от тях. След случая тя ограничи контактите, контактуваше само с мен, но на моменти тя и с мен беше по-резервирана, като че ли се притесняваше да не започна като останалите да я подигравам. М. непрекъснато се оплакваше, че нейните съученици и познати я подиграват, че са виждали баща й гол с белезници. Споделяше, че чувства зле и казваше, че не иска да ходи на училище, защото непрекъснато има подмятания и подигравки. Това нещо продължи месеци наред. Аз също съм гледала тези материали в които бащата на М. е заснет навън с лице към стената, гол само по слипове и с белезници поставени на гърба на ръцете. След като гледах репортажа по телевизията на другия ден такава снимка имаше и във вестника, но не си спомням в кой вестник. По телевизията споменаха, че лицето е В. М., това е бащата на М.. Този репортаж се въртеше непрекъснато в продължение на много дни. Бащата на М. на тези репортажи беше представен като престъпник. На мен В. М. ми е чичо и аз също се чувствах много зле. Изпитвах чувството, че семейството ми е омърсено. Според мен М. по това време имаше психически проблем, вследствие на случилото се, на репортажа, как показаха баща й. Всичко това я срина психически. Знам, че тя посещаваше психиатър и взимаше лекарства. Знам, че в продължение на месеци пиеше тези лекарства.

АДВ.М.: Нямам други въпроси към свидетелката.

ПРОКЪРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ освободи свидетелката от съдебна зала.

АДВ. М.: Моля , да задължите МВР на Република България да представи намиращия се у него заснет материал - видеозапис от 09.09.2010 г. по повод акция, осъществена в гр. П.*** на същата дата, заснет от Дирекция „Информационен архив“ и разпространен от Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността при МВР.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.

СЪДЪТ, намира че следва да уважи направеното доказателствено искане като задължи ответника да представи намиращ се у него документ – видеозапис, направен на 09.09.2010 г. в гр. П.***, заснет от Дирекция „Информационен архив“ и разпространен от Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността при МВР. С оглед на това и на основание чл. 190 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ЗАДЪЛЖАВА ответника МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ най-късно до следващото съдебно заседание да представи по делото намиращ се у него документ – видеозапис, направен на 09.09.2010 г. в гр. П.***,

УКАЗВА на ответника, че на основание чл.190 от ГПК при непредставяне на документа същият ще се преценява с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото най-късно до следващото съдебно заседание писмо № *** /28.07.2014 г. по описа на Министерство на вътрешните работи и изхождащо от Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ при Министерство на вътрешните работи, във връзка с оспорване съдържанието на този документ.

СЪДЪТ, намира, че с оглед събиране на други доказателства, делото следва да се отложи за друга дата и час, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 02 април 2019 г. от 10:00 часа, за които дата и час ищцата се уведоми, чрез процесуалния си представител и призовка няма да получава.

ОТВЕТНИКЪТ уведомен при условията на чл. 137, ал.7 от АПК, призовка няма да получава.

Окръжна прокуратура Перник уведомена от днес, чрез прокурор Ц., призовка няма да получава.

Да се изпрати призовка на свидетеля Б.М., чрез местоработата му МБАЛ „Рахила Ангелова“***.

Да се изпрати писмо на МВР с указанията, дадени с протоколно определение в днешното съдебно заседание.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.

СЪДИЯ:/п/

СЕКРЕТАР:/п/