О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

гр. Перник, 14.02.2019 г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдията дело номер 87 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 216, ал. 5, във връзка с чл.215, ал.1 и чл.217, ал.1, т.12, във връзка с ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.166, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по Жалба вх. № 440/13.02.2019 г., депозирана от „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, с ЕИК***, представлявано от Л. С. – изпълнителен директор, срещу Заповед №***/16.01.2019 г.*** – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по Жалба изх. № 3670/05.10.2018 г. на „***“ АД срещу Разрешение за строеж №***/21.03.2018 г., издадено от главния архитект на община П. за строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м., РЗП – 518,00 кв.м“, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес: ул. „***, с възложител Д. С. Б.и „***“ ЕООД.

В жалбата се сочи, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна и издадена при липса на компетентност. С оглед на това се моли за нейната отмяна. Излагат се доводи, че същата се основава на неправилния извод, че жалбата на „***“ АД, в качеството му на заинтересовано лице, е недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения 14-дневен срок. Отделно се излагат и съображения за нарушения на процедурата по издаване на Разрешение за строеж № **/21.03.2018 г., тъй като същото не е обявено по реда на чл.149 от ЗУТ на жалбоподателя /„***“ АД – гр. П./, който са явява заинтересовано лице, както и за несъобразяване с императивните изисквания на чл.73 и чл.192 от Закона за устройство на територията и с разпоредбите на Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тъй като е разрешено изграждане на паркоместа върху сервитутната ивица на техническата инфраструктура на топлопреносната мрежа. Въз основа на тези данни жалбоподателят прави искане за отмяна на оспорваната Заповед № *** /16.01.2019 г. на *** – Югозападен район и за спиране на предварителното изпълнение.

Настоящият съдебен състав, след като се запознаване с представената от ответника административна преписка, установи следното:

Главният архитект на община П. е издал Разрешение за строеж № *** от 21.03.2018 г., с което е разрешил строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м, РЗП-518,00 кв.м“, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, с възложител Д. С. Б.и „***“ ЕООД.

Против това разрешение за строеж е постъпила жалба от „***“ АД – гр. П., с искане за неговата отмяна. Същата обаче е била депозирана пред Административен съд – Перник, въз основа на което е образувано АД №***/2018 г. по описа на същия съд. При подаването не е бил спазен реда по чл.216, ал.2 от ЗУТ, поради което съдът я е оставил без разглеждане, прекратил е производството, изпратил я е по компетентност на *** - Югозападен район ведно с преписката, и същевременно е указал, че определението му може да се обжалва с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено, в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

Административният орган, пред когото е изпратена жалбата - *** – Югозападен район, е счел, че същата е просрочена, поради което и на това основание е прекратил административното производство с оспорваната Заповед № *** /16.01.2019 г. За да направи този извод началникът е счел, че обжалваното разрешение за строеж е съобщено на „***“ АД на 06.08.2018 г., което било видно от известие за доставяне с бар код 8100014605343, и срокът за обжалването му бил изтекъл на 20.08.2018 г. Жалбата срещу него обаче била депозирана на 05.10.2018 г. и поради това била недопустима.

Същевременно, настоящият съдебен състав констатира, че в административната преписка се съдържа Обявление за разрешение за строеж с изх. №*** от 31.08.2018 г., с което община П., на основание чл.149, ал.1 от ЗУТ, съобщава на заинтересованите лица, че е издадено Разрешение за строеж № ***/21.03.2018 г. Върху същото има ръкописно изписан текст с издател инж. А. Т. и положен от нея подпис, от който се установява, че на 14.08.2018 г. „***“ АД е запозната с обявлението за строеж на ул. *** и одобрения проект. Срещу това обявление изпълнителният директор на „***“ АД подал възражение до няколко адресата, сред които кмета на община П. и ***– ЮЗР. В община П. същото било входирано с № *** от 27.08.2018 г. и то било препратено от заместник-кмета до ***– ЮЗР с писмо изх. № ***/29.08.2018 г. заедно с комбинирана скица с виза, обявление на РС № ***/21.03.2018 г., обратна разписка за получено обявление и данни, че на 14.08.2018 г. „***“ АД са запознати с обявлението и одобрения проект /изрично отбелязано в писмото/.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок. Това е така, защото: процесната Заповед № *** /16.01.2019 г. е връчена на жалбоподателя на 22.01.2019 г., което е видно от представеното по делото известие за доставяне; същата подлежи на обжалване по реда на чл.216, ал.5 от ЗУТ в 14-дневен срок пред Административен съд – Перник; жалбата срещу нея е депозирана на 31.01.2019 г., което се установява от копие на пощенски плик с отбелязана дата на приемане на доставката. Същата е подадена от надлежно легитимирано лице – адресат на заповедта. С оглед на това тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че предвид искането на жалбоподателя за отмяна на заповедта, както и за спиране на изпълнението на същата, следва да изложи мотиви за всяко от тях поотделно, както следва:

Относно искането за отмяна на Заповед № *** Югозападен район, с която е прекратено административното производство по подадената жалба от „***“ АД – гр. Перник срещу Разрешение за строеж № ***/21.03.2018 г., съдът намира че същата е основателна.

Съображенията са следните:

Съдът е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт /ИАА/, съгласно чл.216, ал.5 от ЗУТ, предявена от процесуално легитимирано лице /жалбоподател в производството по чл. 216 от ЗУТ и адресат на оспорения с жалбата пред съда ИАА по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ/. Това е така, защото „***“ АД е носител на ограничени вещни права в имота, описан в разрешението за строеж. Това е видно от комбинираната скица за поземлен имот с идентификатор ***, в който преминава топлопреносната мрежа, стопанисвана от дружеството. Съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ последното се явява заинтересувано лице, тъй като такива „в случая на нов строеж, пристрояване, надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, …“. От друга страна, при упражняване правото на жалба по съдебен ред е спазен преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 изр. първо предл. първо, във връзка с чл. 216, ал. 5 изр. трето от ЗУТ. В съвкупността им са налични положителни процесуални предпоставки, както и отсъствието на отрицателни такива, което обуславя извод за допустимост на съдебното производство.

Съобразно правилото на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на допустимостта на жалбата преди да я разгледа по същество и ако прецени, че е недопустима, прекратява производството с изрична заповед. В случая е направено именно това. При изложената по-горе фактическа и правна обстановка настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма.

В обжалваната заповед е възприето, че жалбата е просрочена и същата е оставена без разглеждане на това основание. За да направи този извод административният орган е счел, че обжалваното разрешение за строеж е съобщено на жалбоподателя на 06.08.2018 г., а жалбата срещу него е подадена на 08.10.2018 г. Органът обаче не е отчел факта, че съгласно чл.149, ал.3 от ЗУТ „Разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт“. Т.е. разрешението за строеж следва да бъде сведено до знанието на заинтересованите лица и влиза в сила едва след изтичането на законоустановения 14-дневен срок от съобщаването.

В конкретния случай Разрешение за строеж № ***/21.03.2018 г. е съобщено на заинтересуваните лица с Обявление на разрешение за строеж. Последното носи изходящ номер от 31.08.2018 г., което е видно от отбелязването върху него – „изх. № *** от 31.08.2018 г.“. С оглед на това 14-дневния срок, в който всяко от заинтересуваните лица е можело да подаде възражение е бил до 14.09.2018 г. вкл. Въпреки че е възможно да се касае за грешка в изписването на месеца, в който е изведен документа, тъй като от записа в долната му част е видно, че инж. А. Т. е отбелязала от името на „***“ АД „запознати сме с обявлението за строеж на ул. *** и одобрения проект на 14.08.2018 г.“, в която хипотеза срокът би бил до 28.08.2018 г. вкл., следва да се приеме, че възражението срещу него е подадено в срок. Това е така, защото то е заведено в деловодството на община П. с вх. № *** от 27.08.2018 г. и препратено на ***– ЮЗР с писмо изх. № *** от 29.08.2018 г. Същото писмо обаче е адресирано и до ***– ЮЗР, поради което следва да се приеме, че е постъпило в срок.

Предвид гореизложеното, в съвкупност, се налага крайният извод за незаконосъобразност на издадената от *** – Югозападен район Заповед № *** /21.03.2019 г., с която е прекратено административното производство по Жалба вх. № ***/08.10.2018 г. на община П., подадена от „***“ АД /изх. № 3670/05.10.2018 г./ срещу РС № ***/21.03.2018 г. за строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м, РЗП-518,00 кв.м“, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, с възложител Д. С. Б. и „***“ ЕООД като просрочена.

С оглед на това преписката следва да бъде изпратена на административния орган – *** – Югозападен район за продължаване на административнопроизводствените действия по подадената жалба от „***“ АД – гр. Перник срещу Разрешение за строеж /РС/ №*** от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община П. за строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м, РЗП-518,00 кв.м“ находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес ул. ***, с възложител Д. С. Б.и „***“ ЕООД, като административният орган, с оглед гореизложените мотиви, следва да се произнесе.

На основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ определението в тази част е окончателно.

Относно искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № *** /21.03.2019 г.*** – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ настоящия съдебен състав съобрази следното:

В случаите, когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, каквато е и разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 12 от ЗУТ, приложима в настоящата хипотеза, той презюмира наличието на особен важен интерес, който следва да бъде защитен. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл. Както волеизявлението, така и мотивите за него се заместват от съответната законова норма. Съгласно чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, предпоставка за спиране на предварителното изпълнение от съда на заповед по чл. 217, ал. 1, т. 12 от ЗУТ е да е налице вероятност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, която да е противопоставима на защитения с допуснатото предварително изпълнение интерес.

В тежест на оспорващия пред административния съд е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на заповедта е основателно.

В настоящия случай искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства - писмо от изпълнителния директор на „***“ АД, от което се установява, че върху техническата инфраструктура на топлопреносната мрежа се предвижда изграждането на паркоместа, което е недопустимо съгласно законовите изисквания, тъй като по този начин ще се нарушат разпоредбите на Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

В настоящото бързо производство съдът се произнася единствено относно наличието на предпоставките за спиране изпълнението на заповедта и е недопустимо да вземе страна по основния спорен въпрос. За да обуслови спиране на изпълнението на заповедта, предпологаемите вреди трябва да са значителни и трудно поправими. При наличието на съответните твърдения и приложените писмени доказателства следва да се приеме, че изпълнението на заповедта е от естество да причини вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 от АПК, както и че те биха били значими в степен да са противопоставими на защитения със заповедта интерес. В случая се касае за инфраструктурата на топлопреносната мрежа на „***“ АД, която играе роля на свързващо звено между производителя на топлинна енергия потребителите й. В този смисъл, повече от очевидно е, че при спиране на доставките на топла вода и топлоенергия ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които не се налагат за да се осигури живота или здравето на гражданите или да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че този интерес на жалбоподателя е напълно противопоставим.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че особеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта е основателно и като такова ще следва да бъде уважено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ и чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Заповед №***/21.03.2019 г. на *** – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по Жалба вх. № ***/08.10.2018 г. на община П., подадена от „***“ АД /изх. № 3670/05.10.2018 г./ срещу РС № ***/21.03.2018 г. за строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м, РЗП-518,00 кв.м“, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, с възложител Д. С. Б.и „***“ ЕООД.

ИЗПРАЩА преписката на ***– Югозападен район за продължаване на административнопроизводствените действия по подадената жалба от „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, с ЕИК ***, представлявано от Л. С. – изпълнителен директор, срещу Разрешение за строеж /РС/ № *** от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община П. за строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м, РЗП-518,00 кв.м“, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, с възложител Д. С. Б. и „***“ ЕООД, съобразно и в изпълнение на гореизложените мотиви.

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед №***/21.03.2019 г. на*** – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по жалба вх. № ***/08.10.2018 г. на община П., подадена от „***“ АД /изх. № 3670/05.10.2018 г./ срещу РС № ***/21.03.2018 г. за строеж: „***, със ЗП-120,00 кв.м, РЗП-518,00 кв.м“, находящ се в УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П. – ЦГЧ, с административен адрес:***, с възложител Д. С. Б.и „***“ ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която оспорената заповед е отменена и преписката е изпратена на административния орган, а в останалата част може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/